Вдигат водното съдържание и сухото мляко в продукта

Промените в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти анихилирани от търговски хватки

Добавят различни видове желета като при кренвиршите

Не може да е истинско, ако килограмът струва 4-5 лева

Потребителят да гледа да е по БДС, съветват експерти

Асоциация “Активни потребители” започва свои проверки

Сиренето с палма изчезна от магазините, след като от 14 януари влязоха в сила новите правила за имитиращите продукти, показаха проверки на „Труд” в големите вериги и кварталните магазини в цялата страна. Пред нас търговците обясниха, че търсенето не е достатъчно голямо, за да осигурят отделен щанд за сирене и кашкавал с палмова мазнина.

На 14 януари изтече срокът, който беше даден на търговци и производители да въведат промените в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Според тях продуктите с растителни мазнини вече не могат да носят етикети ”мляко”, ”сирене”, ”кашкавал” и други. Те трябва задължително да са в опаковка, на която близост до името на продукта трябва задължително да се посочи „Имитиращ продукт”, както и ясно обозначение на съставките, които са използвани като частични или пълни заместители.

Освен информацията върху етикета задължително се посочва и количеството на съставки като сурово мляко, мазнини и протеини от немлечен произход, използвани в производството им. На тези, които са били опаковани и етикетирани преди влизането в сила на промените, се поставя допълнителен етикет. Тези продукти трябва да бъдат разположени на отделени щандове с надпис ”Имитиращи продукти”.

Оказва се обаче, че на витрините с млечни продукти в магазините се предлага насипно сирене на цена от 4-5 лева за килограм, което се продава за истинско. Такава цена за истинско сирене е невъзможна, категорично заявиха пред „Труд” производители и експерти. Според Богомил Николов, председател на Асоциация „Активни потребители” се наблюдава преориентиране от влагането на палмова мазнина към по-високо водно съдържание в сиренето.

За да се задържи водата в продукта, се добавят вещества – различни видове желета, каквато практика има в производството на кренвиршите, например. Това също е имитация, но друг вид, отсече Николов. Така на практика, за да се заобиколи законът, една имитация се заменя с друга.

За да купят качествен продукт, потребителите да гледат той да е по БДС, цената също е ориентир, посъветва председателят на „Активни потребители”. Според него не са нужни масови, а ефективни проверки от страна на Българската агенция по безопасност на храните. Ясно е, че при сирене от 4-5 лева за килограм рискът да има нарушения е много по-голям, категоричен беше той. Асоциацията също ще започне свои проверки на млечните продукти.

Производител може да предлага сирене по 4-5 лева килограма, само ако е решил да затваря, коментира пред „Труд” Симеон Присадашки, заместник-председател на Асоциация на млекопреработвателите (какво казаха от бранша четете в карето). По думите му, за да се постигне такава цена то трябва да е от 100% сухо мляко.

БАБХ започна масирани проверки

Ще продължат цял месец

Българската агенция по безопасност на храните започна мащабни проверки както по магазините, така и в производствените бази дали се спазват новите изисквания в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, съобщиха за „Труд” от агенцията.

Инспекциите са започнали още на 14 януари в цялата страна и ще продължат цял месец. След това ще има обобщени данни дали са констатирани нарушения, уточниха от БАБХ. Ще се проверяват търговските обекти дали имат отделен щанд, на който са поставени имитиращите продукти и дали това е отбелязано както е по наредбата. Инспекторите ще следят дали те са пакетирани и дали на етикета им има пълна информация за това какви съставки съдържа продуктът. Санкциите са различни и зависят дали нарушението е първо или поредно, уточниха от агенцията по храните.

Без сертификат за вносните храни

Отхвърлиха предложението на БСП

Парламентът отхвърли законопроекта за борба с двойните стандарти при храните, който БСП предложи.

Той предвиждаше продуктите, които са от ЕС, с утвърдени търговски марки, да имат сертификат за съответствие. Това трябва да гарантира на българския потребител, че този продукт е същият, който се продава и в Западна Европа, обясни промените депутатът от ПГ на „БСП за България” проф. Светла Бъчварова. Според нея за българските продукти не се предвижда да има изискване за такъв сертификат, защото българските производители са подложени на двоен контрол. При нарушения са предвидени санкции.

„Днес около 80-85% от плодовете и зеленчуците са внос. 70-75% от млякото, вложено в млечните продукти, които се продават в търговската мрежа, е внос, под формата на млечен концентрат - сухо мляко и суроватка, млечен протеин”, заяви депутатът Румен Георгиев. Около 95% от телешкото и говеждото, 65% от свинското месо, 60% от агнешкото, които се преработват в страната в краен продукт - също са внос, подчерта той.

Законодателната инициатива беше подкрепена само от ДПС. Според председателя на земеделската комисия Десислава Танева от ГЕРБ обаче предложеният законопроект не може да породи правен ефект и се прави единствено и с цел политическо говорене и популизъм.

През миналата година

Изяли сме близо 11 хиляди тона ментета

Kонсумацията намалява през годините

Изяли сме 10 681 тона сирене с палмова мазнина през миналата година. Това показват данните на Министерство на земеделието, храните и горите. Най-големи количества от имитиращия продукт са били произведени през юни – 1529 тона, а най-малко през февруари – 764 тона. Все пак данните сочат, че консумацията на сирене с растителни мазнини намалява през последните години. За цялата 2017 година у нас са произведени и съответно изконсумирани 13818 тона фалшиво сирене, а през 2016 г. – 14 559 тона.

Миналата година беше приета и наредбата за хигиената на храните, която забрани на една мандра да произвежда едновременно сирене от мляко и с растителни мазнини. Тя е в сила от 19 юли, като на производителите бе дадена възможност сами да определят какви храни ще произвеждат. Справка в Българската агенция по безопасност на храните показва, че 28 от общо 258 млекопреработвателни предприятия в България са избрали да произвеждат имитиращи продукти.

Димитър Зоров, председател на Асоциация на млекопреработвателите: Мандри са се превърнали в космически изследователски лаборатории

Търговските вериги ни вдигат такса „бонус”

Сирене под 7 лева за килограм и кашкавал под 12-13 лева не могат да бъдат само от мляко, заяви пред „Труд” Димитър Зоров, председател на Асоциация на млекопреработвателите. По думите му, за да се постигне цена от 4-5 лева, не може да няма палмова мазнина. Другият вариант е продуктът да е от 100% сухо мляко, но дори тогава трябва да има растителна мазнина, за да се постигне масленост в сухото вещество, обясни той.

По-евтино сирене се постига и с по-високо водно съдържание. Но хората трябва да знаят, че при влагането на повече вода, дори продуктът да е само от мляко, се нарушава нормалният процес на зреене. Такова сирене трудно се усвоява от организма и се получава все едно дъвчете дъвка, посочи Зоров.

Според колегата му Симеон Присадашки сиренето по БДС се прави от поне 7 литра мляко. При изкупна цена от 70-80 стотинки за литър, излиза, че килограм сирене трябва да струва поне 5,60 за кг. И това е само суровината, без разходи за ток, заплати и т. н. Продукт от 4-5 лева за мен е пресована извара, каза Присадашки.

Под натиска на търговските вериги родните производители са се превърнали в космически изследователски лаборатории, като от нищо правят нещо. На пръстите на едната ръка се броят тези, които се опитват да произвеждат по правилата, категоричен беше Димитър Зоров.

От началото на годината търговските вериги ни изнудват с увеличение на такса „бонус”. Казва се „Подобряване на търговските условия” и всяка година ни вдигат с 1-2 процента таксата, която ни взимат от оборота на наши продукти, които продават, разказа председателят на асоциацията. По думите му абсолютно всички вериги прибират бонус, иначе отказват да продават определена марка.