Честа тема в Интернет е въпросът дали автоматизацията ще доведе до значително увеличение на безработицата. Обичайният отговор на учените е: малко. А консерваторите често настояват, че винаги могат да се намерят нови работни места. Всъщност, автоматизацията вече генерира значителна безработица. И тя продължава да го прави. Не забелязваме това, защото сме маскирали безработицата.
Помислите върху това. През 1850 г. всички работеха. В Англия се знае, че децата се потяха в мините и фабриките, докато в Америка те работеха във фермите на родителите си.
След това със законите за детския труд децата изчезнаха от пазара на труда, като не им се позволяваше да конкурират възрастните. Задължителното средно образование премахва всички онези юноши, които бяха напълно способни да вършат много от работата на възрастните.
Сега колежите поддържат милиони хора в икономическо бездействие. В затворите имаме над 3 милиона души. Голям брой живее от своето богатство. Нищо от това не се взема предвид от правителството в неговата статистика за безработицата. Ако се вземе обаче, тогава броят на безработните рязко ще нарасне.
Но има и неизгодна работа. Преобладаващият брой държавни служители носи малка или никаква полза. Това си е един вид платена безработица. Понякога безработицата от този вид се разпределя по определен начин - 100 работници вършат тази полезна работа, която и 30 биха могли да свършат. Но има и военни. Те нищо не произвеждат и тъй като САЩ няма военни врагове, това е също високо платена безработица. Военната индустрия използва все повече хора за създаването на безполезни неща - например все повече и повече междуконтинентални ядрени бомбардировачи. За инженерите това е малко по-достойно, отколкото да копаят дупки или да ги пълнят. Това е същата програма за създаване на работни места като Корпуса за опазване на околната среда от епохата на депресията.
Друго явление, което виждаме, е дисимпортентификацията* на работата. През 1850 г. свършената работа беше наистина важна - от отглеждането на храна, без която обикновено сме мъртви и не много полезни за икономиката. Тогава фермите бяха автоматизирани и всички отидоха да работят във фабриките, правеха коли и хладилници. Беше доста важно, но не толкова важно, колкото храната. Не можете да ядете хладилника.
Тогава фабриките бяха автоматизирани или унищожени и хората станаха масажисти, маникюристи, психолози, социолози, консултанти или консултанти за половото разнообразие. Някои станаха мениджъри на масажните салони, ресторантите, фитнес залите или бутиците, продаващи непоносим кич. Бяха заети, но с все по-тривиална професия. Преминахме от храненето на хората до разтриването на техните гърбове. Докъде може да стигне всичко това?
Този буфер на безработицата изглежда се приближава до своя предел. По принцип, смятам, че бихме могли да насърчим нашите все по-малко грамотни популации от колежите да станат аспиранти в дисциплината „изследвания на жертвите“ или да участват в увеличаването на броя на все по-славните ни самолетоносачи. Рано или късно обаче тази безсмисленост ще стане твърде очевидна.
Едно от последните събития, касаещи промените в заетостта, е нахлуването на пазара на труда на жените и имигрантите. Жените бяха буферирани вкъщи като домакини и майки. Сега, в което има и смисъл, те искат да бъдат биохимици и безполезни адвокати. Като мъжете.
Имигрантите бяха в Мексико. Но сега те са тук и искат работа.
Какво се случва, когато хвърлите на пазара на труда милиони мексиканци, които не могат да бъдат буферирани, и жени, които не искат да бъдат повторно буферирани? Лесно е. Свръхпредлагането води до по-ниските заплати. Мексиканците работят за $5 на час това, което белите го правеха за $20. Обикновено жените получават същите заплати като мъжете и вършат работата по същия начин като мъжете. Но имаше много от тях, на които работодателите им дадоха предимство в преговорите.
Заплатите спаднаха. Част от този спад премина под формата на загуба на облаги, така че не винаги това изглеждаше като намаляване на заплатите. Излизането в пенсия пропадна. Работниците минаха на „свободна практика“. Това означава, че те са отговорни за собствените си медицински грижи и т.н. Скоро, за да се издържа едно семейство, ще са нужни двама човека, а не един, както беше преди. Сега хората живеят от заплата до заплата, кредитните им карти са изчерпани до максимум, нямат спестявания, както и частица надежда. Това доведе до безработица, „презрение“, Доналд Тръмп и безредици.
Обърнете внимание, че автоматизацията има пулсационни ефекти, както нагоре, така и надолу на загубите на работните места по веригата, както се съобщава в пресата. Когато един голям вестник стане напълно дигитален, Weyerhaeuser ** продава по-малко дървесна маса, печатниците губят своите поръчки, шофьорите на камиони, които транспортират вестниците, за да бъдат превърнати в хартия, стават излишни, и всичките ги уволняват, а фирмите произвеждащи печатарските машини фалират и т.н.
Тук се появяват различни съображения. Софтуерът и роботите не купуват вещи. Днес, предприятията ще бъдат автоматизирани, защото икономиите от заплати увеличават печалбите. Застаряващото население купува по-малко неща от по-младото. Ако населението се стабилизира или свие, това ще се отрази и на търсенето на нови жилища, предградия, пътища и търговски центрове.
Чета отново и отново за младите хора, които живеят в мазетата на своите родители, защото не могат да си намерят работа или да намерят работа, която е достатъчно заплатена, за да си купят къщи и да създадат семейства. А също и за хората, които никога няма да могат да се пенсионират. Настоящето човечество никога няма да види какво е имало предишното. И така ще бъде. То идва и някак си се подгответе за това.
Авторът Фред Рийд, описва себе си като "наемник на клавиатурата". Наскоро към своята характеристика той добави „пенсиониран човек на новините“ и „социопат по съвместителство“. Работил е за медийни издания като Army Times, The Washingtonian, Soldier of Fortune, Federal Computer Week и The Washington Times. Той живее в Мексико със своята съпруга и три кучета.
* Нова дума образувана от "disimportantification" (от англ. Important - важно, значимо, съществено) и може да се преведе като несъществено.
** Компанията Weyerhaeuser е американска лесовъдна компания, която притежава близо 12,4 млн. акра горски земи в САЩ и управлява допълнително 14 млн. акра горски земи по дългосрочен лиценз в Канада. Фирмата произвежда и изделия от дърво.
(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш