Уникална и рядко срещана нефритена тесличка, най-вероятно амулет, на 8000 години, откриха археолози в праисторическо селище край видинското село Майор Узуново. Тя, най-вероятно, заради малките си размери, не е могла да има функционално предназначение, но по принцип след като е изработена от този изключително твърд полускъпоценен камък - нефрит или неговите производни, стигаме до извода, че по скоро тя има обредна функция, каза за "Труд news" археологът Георги Ганецовски.

Сред първите находки от проучването са части от керамични изделия, използвани при извършването на обреди за плодородие, краченца от култови масички, с миниатюрни размери, керамични жетони с форма на диск и различен размер, които към момента са загадка, за какво са използвани. Намерени са части от прекрасна керамика, някои от които като форми и качество изумяват археолозите. Открива се огромно количество материални свидетелства за бита, живота и обредността на хората населявали този район.

Археологическият екип от трима археолози и шестима работника, споделя Георги Ганецовски, директор на историческия музей във Враца и ръководител на екипа,  работи от началото на ноември на селище от ранния неолит. в района на село Майор Узуново. Възстановяват проучванията си на обекта след пауза от шест години. 

Селището е изключително значим обект за праисторията на България и на Балканския полуостров. Важността му се определя от факта, че на терен археолозите намират останки и артефакти от възникването на раннонеолитна цивилизация, т. нар. дунавска цивилизация, находки от която историците откриват в района на Източна и Средна Сърбия по река Дунав, както и от другата страна в района на Румъния.

За нейното възникване, допълва Ганецовски, има информация от доста по-рано от другия обект, който екипът проучва-обектът при Оходен във Врачанско и се прави връзка с селището в Майор Узуново. Всички проучвани обекти от този период, преди повече от 8 000 години, имат много ясно обусловена характеристика, касаеща възникването на тази най-ранна европейска цивилизация, е категоричен Ганецовски. И допълни, че „все пак откритите артефакти, които са от началото на керамичното производство, показва че древните хора много, прекалено добре са се справиля с производството на керамични предмети за различни нужди.

Археологът уточни, че през 2027 г.  е направено геофизическо проучване, чрез което има информация за границите на този праисторически обект в село Майор Узуново.

Още в първите дни на проучването тази година археолозите са разкрили една ранно неолитна вкопана структура, вероятно имаща жилищна или битова функция, и определено обособена част с обредно предназначение. Открити са както материали свързани с бита на тези древни земеделци, така и части от най- ранната керамика в Европа, която датира от преди 
8000 години. Интересното е, допълва Ганецовски, че преди години са изпратили проби за радиовъглеродно датиране, резултатите от което ни доказа, че селището в Майор Узуново е на над 8000 години.

На първия етап от разкопките археолозите са разкрили и буквално „влезли“ в така наречена структурата, която е на около 60-80 см дълбочина. Там са открили - рог от говедо, счупена керамика, части от огнище, което е с опалена мазилки.

Структурата я разчистват и документират наличния материал - останки от бита и ритуалността на тези първи земеделци по тези места. Находките показват, че древните хора са имали , отоплителни съоръжение - дали във всяко жилище е имало нещо подобно на огнище или пещ, археолозите не могат да кажат,  но в случая се откриват останки от нещо подобно, макар и в много разрушено състояние.

При разкопките екипът периодично попада и на находки от кремък, както и от камък. Това е особено интересно, защото се установява, че в района определено камъка и кремъкът като суровина са били изключително дефицитни. Тези оръдия на труда са изработвани изцяло на ръка. Доказва се, че те са били доставяни от някъде. Кремъкът и камъка са били най-важната суровина  в така наречената кремъчна индустрия, а те не се откриват в района. Това означава,че са доставяни от някъде, или суровината е обменяна срещу нещо. Най-близкото находище на кремък е бил района на днешен Разград, т.е. на стоици километри от този край, уточнява Ганецовоски.

Откриват се и преизползвани камъни, примерно ако са имали някакви инструменти от камък, които в следствие на употреба са счупени, древните не са  ги изхвърляли, а са им намирали друго предназначение. Деформираните парчета от камък, те са ги дооформяли и са продължавали да ги използват в друг тип градежи.

Ганецовски е уверен, че в следващите проучвания на раннонеолитното селище в Майор Узуново, ще успеят да разкопаят и проучат тази структура на  голяма дълбочина. Установили са, че тези структури са били вкопавани между 60 и 80 cм спрямо древната повърхност и е изяснено, че хората са се стремели да имат изолация под себе си, както и при евентуално бедствие и порои да може да има къде да се събира водата, а не да влиза директно в помещенията. Ганецовски допълва, че това което е много важно, че  те използват най-съвременна методика на документиране.  И уточнява, че това, което в момента виждаме и снимаме на терен, в утрешния ден вече няма да го има, то ще бъде демонтирано, за да може да продължи да се работи в дълбочина. Поради тази причина ние използваме съвременната технология - тотална станция и чрез използването на така наречената фотограметрия документираме всичко, абсолютно всички културни пластове, всички находки така както ги намираме на място. След което реализираме три измерна картина на находките  и мястото. Чрез фотограметрията заснемаме всеки един от разчистваните културни пластове, които при наслагването променят общата картина на структурата, която проучваме. Даваме и същевременно реализираме така наречения пространствен анализ. Той чрез тоталната станция пък ни дава местоположението на всяка една находка, независимо дали е от керамика или кост. Запазва нейния дигитален три де образ за поколенията и учените, във вида в който сме я открили и проучили, каза още ръководителят на екипа археолози.

Археологическите разкопки се провеждат в частен имот, съвместно от регионалните музеи във Враца и Видин. Финансирането е осигурено от частна фирма, представлявана от  видинчанина Иван Лишков и работата на обекта ще продължи до 20 ноември.