„Поредната ПР-акция на прокуратурата...“ Така на слушателите на обедното предаване във вторник на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио бе представен ареста на съдията по вписванията, прибирал „дребни“ суми от нотариуси, за да им разглежда бързо делата. Нещо повече, акцията на антимафиотите и прокуратурата била, за да затъмни демонстрацията на дузина и половина протестъра пред президентството и да им попречи да принудят Консултативния съвет за национална сигурност да се занимае с въпроса за „съдебната реформа“.

Слушателят на обществената медия дори и не разбра, че изговорилият тези твърдения е част от улични манифестатори, които през последните години смятат себе си за последната най-висша инстанция в държавата – „гражданинът“, само защото имат привилегията да разполагат с цялата пропагандна мощ на мейнстрийм медиите.

Така, с лека ръка, Българското национално радио позволи на „професионалния“ протестър и недотам известен адвокат Петромир Кънчев да постави етикета върху дейността на служби и обвинители, които месеци наред са работили по документирането на престъпната дейност на съдията по вписвания Йордан Раденков. Радиослушателите няма как да знаят, че Кънчев е сред помощниците на Учредителното събрание на партията на провалилия се бивш правосъден министър Христо Иванов „Да, България“ в началото на годината.

Не на последно място, слушателят на БНР не знае, че в телевизионен ефир преди три години Петромир Кънчев е обвинен в участие в корупционна схема за осиновяване на българчета от семейство от смесен брак – българска и холандец.

Същото се отнася до зрителите и на бТВ, и на Нова телевизия, а и на БНТ, които във вторник в публицистични предавания и новините бяха надлежно информирани как множество от цели 15, а на моменти дори 17 и 18 души, са поставили изключително „важните“ искания за реформа на правосъдието. Да представиш исканията на шепата „професионални“ протестъри в централната емисия новини на бТВ в самостоятелен репортаж, е не просто падение за журналистическата професия, това показва как определени медии в България постепенно се превръщат в мащеха на истината.

Ако доскоро пропагандирането на поредната лобистка инициатива беше нещо закономерно за медиите на олигархията – „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“, „Клуб З“, то тази спекула с истината започна да взима гигантски мащаби, защото в мрежите за налагане на „фалшиви“ новини, теми и персонажи, вече се включени водещи телевизии и радиостанции – бТВ, Нова, БНТ, БНР и Дарик.

Между въпросните медии цари странна конкуренция – кой журналист ще бъде по-злъчен в атаките срещу прокуратурата или срещу всяка друга институция, политик или общественик, които не са по вкуса на скритите дълбоко в задкулисието кукловоди-олигарси.

Подобен „връх“ на слугинството пред олигархичните кръгове „Капитал“ и „Агнешките главички“ беше неотдавнашната явна манипулация от ефира на бТВ и конкретно в предаването „Тази събота“, където на зрителя трябваше да бъде внушено колко недостойно и маргинално е да протестираш срещу увеличението на цените на топло- и електроенергията и колко тренди е да маршируваш по жълтите павета с провалили се партийци, борещи се, но останали без властови позиции марионетки на подсъдими и обвиняеми олигарси.

Демонстрацията пред президентството във вторник беше повече от маргинална, но това беше скрито от зрителите и слушателите, които така и не разбраха кой всъщност протестира – провалил се кандидат за депутат от ДЕОС, т.е. от коалицията на олигарха Иво Прокопиев - „Да, България“, бивш депутат от управленския мандат на Иван Костов, бивш сътрудник в Министерство на отбраната на подсъдимия днес земеделец Николай Ненчев, неколцина бивши журналисти и един „бизнесмен“, чийто бизнес е толкова „успешен“, че от лятото на 2013 г. до днес няма и ден, в който да не е обслужил интересите на Иво Прокопиев – било като продавач на кафе, било като лепящ плакати и държач на транспаранти, било като събирач на подписи или като масовик, какъвто го игра и във вторник.

Нима Росен Цветков или колежката му Генка Шикерова не могат да покажат какво работи „бизнесменът“ Георги Илиев или бившият труженик на олигарха Иво Прокопиев – Николай Стайков? Извън дейността им на събирачи на протестъри от офисите, както стана ясно от стенограмите на задкулисието АРГО. Нима не могат да покажат, че средствата за предизборната кампания на капитулиралата коалиция „Да, България“ бяха осигурени от свързани – пряко или косвено с Прокопиев, който „няма“ нищо общо с политиката.

Нима колегите на Генка и на Росен не виждат – как ключовите съдилища – СГС и ВКС са овладени от лобистки адвокатски кръгове, как съдии решават дела, по които едната страна е политически обвързана с половинката на магистрата.

Останаха ли журналисти, които могат да покажат – кой и как е предложил поправките в законодателството, които са на път да осигурят свобода на „Наглите“. А може би това не трябва да се показва на аудиторията и шефовете на „Новините“ – Венелин Петков и Дарина Сарелска няма да го позволят. Друго си е да разследваш Киро Циганина, който между впрочем, отвъд цялата му арогантност, излезе победител от сутрешното му интервю преди десетина дни по бТВ или как се точи нафта от линейка, не че това е редно, но не и да задаваш истинските въпроси, които биха разкрили тежките зависимости на ръководителите на Софийския градски съд Калоян Топалов и на Върховния касационен съд Лозан Панов.

В стремежа си да разширят пропагандното влияние над обществото, мейнстрийм медиите започваха да генерират обратен ефект. Докато пропагандата идваше от медиите-бухалки на олигархията, финансирани с грантовете на компрометираната Фондация „Америка за България“, интересуващата се аудитория си казваше – „какви „страшни“ тайни крие властта, които обаче не виждаме по телевизора и не чуваме по радиото“. Когато „опорните точки“ на задкулисието във войната му срещу прокуратурата, правителството, парламент и президент, започнаха да се повтарят от сутрин до вечер в мейнстрийм-медиите, първо от Христо Иванов, после от пречупения и политизиран председател на ВКС Лозан Панов, а и от всевъзможни „граждани“, като Емил Джасим, Христо Христев, Петромир Кънчев и сие, у реципиента се задейства инстинкт за самосъхранение и вместо доверие, вече се генерира съмнение. И няма как да е иначе, когато в знамена на „съдебната реформа“ бяха превърнати отхвърлени от професионалните си гилдии магистрати, например.

Колкото и пъти водещата на бТВ Жени Марчева да покани в предаването си бившия председател на Софийския районен съд Методи Лалов, няма да успее да убеди зрителите, че той е съдия за пример, при положение, че не се намериха негови колеги, които дори да го номинират за член за ВСС. Или пък „топ-следователят“ Бойко Атанасов, чиито „разкрития“ и уронващи престижа на следователите твърдения, бяха единодушно отхвърлени от колегите му от Столичната следствена служба. А може би зрителите трябваше да повярват, че веднъж Румяна Ченалова е „гнила ябълка“, а на следващия ден, когато говори по опорките на Христо Иванов, вече е преродената Дева Мария.

Водеща заслуга част от българската журналистика да се превърне в мащеха на истината има Фондация „Америка за България“. И колкото по-бързо нейните донори осъзнаят, че всеки вложен долар в пропаганда увеличава негативизма на българите срещу Съединените щати, толкова по-бързо пагубният ефект от дейността на локалните представители на Фондацията ще отшуми. Защото с присъствието си на Марша на безсрамниците лицето Ленко Ленков, програмен директор на „Гражданско общество и демократични институции“ във Фондация „Америка за България“, може единствено да верифицира съмнението за „безплатния“ характер на демонстрацията, но не и да накара мнозинството от българите да вярват, че проектите на мизантропа Джордж Сорос са в техен интерес.

Покрай дейността на „Америка за България“ и „Отворено общество“, българският радио- и телевизионен ефир сякаш е даден на концесия. Само преди седмица с подобни впечатления очевидно е останал музикантът и общински съветник от „Глас народен“ Венци Мицов, който сподели във Фейсбук впечатленията си от предаване по Дарик радио, което слушал, докато пътувал:

„Хубаво предаване, либерално, винаги има представители само на две политически партии, като напоследък даже само на една такава, но силата винаги е след 11,30, когато започва най-либералната част.

Или, както казаха дамите от БХК - не може да има позиция, различна от нашата?“

Нито слушателите, нито зрителите, нито читателите имат нуждата от изкривяване на истината за един или друг протест. И ако журналистите от водещи български медии не го осъзнават, толкова по-лошо както за тях, така и за тяхната аудитория, която губи доверие не само в институциите, но и в източниците на информация. И, ако гражданинът може периодично да определя кой да го управлява, а законодателят пък е предвидил мандатност за властовите позиции, то сякаш идва времето за смяна на мандатите или дори за операция „чисти ръце“ във водещи български медии, които биха спечелили, ако от екраните и микрофоните им слязат (без)пристрастните „професионалисти“, на които трябва да благодарим, че превърнаха журналистическата професия в мащеха на истината.