В актуализацията на бюджета не е добре да се предприемат дългосрочни политики и е хубаво да се гласуват важни за хората неща, които са свързани с кризата. Не бива да се предприемат рискови ходове - да се отваря кутията на Пандора и да се вкарват актуализации на бюджет тогава, когато нямаме ясно мнозинство, няма ясна политическа воля и няма идея какво точно ще бъде прието между двете четения, така че да не се рискува дългосрочната фискална стабилност. Това казва в интервю за „Труд“ финансовият експерт Петър Чобанов.

- Г-н Чобанов, в крайна сметка колко пари повече ще получават пенсионерите, след всички разправии в парламента?
- В крайна сметка сигурно е, че ще получават допълнителните 120 лв., които предложи Движението за права и свободи (ДПС) и които умело защити в зала с конкретни аргументи и с експертното си мнение. Промените, предложени от ДПС не натоварват следващите бюджети с допълнителни средства. Така че, пенсионерите, благодарение на нас, до края на годината ще получават по 120 лв. допълнително към пенсиите си.

- В зала бе гласувано и преизчисляване на пенсиите от 1 октомври. Това ще се случи ли?
- Волята на залата е решаваща. Това, което знаем е, че се правят допълнителни изчисления и след малко в зала ще трябва да гласуваме окончателния вариант. Вчера предложихме елегантен вариант, при който за да не натоварваме сегашния бюджет, актуализацията която трябва да се случи, но е въпрос на по-дългосрочна политика, може да влезе в сила от следващата година. Оттук нататък отново зависи от волята на залата какво ще бъде прието. Казахме, че в актуализация на бюджет не е добре да се предприемат дългосрочни политики и е хубаво да се гласуват важни за хората неща, които са свързани с кризата. Такива са 120-те лева. Може преизчисляването на пенсиите да влезе от следващата година в сила и да се съобрази с бюджетния цикъл - нови разходи през новата бюджетна година.

- Някой пресметна ли вече колко пари ще са необходими за добавките от по 120 лв. към пенсиите и за преизчисляването им с новия коефициент?
- Очакваме днес да ни бъде казано. Предполагам, че това означава един допълнителен дефицит - ако и двете неща останат и всички мерки, които вчера подкрепихме и гласувахме - като 650 лева за втората година майчинство, мярката по отношение на 370 лв. минимална пенсия, това над допълнителните приходи, над тези които са заложени в актуализацията може би означава един допълнителен дефицит до края на годината от около 500 млн. над тези допълнителни приходи. Това може да се потвърди в окончателния вариант. Може в зала да се вземе решение част от мерките да влязат от догодина и това няма да ощети пенсионерите - те до момента получаваха добавка от 50 лв. към пенсиите си. Сега за последните три месеца, благодарение на нас ще вземат по 120 лв. допълнително, което ще им позволи в тежките месеци на кризата и в началото на зимата да имат по-високи доходи.

- Финансисти вече предупреждават, че има опасност след гласуваните промени, България да влезе в процедура на свръхдефицит. Основателни ли са подобни опасения?
- Тези опасения донякъде са реалистични и затова не бива да се предприемат рискови ходове - да се отваря кутията на Пандора и да се вкарват актуализации на бюджет тогава, когато нямаме ясно мнозинство, няма ясна политическа воля и няма идея какво точно ще бъде прието между двете четения, така че да не се рискува дългосрочната фискална стабилност. Освен това е ясно, че се намираме в предизборни ситуации и то две на брой - президентски и парламентарни. И в тази ситуация естествено, подобен ход е много рисков. Това, което е важно и за което настояваме е - каквото и да се приеме то да остане в рамките на тази година, на допълнителните възможности и поради по-високата инфлация, и поради факта, че икономиката започва да се възстановява, което води до допълнителни приходи. Тези допълнителни приходи ще дадат възможност за антикризисни мерки, свързани с COVID но до края на 2021 г. Колкото повече мерки се приемат, които имат дългосрочен характер, които са само от разходната страна, каквото е преизчислението на пенсиите в момента и които не е ясно как ще бъдат подкрепени и осигурени с приходи, толкова по-голям е рискът да имаме дългосрочни фискални проблеми. Затова ние настояваме и нашата стратегия и послания са, че трябва да се помогне на хората, че няма да оставим сектори в икономиката и хора без подкрепа, но тези мерки са до края на годината, а за следващата година, ангажименти ще се поемат през следващия бюджет.

- Какви биха били последиците от влизане в процедура на свръхдефицит?
- В момента заради коронавируса по европейските правила действа клауза, която дава малко повече свобода за по-висок дефицит. Вероятно следващата година ще се обсъжда отново въпросът дали тази клауза да бъде премахната и откога. Така че в настоящата година няма как да влезем в процедура по свръхдефицит, но това което се наблюдава и което носи допълнителен риск е, че в публичното пространство широко се дискутира въпросът с необезпечени договори, ако има такива от Агенция „Пътна инфраструктура“. Колкото повече се говори по този въпрос, толкова повече се увеличава риска всички тези милиарди левове, за които се говори в публичното пространство да ни бъдат признати за дефицит на начислена основа и да ни приближат до ситуация, в която можем да изпаднем в свръхдефицит. Предстои сега през есента правителството да изпрати нотификация на Евростат и оттам очаквам да получим въпроси по отношение на договорите на АПИ - дали са необезпечени, колко струват и т. н. Твърде вероятно е дефицитът да се покачи и заради тях, а той и в момента е над 5% от БВП на начислена основа. Т. е. рискуваме той да се качи до около 7%, ако всичко това бъде признато за дефицит... Да се надяваме, че няма да бъдат признати тези договори за дефицит, защото нивото от 7% дефицит е много високо и от него е много трудно да се слезе и да се извърши т. нар. консолидация през следващите години. Създадохме риска да има подобна процедура по свръхдефицит, надявам се, че след изборите ще се сформира кабинет, който ще е фискално отговорен и който ще се опита да положи необходимите усилия, така че да не изпадаме в подобна ситуация.

- При сегашните обстоятелства кога се говори за свръхдефицит?
- При сегашните обстоятелства не се говори за свръхдефицит, но иначе правилото е ясно - 3% изчистен от мерки с еднократен характер. Тъй като повечето от мерките и разходите се обвързват по някакъв начин с коронавируса и кризата има известна свобода за по-високи дефицити. Но когато предприемаме мерки, които са скъпи, тогава вече рискуваме за в бъдеще, тъй като текущите разходи трудно биха могли да бъдат овладени, в по-нормални рамки, тогава рискуваме да изпаднем в ситуация на свръхдефицит. Това, което трябва да се направи е да увеличим ефективността на публичните разходи и тогава да сме сигурни, че можем да имаме фискална свобода за провеждане на нови политики.

- Основателни ли са предупрежденията на финансисти, че преизчислението на пенсиите и добавките от 120 лв. неминуемо ще доведат до увеличение на данъците?
- Вдигане на данъците ще се наложи, ако не се отнасяме фискално благоразумно, тогава когато сме изчерпали всички останали възможности, а те са по линия на ефективността на разходите. Достатъчно си говорихме и за модела на джипката и за всички разходи, които бяха изсипани в края на годината по време на предходните управления и които говорят за фискална безотговорност и за много ниска ефективност. Когато тази ефективност се повиши това би отложило моментът във времето и дискусията по отношение на данъците. Тази дискусия периодично се появява, тогава когато надделяват мненията, че трябва да има по-високо преразпределение при БВП, отколкото имаме сега. Знаете, че негласно и по линия на правила и от доста години насам след въвеждането на валутния борд се наложи правилото, че 40% от БВП. Сега обаче започват да се чуват гласове, включително за изненада и от дясната част на залата, от икономисти на „Демократична България“ как „датския модел“ бил добър, как нямало значение колко конкретно е дефицитът в бюджета на Държавното обществено осигуряване, т. е. за пенсиите, тогава когато на консолидирана основа, видиш ли бил достатъчно малък, можело да се позволим много голям дефицит. Това категорично не е така и не подхожда на хора, претендиращи, че са икономисти да го говорят. Трябва да се гледа дефицитът в пенсионната система. Не случайно няколко пъти задавах въпроса и не получих отговор дългосрочно до какво ще доведе това. А то е ясно. Дългосрочно разходите за пенсии ще се увеличат с около 2% от БВП.

- Това в левове колко е?
- Това всяка година ще е различно. При 120 млрд. лв., това за 2,4 млрд. лв. Дефицитът в общественото осигуряване в дългосрочен период подобна мярка го увеличава с над един процентен пункт, т. е. има влияние и оттук нататък трябва да се мисли какво правим с пенсионния модел, има ли начин допълнително да бъде подкрепен и по какъв начин. Но както казах, увеличението на данъците трябва да го отложим максимално в бъдеще, стига да не започнат да надделяват политически сили, които искат по-високо разпределение, защото това води до други проблеми.

- За увеличение на кои данъци става въпрос?
- Това е въпрос на допълнителна дискусия. Смятам, че плоският данък, т. е. пропорционалното данъчно облагане, каквото го познаваме на доходите и печалбите трябва да остане във вида, в който е, тъй като това, в което България в момента изостава е потенциалът за растеж. Основни фактори за потенциалния растеж са трудът, капиталът и технологиите. В трите фактора ние изоставаме и за да не стане още по-оскъден труда, т. е. за да не говорим за още по-голям недостиг на работна ръка данъците върху доходите не трябва да се пипат. Не говорим за още по-ниски инвестиции, тъй като и в момента те са достатъчно ниски. Данъците върху печалбите също не трябва да се пипат. Това, което трябва да направим е да видим как ще подкрепим иновациите и технологиите, така че този фактор на растежа, по който също сме на последно място в ЕС да получим някакво по-добро развитие.

- Гласовете, които се чуват отдясно за увеличение на кой данък са?
- Те си говорят по принцип. Нищо конкретно не сме чули. Слушаме философски принципи, които се хвърлят на ангро в публичното пространство. Зад тях, за съжаление, не стои задълбочен анализ. Просто се говори по принципа: Дайте, да ви противоречим. Така не се води сериозна дискусия. Надявам се в бъдеще, пленарната зала на НС, която е най-високото място в държавата, откъдето трябва да се чува експертно мнение да се превърне в среда за подобен диалог, но в момента това е утопия.

- Накрая искам да попитам беше ли неизбежна актуализацията на бюджета? Можеше ли да се мине без нея?
- Можеше до голяма степен да се мине и без актуализация на бюджета, тъй като по линия на капиталовите разходи в момента има доста резерви. Тези средства можеше да се преразпределят и декември месец да се направи една техническа актуализация, с която да се изравнят сметките. Това беше по-малко рискования вариант, от този, който се разиграва. Служебният финансов министър можеше да събере партиите в парламента и да се опита да договори някакъв координиран вариант по най-важните параметри, но преди да внесе актуализацията в парламента. След това да не се отваря кутията на Пандора, във вида, в който наблюдаваме в момента. За съжаление това не бе свършено...

Нашият гост
Доц. д-р Петър Чобанов е роден на 20 юли 1976 година. Министър на финансите в периода 2013- 2014 г. Преподавател в УНСС. Специализира в Обединения виенски институт. Участва в Международна програма за гостуващи лидери “Финансовата система на САЩ и глобалната икономика”, организирана от Държавния департамент на САЩ. В момента е депутат от ДПС.