300 млн. лв. могат да влязат в бюджета от търгове за държавни земи

Сдружението на собствениците на компенсаторни инструменти отново напомни на управляващите, че над 130 000 български граждани все още чакат справедливо възмездяване от държавата за отнетата им през комунизма собственост. Близо 30 години след падането на комунизма тази несправедливост още не е поправена. Вместо да си получат наследствените имоти, както всички други собственици, тези хора са взели непотребни хартийки, които днес прашасват като безполезни информационни записи в Централния депозитар.

По закон компенсаторните инструменти могат да се използват при приватизационни сделки и търгове за държавна собственост, най-често земя от поземления фонд.

Приватизацията обаче свърши, а търгове за земя не се правят от 2012 година. Излиза, че инструментите могат да се търгуват на борсата, но срещу тях няма какво да купиш. Затова цената им е далече от номинала.

На няколко пъти министри на земеделието обещаваха нови наддавания за държавна земя, за да поправят историческата несправедливост. До решение обаче така и не се стигна.

Сега държавата има шанс отново да чуе гласа на онеправданите. Ако поправи стореното от предишните управници, тя може да се окаже в ролята на печеливш от тотото със златната комбинация от големия джакпот.

Причината е, че държавните търгове за земя са единственият останал възможен начин за компенсиране на тези десетки хиляди български граждани. А според действащите правила, стойността на държавните ниви и ливади освен с поименни компенсационни бонове, компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи, се заплаща на 40% и с пари.

Съществуващият държавен поземлен фонд е около 2 млн. декара. Според данни от Централния депозитар, номиналът на нереализираните и в обращение компенсаторните инструменти е за над 400 млн. лв. По данни на НСИ за 2022 г. средните цени на земите със селскостопанско предназначение са от порядъка на около 1000 лв. за декар.

Така по груба сметка, дори и да пусне на открити търгове само 1/3 от поземления си фонд, държавата може веднъж завинаги да сложи край на сагата с насилствено одържавената и невъзстановена впоследствие собственост.

Но с един куршум правителството може да удари и втори заек, като вкара близо 300 млн. лв. в държавната хазна.

Последните разчети на финансовото министерство за изпълнението на бюджета показват, че държавата започва да се задъхва от сериозни текущи дефицити, които ни връхлитат още в средата на календарната година въпреки задържането на капиталовите разходи. Т. е. въпреки съществуващите бюджетни буфери, правителството продължава да харчи повече отколкото събира от данъкоплатците. Парите не достигат, както за пенсии, така и за инвестиции в инфраструктура, здравеопазване и образование.

Реализирането на част от държавния поземлен фонд чрез открити и прозрачни търгове срещу компенсаторни инструменти освен еднократна финансова инжекция за хазната, ще вкара допълнителна ликвидност в земеделието и икономиката като цяло.

Освен справедливост 130 000 български граждани - притежатели на компенсаторни инструменти, ще получат дългоочаквани финансови приходи. Обявяването на търгове за държавна земя ще доведе до увеличено търсене, съответно до поскъпване на тези инструменти. Самите собственици на компенсаторки имат два варианта - или да ги продадат на много по-висока цена от сегашната, или самите те да участват в търговете за земи като дългосрочна инвестиция, която ще им носи постоянни приходи години наред.

Земеделската земя се превърна в желана инвестиция и най-ценния актив за земеделските производители. На парцелите, от които доскоро всеки се чудеше как да се отърве, вече се гледа по съвсем друг начин. И това никак не е случайно.

Статистиката на пазара на земеделски земи показва, че повече от десетилетие цената на тези поземлени активи не е тръгнала надолу дори за месец. Това не се случи дори и по време на връхлитащите една след друга икономически кризи през последните 3 години. Всяка година доходността от нивите се подобрява и прави инвестицията в такъв актив атрактивна.

Гладът на земеделските стопани към земята става още по-голям и поради липсата на предлагане. Няма селскостопански производител, който да не търси да окрупни парцелите си и да не наддава за ниви или ливади, които са в района на неговата дейност. Така, при липса на достатъчно предлагане в момента, единственият вариант за увеличаване на собствената земя за земеделския производител е покупката на държавни ниви. Това, че 60% от цената на нивите се заплаща с компенсаторни инструменти, а не с пари, не е проблем. Всеки, който иска да си купи тези инструменти, може да го направи през борсата.