Компаниите трябва да помислят, преди да повишат цените

На политиците не може да се вярва, че ще вземат правилните решения

Нужно ли е да риташ някого, когато е паднал? В живота правилният отговор трябва да бъде “не”, но когато става въпрос за паричната политика, правилният отговор е “да, когато е необходимо”, пише Крис Джайлс за Файненшъл Таймс.

Представете си, че сте регулатор и ви е възложена задачата да контролирате инфлацията. Ако смятате, че покачванията на цените са все по-устойчиви, трудовият пазар е прекалено горещ, а компаниите са твърде настървени относно прехвърлянето на нарасналите си разходи към клиентите, трябва да смекчите нещата. Инструментът, с който разполагате, са лихвените проценти, които повишавате, за да увеличите разходите по заемите и да насърчите повече спестяване, отколкото харчене. Това, което прилагате, е болезнено лекарство.

Точно това е ситуацията, в която се намира Английската централна банка (АЦБ). Наскоро тя повиши основната си лихва с четвърт пункт до 1%, най-високото ниво от 13 години, въпреки че домакинствата са изправени пред най-голямата криза при разходите за живот от десетилетия. АЦБ също така прогнозира, че икономиката на Обединеното кралство ще се свие с 0,8% през следващото лято спрямо тазгодишното.

Когато взе решението, Комисията по парична политика към финансовата институция добави, че повечето му членове смятат, че “някаква степен на по-нататъшно затягане на монетарната политика все още може да бъде подходяща през следващите месеци”. Няма място за съмнение: АЦБ стоварва добър ритник върху нас, защото смята, че това е правилното нещо.

Тя иска да се чувстваме по-бедни, да харчим по-малко и да не изискваме увеличение на заплатите. АЦБ иска компаниите да помислят сериозно преди да повишат цените. Алтернативата би довела до още по-високи цени и номинални заплати, без за компаниите или домакинствата да стане по-добре. А това ще изисква още по-неприятни мерки по-късно.

Ръководителите на АЦБ бяха сдържани в изясняването на последиците от решението за основната лихва. На въпроса какво има да каже банката на хората, които засяга, управителят Андрю Бейли и двама от заместниците му просто заобикаляха темата.

Деветте членове на Комисията очевидно гласуваха за пътя на паричната политика, който смятаха, че е най-вероятно да постигне целта за инфлация от 2%, като същевременно сведе до минимум волатилността в икономиката. Но за да имат най-добрата надежда да гарантират, че високата инфлация е преходна, те трябваше да дадат на обществеността и компаниите ясното послание, че добавят към болката, като това беше необходимо за АЦБ, за да възстанови стабилността на цените.

Единствената причина централните банкери да заемат привилегированата позиция на длъжностни лица, които не са участвали на избори, но вземащи важни решения, е защото обществото изисква от тях да вземат експертни решения и да казват на обществеността цялата истина. АЦБ получи независимост да определя лихвените проценти преди 25 години, защото историята ни научи, че на политиците не може да се вярва, че ще предприемат строги и необходими действия по отношение на лихвените проценти, което води до инфлационно пристрастие и по-нестабилен икономически цикъл.

Откакто стана независима през 1997 г., АЦБ не е била изправяна пред сериозно нарастване на инфлацията в момент на изключително ниска безработица и прекомерно търсене. Сега, когато тестът дойде, ръководителите є звучат повече като политици, отколкото като централни банкери, които трябва да ни кажат неприятната истина. Това може само да засили инфлационните очаквания, като гарантира, че АЦБ в крайна сметка ще трябва да повиши лихвените проценти повече, отколкото е необходимо, за да потуши устойчивото покачване на цените.

Ако АЦБ не желае да признае болката, необходима за озаптяването на инфлацията, няма смисъл тя да определя паричната политика. Политиците поне можем да ги отстраним.