Всяко неблагоразумно поведение, независимо дали е фискално или от гледна точка на личен живот на човека, има цена. Това казва пред „Труд“ финансистът Любомир Дацов. Питаме го устреми ли ли сме се към дълговата пропаст, каква е цената, която ще ни се наложи да платим и да очакваме ли вдигане на данъците.

- Г-н Дацов, устремили ли сме се към дълговата пропаст?
- Така изглежда. Такова нещо би се случило, ако продължим с политиката, която се води през последните две години, когато под благовидното „Да помагаме“ и „Да се борим с Ковид“ всичко прерасна в политически решения, които са свързани с друг вид политика и друг вид мислене. Спомняме си едно твърдение, което казва, че финансовата и фискалната стабилност не са всичко. В края на краищата, това, което се случи и което финансовото министерство оповести, не е случайно. Това е предупреждение, че ако продължим по същия начин ще трябва да платим цената.

- А каква е цената?
- В политиката има много възможности, но всяка една възможност има цена и е въпрос на избор. Хубавото е, че министерството на финансите каза какво е състоянието, за да знаем ние какъв избор правим. Цената, когато не спазваш стабилността има много измерения. За да не говорим нашироко, представете си, какво се случва когато чисто човешки сте вземали заеми, а когато трябва да ги връщате нямате доходи... Това е цената. Бюджетът не е точно това нещо, той е много повече. С огромния си размер той влияе по различен начин на икономиката, но има отражение върху растежа, върху ефективността на публичните разходи. Влияе върху скоростта на развитие, защото колкото по-голям е един публичен сектор, особено след кризи, толкова по-бавно икономиката се възстановява, защото просто измества частния сектор, т. е. реалната икономика. При увеличаването на дълговете, в началото цената е ниска - плащаш само по-високи лихви. Сто или двеста милиона, не са от кой знае колко голямо значение за бюджета. Първоначално не се забелязва, но се стига до един момент, в който не можеш да си намериш финансиране, защото кредиторите ти отказват нови дългове. И когато зад гърба ти не стои мощна икономика, или особено голям интерес, тогава се оказваш в много неприятно положение и трябва да преструктурираш, да режеш разходи, да уволняваш хора.

- Това след колко време се случва?
- Не мислете, че се случва веднага. Някои са щастливци да правят такава политика и лошите ефекти да дойдат след 10-15 г., тогава когато те са излезли в една достойна „пенсия“. Имайте предвид, че състоянието на публичните финанси е добро, от гледна точка, че има резерви. Като всяка една система и тук има достатъчно дълбочина и процесите в нея не се случват веднага. Учудващо е, че толкова голям ефект се случи за толкова кратко време, защото някой неща дори господин Дянков не успя да ги направи през 2009-2010 г., както сега успяха да го направят за осем месеца. Преди месец аз направих изчисленията, които сега направи и финансовото министерство. При мен излизаше дефицит около 8 млрд., но месец по-късно те работят и с други допускания. Честно казано няма значение дали са 8 млрд. лв. или са 11 млрд. лв. И в двата случая се нарушават европейските правила.

- Влизаме ли в процедура на свръхдефицит?
- Да, ще влезем в процедура на свръхдефицит и ще бъдем принудени да приложим програма за редуциране на този дефицит. Включително и програма за структурни реформи. Така че устойчиво да излезем. Друг е въпросът, че дори не става дума за 3% от БВП на дефицита! Но това е формалната страна. Всъщност, зад тези изчисления стои разум, който казва защо не трябва да преминаваш граници. Всеки нормален човек разбира, че когато премине определени граници това има цена. Т. е. всяко едно неблагоразумно поведение, независимо дали е фискално или от гледна точка на личен живот на човека, има цена. Ако си неблагоразумен и преминеш границите, това не завършва добре. Понеже бюджетът е много голям, в края на краищата той е 40% от всичко, което се създава в държавата, гъвкавостта при него е съвсем различна, скоростта на измененията също е различна.

- Борисов предупреди, че ще изтеглим нови 25 млрд. лв. дълг за следващите две години. За какво са необходими толкова пари?
- За финансиране на дефицита. Не може да правиш дефицит и да не вземаш дълг. Финансирането на дефицита става чрез дълг или чрез приватизация. Това са двата начина, по които финансираш, когато разходите са по-големи от приходите. Нали си спомняте, че преди няколко месеца се искаше да се покаже бюджетна прогноза? Тогава такава не бе показана, Петков се правеше, че не разбира какво искат от него. Сега се видя защо не бе показана такава прогноза. Защото като разположиш нещата в дълъг период се виждат някои ефекти, които или са били скрити, или настъпват след по-дълъг период. В момента при този базисен сценарий се видя, че се движим в неправилна посока. Бих искал да не се абсолютизират тези цифри. Много по-важно е, че в период, в който чисто икономически, дори не трябва да има дефицит, ние правим дефицити и обосноваваме това с твърдението, че правим добра политика.

- Трябва ли да се предприемат мерки срещу свръхдефицита?
- За съжаление, бъдещото редовно правителство ще има много неприятна задача в тази посока, защото то ще бъде принудено, ако сме в процедура за свръхдефицит, да направи план и в рамките на определен период да намали този дефицит. И няма значение дали ще мислим още отсега как да ограничи дефицита на подходящи нива, макар че при тази ситуация дефицит повече от 1% от БВП не трябва да има. Който си направи труда на прочете докладите на фискалния съвет, ще види какво сме казали - и миналата, и тази година. Още тогава предупредихме за последиците от водената политика.

- Ще го отнесат ли пенсиите, възможно ли е да не бъдат увеличени от октомври?
- Това е чисто политически въпрос. Хората, които са вземали решенията в едната посока, трябва да имат отговорността да вземат решения и в другата посока. Но няма много опции. Това, което може да се направи е или да се вдигнат данъците, или да се намалят разходите. Предполагам, че ще се стигне до някакъв микс.

- Защо в България инфлацията е по-висока от тази в другите страни от ЕС?
- Това е много широк въпрос. Но това, което твърдя вече втора година е, че приносът на това, че имаше експанзия на фискалната политика е съществен. Другото е, че не са ефективни системите за контрол. Не само в България регулативните режими имат проблем, но като цяло европейката система, особено в областта на управление на енергетиката, е пълен провал. В момента, така, както функционира енергийният пазар, видимо създава проблем, особено за страни като България, където нивото на производството е по български стандарти и централите са с най-високи разходи, а едновременно се наложи в момента да купуваме електроенергията на цени като във Франция и Германия. Вероятно някъде към средата на зимата и битовите потребители ще трябва да плащат по пазарни цени, а не както бяха поети като ангажименти. Следствието ще бъдат претенции към правителствата. Не съм чул тази тема да бъде сериозно дискутирана в рамките на европейските механизми, защото това е европейски механизъм. Не казвам, че аз имам решение на този въпрос, тъй като е извън моята сфера, но е видимо, че това е проблем. Проблемът с енергийните ресурси е съществен. Дискусията за газа е фаворизирана, да, тя е значим проблем, но това се случва в рамките на европейските държави и до голяма степен те имат вина. Има политически причини, но реални икономически - не виждам.

- След всичко което се случва, кои са най-бързите стъпки, които едно редовно правителство на България трябва да предприеме, за да има България отново финансова стабилност?
- Истината е, че точно в момента се намираме в предизборна кампания и е много добре, че министерството на финансите огласи тези данни и каза „Ето, това е базовият сценарий“. Ако ние не правим никакви политики, за да изпълним всички ангажименти, които сме поели, се получава точно това. Въпросът не е дори към експертите - има различен тип решения, но политиците трябва да вземат политическо решение. А политиците, които доведоха до това положение, трябва да понесат наказанието си на тези избори. Да направиш така, че да дестабилизираш публичните финанси в такава посока не на всеки му се отдава. Сега виждам, че някои казват „Не трябваше така да го правим, но трябваше да подкрепим..“. Хайде, стига! В България има в много малко области толкова положителен опит, с които да може да се похвалим. Стабилността, управлението на бюджета през всичките тези години, винаги е било трудно, но ние сме имали едни от най-добрите практики в бюджета и това, което сме правили по отношение на бюджетната стабилност, може само да се гордеем.

- Ще ви попитам по друг начин - решението минава ли през непопулярни мерки, каквито са увеличението на данъците?
- Вижте, има няколко условности. Предполагам, че и европейските средства играят голяма роля във формирането и неформирането на дефицита. Ще зависи много от усвояването на тези средства. Освен това, в чисто капиталовите разходи пак поради тази причина има големи възможности. Явно е, че парите, които се планират, ние нямаме капацитет да ги усвояваме. Дори със скандалите, които се случиха и с това, че се дължат огромни суми, представете си, че всичко се разплати на бизнеса в областта на строителството. Трябва да ви кажа, че на следващата година парите, които ще бъдат усвоени, ще са два пъти по-малко.

- А има ли ги парите, с които да се разплати държавата с бизнеса?
- От една страна някои от нещата бяха чисто незаконни, от друга страна, ако не се разплатят тези разходи и е извършено строителство, реално може да се предизвикат верижни фалити и въздействието върху икономиката на държавата и върху работните места да бъде доста съществено. Още от самото начало ситуацията там беше много неприятна и тя продължава да е миришеща, ако мога така да се изразя. Въпросът е, че за следващата година ние ще отидем на 10-12 млрд. капиталови разходи като план, ако искаме да усвоим средствата от Плана за възстановяване и европейските програми. За това трябва капацитет. А ние трудно се справяме да усвоим 5 млрд. на година, като 5 млрд. на национално ниво са най-добрите ни капиталови разходи. Сега за първите 6 или 7 месеца сумата беше малко над 2 млрд. Въпросът не е само да планираш едни пари, а въпросът е да имаш административен и технически капацитет да усвоиш тези средства.

- Има ли риск да изхарчим едни пари по Плана за възстановяване, а след това от ЕК да не ни ги възстанови?
- Естествено, че съществува такъв риск, но това е въпрос на управление, а не толкова на ресурсен капацитет. Предварителното планиране за следващата година е 11 млрд. капиталови разходи. Не напразно Фискалният съвет вече толкова години, а и аз, непрекъснато повтаряме две неща, че трябва да се изгради системата на програмното бюджетиране, трябва да има система за капиталово бюджетиране, което ясно да свърже планирането с програмиране и изпълнение. Какъв е смисълът да говорим, когато ние нямаме базови функции и системите не функционират на базово ниво.

- И последно искам да ви попитам - стана ли Ви ясно, как се постигат леви цели с десни средства?
- То се видя. Нито бяха леви целите, нито десни средствата, но имаме проблем, който ще бъде много интересно как ще се реши, защото следващото правителство ще има ядове. То ще трябва да вземе непопулярни решения за да се върнем към нормалността.

Нашият гост
Финансистът Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е “Планиране и прогнозиране на икономическите системи” в УНСС. Работил е в Министерството на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите. Зам.-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”. Член е на фискалния съвет към парламента - независим орган, който следи подготовката и изпълнението на бюджета, като е коректив на Министерството на финансите и изпълнителната власт.