Унгарски чардаш насред Скопие

Правителството на Християн Мицкоски ще получи половин милиард евро заем от Будапеща

Опозицията се страхува, че държавата ще попадне в „политическо заложничество“ на Виктор Орбан

Малко е трудно човек да разбере коя тема вълнува съседите от Северна Македония в тези горещи летни дни. Дали крайно високите температури, обхванали страната, дали борбата с горските пожари, които по традиция избухват тогава, когато на хората най-малко им се занимава с това да ги потушават, или традиционните летни задръствания по граничните пунктове, особено онези, които водят на юг, към плажовете на Гърция.

Пожарите са били обект на професионален кореспондентски интерес, особено когато в гасенето им са участвали и български пожарникари, пратени да помагат на местните им колеги. А задръстванията са толкова банална тема и вече дори не е новина, че някъде се чака по час и повече, за да се премине оттатък границата и да се поеме пътя към примамливите плажове на южния съсед.

Познавам този хъс на хората от Северна Македония непременно да отидат в Гърция на почивка, отчасти и заради наслоеното мислене, че въпросната дестинация е част от представата за социален престиж, който после непременно трябва да се демонстрира. В този смисъл братовчедите край Вардар си падат малко фукари по смисъла на българското разбиране на понятието, според което може и да нямаш нищо на гърба си, но непременно трябва да се изфукаш с нещо, което не е по джоба ти. 

Така, както я подкарахме лятно можем да продължим и още. Но пък рискуваме да обидим местните политици, които са се захванали да изпълняват поетите в предизборната кампания обещания. Е, не цялостно, но все пак… Едно от най-сочните и вкусни обещания, които лидерът на ВМРО-ДПМНЕ и вече премиер Християн Мицкоски даваше наляво и надясно бе, че още в първите дни на неговото управление ще осигури на страната един милиард евро. Не ставаше ясно дали това ще са заеми, кредити или дарение, но така или иначе сумата си беше магнитно привлекателна.

Основният въпрос бе откъде ще дойдат тези огромни пари и тревогата около отговора си беше сериозна. Най-малкото заради спомена за един друг милиард, обещаван щедро от предизборните трибуни през лятото и есента на 1998 г. от лидера на тогавашната партия Демократична алтернатива Васил Тупурковски. Знае се какво стана тогава, пък и аз съм писал неведнъж за това. Милиардът долари трябваше да дойде от Тайван, а втората част от уравнението бе признаване от страна на Скопие на островната държава. Заформи се огромен дипломатичен скандал, в който премиерът Любчо Георгиевски се намери в небрано лозе, та трябваха много усилия последствията от всичко това да бъдат преодолени. Милиардът така и не отиде в Република Македония, макар че и до днес градската легенда край Вардар носи слухове за суми, откъснати от него и влезли в този или онзи джоб. Но имиджът на страната като държава, която играе по традиционните класически правила на дипломацията, бе сериозно накърнен. 

Цялата тази история остави наистина горчив вкус, но очевидно омаята на милиарда евро, който трябва да влезе в държавата, е толкова силна, че споменът за онова време от преди 26 години е напът да бъде забравен. Този път парите наистина са реални и идват от Будапеща. Вярно, милиардът стана 500 милиона, но на обвиненията, че е излъгал и за размера на сумата, Мицкоски отговаря, че това е само първият транш. Вторият бил напът да отиде в Скопие в началото на следващата година. При това при същите крайно удобни условия, които Унгария като държава чрез „Ексим банка“ предлага на Северна Македония. Лихва от 3,5%, гратисен период от три години и срок на изплащане 12 години, значи, 15 години общо.

Първият въпрос, който опозицията в лицето на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) постави, бе каква е причината Будапеща да предлага толкова добри условия за заема, каквито Унгария няма за нито един свой кредит, получен от международните финансови институции. И второ, с какво Северна Македония е толкова привлекателна, та Будапеща да си позволява да раздава огромни суми при положение, че в района на Западните Балкани кредит от Унгария е получила само Република Сръбска през 2021 г. Отговорът вероятно се крие в търсенето на геополитическо влияние в тази част на Югоизточна Европа, която Виктор Орбан иска да осигури. Но цената за това, както се вижда, е достатъчно висока.

Политическият характер на унгарския заем за Северна Македония е очевиден. И тъкмо той плаши икономисти и политици в Скопие. Извън опозиционното говорене на новия лидер на СДСМ Венко Филипче, експерти обръщат внимание на факта, че петстотинте милиона евро са в резултат на договореност между двете държави, а не между Северна Македония и някоя от утвърдените международни финансови институции. Един от мотивите, сочат те, е, че въпросните институции са крайно настойчиви за спазването на сроковете при изплащането на заема в рамките на договорените параметри. В случая това би означавало, че по този начин този контрол за изпълнението на договореностите може да бъде прескочен. Което отново ни води в посоката на това, че истинският мотив е геополитически.

Разбира се, Мицкоски е крайно доволен от факта, че ще може да подпомогне бюджета с огромната сума. Той дори обяви разпределението на средствата - половината за проекти в общините, а останалите - за местния бизнес. Като се има предвид, че на последните избори за локална власт миналата година ръководената от Мицкоски партия спечели категорично по-големия брой общини, няма съмнение, че средствата ще отидат за утвърждаването на властта на избраните от ВМРО-ДПМНЕ кметове и общински съвети. Парламентарното му мнозинство му дава сигурност, че специалният закон, който в такива случаи на междудържавни договорености трябва да се приеме, ще мине спокойно през парламента. 

Самият Мицкоски не крие задоволството си от факта, че тъкмо Виктор Орбан е човекът, изиграл основна роля при осигуряването на заема. Така били постъпвали приятели, когато виждат, че Северна Македония има нужда от помощ. Било го заболяло рамото от потупванията в знак на похвала, от които нищо не последвало. В рамките на поддържаната от премиера еуфория все пак се чуват гласове, дали в своето предстоящо управление Мицкоски ще следва примера и модела на своя унгарски приятел, а както се усеща, и ментор Орбан. Не им ли стига на гражданите на Северна Македония сръбският президент Александър Вучич и неговото влияние в държавата, та сега и Орбан. То и Мицкоски дава заявка за автократизъм, та няма ли това, събрано с „автократичния национализъм“ на Вучич и Орбан, да дойде прекалено много на гърба на хората край Вардар?

В крайна сметка, това тясно обвързване на Скопие с Будапеща и личната връзка на Мицкоски с Орбан няма ли да попречи на европейските стремежи на Северна Македония? Унгарският премиер е недолюбван от своите колеги в ЕС, особено след самостоятелната акция с посещенията в Киев, Москва, Пекин. Мицкоски не крие, че очаква в някакъв момент на решаване за деблокиране на пътя на страната му напред в преговорния процес за членство в ЕС към Румен Радев и Кириякос Мицотакис да бъде приложена същата технология „да пият кафе“ отвън, както с Орбан при гласуването на помощта за Украйна. Така де, да се следва светлият пример на човека от Будапеща.

Но „светъл“ ли е той?

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи