След като държавата може да затвори бизнесите и да отнеме прехраната на тези, които се издържат с това, нормално е да положи грижи за тяхната издръжка

Българската банка за развитие не е на данъкоплатците, единствено вноската в капитала е

В какво състояние е бюджетът на страната и има ли пари за продължение на някои от мерките за подпомагане на бизнеса? Трябва ли държавата да дава субсидии, а не заеми за предприятията? На данъкоплатците ли е Българска банка за развитие и трябва ли тя да финансира малки и средни предприятия по закон? Ще расте ли инфлацията и трябва ли това да ни плаши? На тези и други въпроси отговаря за „Труд“ финансистът Емил Хърсев.

- На данъкоплатците ли е Българска банка за развитие и трябва ли тя да финансира малки и средни предприятия, г-н Хърсев?
- На данъкоплатците е единствено вноската в капитала на самата Банка за развитие. Тя всъщност изпълнява функции и по правителствената и по икономическата политика. Да, неин приоритет е да подпомага малкия и среден бизнес в България, но със сигурност не е забранено да се кредитират и други проекти, като например големи инфраструктурни проекти. Няма такава забрана в закона за кредитните институции. Банката е и политически орган, при нас обаче липсват някои от държавните институции, които виждаме да подпомагат банките за развитие в други държави - например Суверенният фонд за инвестиции в Европа. Най-класическите примери са за норвежкия. Но като липсва такъв държавен финансов инструмент като фонда, който инвестира в големи проекти, като например разработване на находища, Банката за развитие на страната се товари. Опасно е и решенията в банката да зависят от решенията на едноличен собственик. Неслучайно законите, които регулират банковото дело казват, че всички решения на Банката за развитие се подписват от двама администратори. Според мен е нужна единствено по-висока потенциална защита на обществения интерес и парите на банката, за да функционира тя добре.

- Какво е състоянието на банковия сектор у нас?
- В момента има конкуренция между банките, неслучайно виждаме и активно рефинансиране на заеми с цел по-добри условия, защото лихвите по заемите от 10 години падат и не е необходимо да го схващаме като шумно тържище, но има пазари, които са доста по-регулирани.

- А спрямо ипотечните кредити очаквате ли повишение на процентите? Вече има индикации за това в САЩ.
- Все още не забелязвам повишение в момента, но теоретично, когато се съживи производството и се върне нормалността след карантината на хората и бизнеса, породени от COVID-19, това е естественото развитие на нещата. Средната инфлация за еврозоната е 1,6% за тримесечието, а при това положение се очаква и покачване цените, тогава ще реагират и лихвите, но централните банки прибързаха да отговорят, че не възнамеряват да променят трайно политиките си, защото това е краткосрочен резултат от пандемията.

- Очаквате ли ръст на лошите кредити с изтичането на мораториума за тях?
- Когато се затвори икономиката от това страдат и затворените предприятия, които могат да се окажат в неплатежоспособност и да не могат да си платят задълженията, логично е да се очаква и невръщане на заемите след такъв сериозен срив. Банките ще трябва да се справят и с тази криза сега, някои вероятно ще пострадат, но при нас пълно затваряне на икономиката никога нямаше. Единствено засегнатите отрасли са ресторантьорството, туризмът и транспортът. Реално потърпевшите ще са предприятията, а не банките.

- Какво мислите за спирането на някои от помощите за бизнеса? Трябва ли държавата да дава субсидии, а не заеми за предприятията?
- Да, след като държавата може да затвори бизнесите и да отнеме прехраната на тези, които се издържат с това, нормално е да положи грижи за тяхната издръжка. Нашата държава се справи с това предизвикателство, въпреки че останаха и много засегнати и неподпомогнати от държавата, като самонаети лица, но така или иначе понеже никога не беше изцяло затворена икономиката, тъй като имаше възможност хората да се пренасочат за работа и към други отрасли, включително и с държавното подпомагане, кризата беше преодоляна. Нямаше вълна от фалити, но все пак имаше потърпевши и загуби. Не бяха достатъчни мерки, но достатъчност от гледна точка на получателя е трудно постижима, не знам в някоя страна хората да са се похвалили, че субсидиите за служителите и бизнеса по време на пандемията са достатъчни. Но държавата това е могла да отпусне.

- Има ли пари в бюджета за продължаване на някои от мерките за бизнеса?
- Като разходна програма са абсолютно прави, защото ставаше въпрос за временни мерки, специално перо в бюджета за подпомагане на бизнеса не е предвиждано, но кой е предвиждал страната да изпадне в пандемия!? Но тези мерки не се налагат в момента, тъй като фирмите нормално работят, държава не трябва да изплаща при работещи бизнеса.

- Смятате ли, че някои бизнеси имат спешна нужда от подкрепа, тъй като не се възстановяват равномерно спрямо други, както твърдят работодателите?
- Не съм виждал бизнес модел, където крава да суче от теле, няма как държавата да генерира доход и да го раздава, напротив трябва да ни облага. Това u е задачата. Това е просто обичайният плач на българския бизнес, освен да слушаме как им е все по-трудно и по-трудно, трябва да се види се увеличават и оборотите, увеличава се ДДС, печалбите, което личи и от постъплението по корпоративно и подоходно облагане. Нито един от този макропоказател не показва, че бизнесът не се развива.

- Какво е състоянието на Фондовия пазар у нас и има ли той почва за развитие?
- Състоянието на фондовия пазар в България е зле. Особено в тези години на пандемията забелязваме общо спадане на курсовете, но икономически не е значимо, защото фондовият пазар не играе сериозна роля и държи част от минималната част от инвестициите страната. Не е особено радваща картинката на Фондовия пазар - неликвиден, малък, незначим. В сравнение с държави като Австрия, Белгия, далеч по-малко е съотношението на брутна капитализация на търгуваните компании спрямо БВП. Този инструмент не се развива и поради високото ниво на исканите проценти.

- Ще расте ли инфлацията и трябва ли това да ни плаши?
- Инфлацията ни плаши, но този процес е по-скоро психологически, защото доходите в България растат на границата на двуцифрен процент, тоест и цените растат, но и заплатите също. Има сезонни поскъпвания на продукти или такива, породени от рестартирането на бизнеса, например при метала, който поскъпва двойно. Това е така, защото при стартиране на бизнеса има свръхтърсене и затова вдигат цените, но това е временно. Търсенето за възстановяване на запасите ще спре, когато бизнесите стигнат предкризисното ниво.

- Преди дни Европейската комисия оповести нова стратегия, която цели да направи Шенгенската зона по-силна и устойчива и да вкара в нея България, Румъния, Хърватия и Кипър. Какво мислите за тази стъпка?
- Тази новина е с 10-годишна вражда и от толкова години години нашите партньори считат, че не са длъжни да изпълняват задълженията си по договора. Това е чисто политически ход.

- Националният план за възстановяване и развитие срещна доста критики у нас. Как според вас това ще повлияе на одобрението от Европа?
- Въпреки всички предсказания, че този план ще се разпадне, не забелязваме това, а виждаме, че ЕК се справи с проблеми, които бяха предвещани като препъни камък, а именно че европейските страни няма да се договорят за съвместни емисии, но се договориха и за обща парична политика, остава да се одобрят и националните програми. Ако не в този оптимистичен график - то към есента, може да видим тази програма за европейския съюз над 1 трилион евро инвестиции. Страната ни все още не се е справила с Плана за възстановяване и развитие, но това, което беше внесено от предишното правителство, е съвсем в рамките на аналозите, предлагани от други страни. Всеки един такъв план, свързан с пари, винаги поражда повече недоволства, отколкото усмивки, защото лесно може да си представим причината - неодобрените са повече от одобрените. Където има програма за перспективно развитие, където има конкуренция между проекти, винаги има доволни, те си мълчат, но има и едни такива, които не са доволни и крещят. А ние само тях чуваме.

- В момента части от Плана се преструктурират, имаше и много критики, и много нови препоръки. Могат ли разногласията да се превърнат в доволни усмивки?
- Ако хотелиер, земеделец и шофьор седнат да обсъдят плана, ще дадат три различни мнения, всеки ще обясни как храни всички други и парите трябва да са за него. Не мисля, че планът ни се отличава от другите държави, когато се избере друго правителство, ще избере други проекти и идеи. В момента, в който се представи план, се пишат становища, изразяват се съмнения кое колко е реалистично и се водят разговори с правителството за усъвършенстване.

- Според финансовия министър Асен Василев запасите в бюджета са похарчени не по предназначение. Има ли пари в бюджета?
- Разбира се, че са похарчени за други неща, като има смяна на министъра, има и смяна на визията за това кое е трябвало да се харчи и кое не е трябвало да се харчи, а се е похарчило. Нормално е да се сменят и финансовите планове на министрите, те затова са от различни партии, защото имат различни виждания, така автоматично имат и различни бюджети. Пари в бюджета има и без да се увеличава, защото не всяка актуализация трябва да води до увеличаване на бюджета, тъй като той може и да се преразпредели, затова и всяко различно правителство преразпределя бюджета.

Нашият гост
Емил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 г. в Димитровград. Завършил е Немската гимназия в София и специалността “Финанси” във ВИИ “Карл Маркс”, защитава докторантура на тема “Еволюция на парите”. През 1993 г. той става подуправител на БНБ и член на борда на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва. Той е и доцент по банково дело и банков мениджмънт в УНСС (от 1996), финансов и инвестиционен консултант и собственик на “Хърсев и КО”.