- Фики, тези дни се разбра, че отново ще ставаш баща - честито! Планирано ли беше бебето и твоята съпруга Гюлджан как ти поднесе новината, че чака дете?
- Благодаря за поздравленията! Бях много щастлив от тази новина и все още съм в еуфория. Това е голямо щастие и желая на всеки един човек, който иска да има детенце да му се случи в най-скоро време. Ние със съпругата ми работихме за второ дете от известно време, не се получи веднага, явно сега е трябвало да стане и се радвам, че Господ ни отреди тази радост. Гюлджан ми показа теста, като го беше сложила върху нейното коремче, а аз вдигнах блузката и го видях. Беше много емоционален момент, направо не можах да повярвам - прегърнах я и я целунах!

- А твоите близки как посрещнаха факта, че семейството ви ще се увеличи с още един член? Сигурно майка ти е била на седмото небе, че този път очаквате момиче?
- Да, майка ми е на седмото небе и с баща ми вече гледат бебешки дрешки за момиче – розови роклички, червени полички и т. н. Наистина ги направихме много щастливи с тази новина. Радвам се, че имат шанса да изпитат това на млади години и да са едни млади баба и дядо! Те просто си дават живота за двамата си сина, а сега и за внуците, дай Боже всичко да бъде наред! В нашия род досега нямаше нито едно момиче и тази новина ни дойде като гръм от ясно небе – нашите направо не можеха да повярват. Баща ми има брат, ние сме две момчета в семейството, братът на баща ми има две момчета, по майчина линия също имам братовчеди момчета – сигурно сме поне 20 мъжки деца. А сега това бебенце – момичето, се чудя какво ще прави сред толкова много мъже, тя няма да може да мръдне, милата – всички ще я пазим! (Смее се.) Това явно е някакъв ген при нас, пък ние с Гюлджан взехме, че объркахме малко гените и се очаква момиченце. Съвсем друго  е чувството, въпреки че още не съм го изпитал съвсем, но приятели ми казват, че особено към бащата момичетата имат специална обич и нямам търпение.

- Тази седмица бе финалът на „Като две капки вода“. Усещаш ли леко разочарование от това, че не взе победата, въпреки че беше абсолютен любимец на публиката през тези три месеца?
- И четиримата финалисти заслужавахме да спечелим. Знам, че имам много предани почитатели. И вярвам, че хората, които ме харесаха в това предаване, ще продължат да ме харесват и занапред, а това е най-важното. Огромни благодарности на публиката, че не спря да ме подкрепя и да ми дава висока оценка. Това за мен е стимул и ме кара да бъда все по-добър и по-добър - да се отдам с цялата си душа и любов на нещото, което най-много обичам – музиката.

- За теб лично, кой беше най-запомнящият се и силно емоционален момент от този сезон на шоуто?
- Един от най-емоционалните моменти, който провокира стари спомени за гаври с мен, беше в деветия лайф на шоуто, когато ми се падна да изпълня песента „Is This Love“ на „Уайтснейк“. Като по-чувствителен човек трябваше да превъзмогна горчивото чувство от критиките към моята песен със същото име. В началото много се притеснявах за произношението, но пък допълнителните уроци по английски език, на които ходя вече повече от година, ми помогнаха да я изпея по-точно и близо до начина, по който усещам песента. В бъдеще имам планове да правя и песни в различни стилове, а не само попфолк, защото музиката няма граници, когато правиш нещо с любов.

- Във формата, ти каза, че негативните коментари, заради произношението ти в  песента „Is This Love“, са те накарали за известен период  да престанеш да следваш мечтата си - музиката. Какво те извади от депресията?
- Имаше такъв период, в който исках да спра да се занимавам с това, което обичам да правя. Музиката е моята мечта от малък и никога не съм имал друга, освен да мога да пея и да радвам публиката. След излизането на песента ми имаше лоши коментари от хора, които я възприемаха по различен начин и бях много разочарован и от злобата на някои хора, а и от себе си. От това, че дръзнах да съчетавам мелодия с голяма орнаментика и английски текст, при условие, че произношението ми също не беше на ниво. Всеки се учи от грешките си и се радвам, че Господ ми е дал шанс да ги поправя. От това състояние ме извади моето семейство с хубави думи и много обич към мен, както и хората, които идваха да ме слушат на участията ми – продължих и продължавам най-вече заради тях. Те ме накараха да си повярвам отново, а и аз намерих сили да се изправя. Казах си, че толкова години учене в музикалното училище и изпети песни през годините няма как да са напразно и успях да стъпя отново на крака и да продължа напред.

- Ти самият някога изкушавал ли си се да напишеш негативен коментар за някого?
- Никога не съм писал лоши коментари за когото и да било. Няма смисъл, това е дело на дявола, не бих искал да имам нещо общо с него.

- Ако за втори пореден път спечелиш шоуто, има ли някаква опасност да се възгордееш и кой е човекът, който те държи здраво стъпил на земята?
- Не мисля, че има нещо, което да ме накара да се възгордея. Ако спечеля, по-скоро бих бил много щастлив заради възнаграждението на труда, който съм положил през целия сезон. Баща ми, още в детството ме е учил да съм здраво стъпил на земята, а децата са огледало на родителите си и копират от тях. Благодаря на Бог, че имам такива прекрасни родители, които не спират да раздават доброта на своите деца.

- Юлиан Вергов, който е жури в „Капките“ на шега ти се заканва и казва, че го дразниш с това, че го наричаш г-н Вергов. В живота срещал ли си се с хора, които приемат доброто ти възпитание за някаква маска и се отнасят с подозрение към теб?
- Той ме бъзика и като се видим зад кулисите: „Не ми казвай господин, не съм толкова възрастен“, но аз го казвам от уважението и респекта към постиженията му в театъра и киното. Юлиан Вергов е страхотен актьор и няма как да му говоря на ти, все пак той е на годините на баща ми. Аз имам уважение към всеки един човек, който е на тази земя и поведението ми е нормално за мен. Иначе, не съм срещал хора, които не приемат моето възпитание. Според мен, те вече са ме усетили какъв човек съм и затова се радвам, че в „Капките“ успяха да опознаят моята душа и сърце. Преди предаването хората не ме познаваха толкова и тогава може би имаше маска, защото виждаха само тялото и лицето ми, а в шоуто зрителите ме опознаха истински. Аз също опознах част от хората, които се занимават професионално в тази област, което за мен е голяма чест. Щастлив съм, че станах приятел с всеки от колегите ми в този формат. Те са супер готини и ги почувствах близки, след финала в понеделник ще ми липсват всички, защото са много добри хора. 

- Твоята колежка и приятелка Софи Маринова също участваше в шоуто, но остана на косъм от финала.  Какво харесваш и цениш най-много в нея?
- Много обичам Софи - тя е един уникален талант и страхотно цвете за нашата държава. С ангелския си глас и хубава душа Софи е едно прекрасно създание, което Бог е отредил да бъде родено тук. Тя е една от най-добрите певици на живо и ако се беше родила в чужбина  щеше да е световна звезда. Ходил съм на концерти в целия свят и мога да оценя, че Софи има неповторим глас, дано да бъде здрава и всички да имаме повече изяви  и да се прави хубава българска музика. Пожелавам си да не бягаме толкова към комерса и да дойде времето пак да се появят песни, каквито се правеха преди, като тези на Васил Найденов, на Лили Иванова и другите ни големи изпълнители, за да може младото поколение да се наслаждаваме и да се вдъхновяваме от хубавата музика. 

- Азис също е приятел на семейството ви от много години. В началото трудно ли ти беше да възприемеш, че той е мъж, който често се облича като жена и как го харесваш повече – преди, или сега с мъжкия имидж?
- Азис е артист до мозъка на костите си, вечно променящ се, провокиращ с всичко, което прави и излъчва. И точно това харесвам в неговия публичен образ, независимо как е облечен.

- В „Капките“  ти показа, че си много артистичен. Мечтаеш ли за роля в някой филм и в какъв персонаж би се превъплътил с удоволствие?
- Нямам идея, изобщо не съм мисли за кино, но разбира се като човек, свързан с музиката и изкуството, бих бил щастлив да ми дадат роля в някой филм. Би ми било интересно да изиграя герой като Ахил в „Троя“. Харесва ми ролята на Брад Пит, мъжкото излъчване и целият филм, в който има много драма и битки.

- Новата ти песен „Не ти прощавам“, вече е хит. Кои са нещата, които не можеш да прощаваш и могат да те изкарат извън кожата ти?
- Много се радвам, че меломаните харесаха „Не ти прощавам“. Това е песен с по-поп звучене, много красива. Постарахме се да й направим и стилен клип. А относно въпроса - всичко мога да простя и прощавам. Не знам как да го обясня. Просто не съм устроен да тая лоши чувства в себе си. Когато се ядосам на някого или нещо, това повече рефлектира върху мен, аз не се чувствам добре и гледам да пускам тези емоции бързо да отшумяват. Всеки сам отговаря за своите постъпки, не искам аз да бъда човека, който да се ядосва, съди или наказва другите за техните. Ако все пак трябва да откроя едно нещо, което би ме наранило много, това е изневярата. 

- Успя ли да запазиш оптимизма си по време на пандемията и дългите локдауни?
- Пандемията се отрази на всички ни, не само на мен и моите колеги, но на всички хора. Минахме през несигурност, незнание какво ни очаква, през страх за здравето ни и затова, как ще изхранваме семействата си, дори през яд, после през примирение и търпение и мисля, че вече все повече гледаме с надежда нещата най-после да започнат да се оправят.  

- В разгара сме на абитуриентските балове. Кой е най-хубавият ти спомен от твоя бал?
- Абитуриентският бал е страхотно изживяване за всеки млад човек. И за мен беше така. Моят бал беше през 2013 година, вече бях станал популярен, имах няколко хита в „Пайнер“ и много мои колеги дойдоха на тържеството, което родителите ми бяха организирали. След това отидох на партито с класа. И на двете места стана голям купон. Бях си избрал червен костюм от модната марка на изпълнителя Kanye West.

- Не криеш, че като ученик си бил по-пухкав. Това беше ли ти комплекс и усещал ли си се някога като аутсайдер?
- Не, никога не съм се усещал така. Външният вид е важен, той дава самочувствие на човек. За артистите, хората, които се появяват на екран, снимат клипове, фотосесии, смятам, че е задължително да обръщат внимание как изглеждат, да се поддържат. Но ако външният вид доминира над чисто човешките качества, всичко е абсолютно безсмислено. Нека първо се стараем да бъдем добри хора, да се грижим за вътрешното ни Аз, после за външното. 

- В какво вярваш?
- Вярвам в Бог, силно и безусловно. Вярвам, че той ми помага всеки ден, не само в трудни моменти. Затова започвам всеки мой ден с кратка молитва.

Нашият гост
Фики Стораро става един от любимите млади изпълнители на родната публика, още с първите песни, които записва. Професионалният му път изглежда предначертан, защото той е роден в семейството на попфолк легендата Тони Стораро. Още като ученик в музикалното училище „Любомир Пипков“, Фики е избран за международния хор, който участва в програмата по откриването на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. На кастинга, той впечатлява известния диригент Ричард Фростик, като изпълнява две песни на Стиви Уондър и успява да изпъкне сред над 1000 кандидати. Първият хит на талантливия изпълнител „Кажи ми като мъж“ е в дует с баща му и излиза през лятото на 2013-та. Малко след това той подписва договор с фирма „Пайнер“ и е отличен с приза за „Дебют на годината“. Две последователни години, Фики е избиран и за „Певец на годината“, а допълнителна популярност му носи победата в миналия сезон на шоуто „Като две капки вода“.

Снимки

Фики със съпругата и детето си.
Фики с баща си и брат си.
Певецът често изненадва половинката си Гюлджан.
В образа на Тина Търнър в шоуто "Като две капки вода".