Легендарният актьор Франко Неро бе специален гост на фестивала „Любовта е лудост“ във Варна и получи Почетен знак на кмета с лента, а после в типичния си стил хумористично коментира признанието така: „Обикновено подобни отличия се връчват на колеги, които вече не работят, а аз почти съм преполовил професионалната си кариера.” На 82 години Неро е в отлична форма и представлява жизнено напомняне за отминалата епоха на екранните мъжкари.

Големият италианец е истинска международна звезда от „старите дни на голямото кино”. Франко Неро има около 200 екранни роли, снимал е с режисьори от десетки националности, включително при титани като Джон Хюстън, Луис Бунюел, Райнер Вернер Фасбиндер, Куентин Тарантино и сънародниците му Серджо Корбучи и Енцо Кастелари.

Франко Неро остарява красиво като катедрала. Легендата дойде в България преди близо десетилетие, за да гостува на 19 София филм фест и още тогава върна носталгията ни по митичния свят на спагети-уестърна. И до днес автентичният изпълнител на образа на Джанго е в топ форма и само може да се надяваме, че „големите сини езера”, както Корбучи е наричал очите му, ще се озоват в близкия план на още много съвременни майстори на киното.

„Всичко дължа на Джон Хюстън. Ако не беше той, кариерата ми сигурно щеше да се развие твърде различно. Заради него успехът дойде много по-лесно при мен. Когато филмът „The Bible: In the Beginning“ излезе, имаше огромен отзвук по целия свят и всички говореха за новото откритие на Хюстън – това бях аз в ролята на Авел. Хората искаха да разберат повече за този млад актьор Франко Неро. Хюстън беше мой учител във всичко. Той ми преподаваше на английски със записи на Джон Гилгуд и Лорънс Оливие в техни шекспирови превъплъщения. Така учих английски – фонетично по Шекспир. Освен всичко останало, той ме препоръча на Джошуа Логан за ролята на сър Ланселот в неговия филм „Камелот“ от 1967 година“, разказа Неро.

Най-великата му роля си остава в „Джанго“ на Серджо Корбучи, който излиза по кината през 1966-а година? „Серджо Корбучи  имаше страхотно чувство за хумор. Беше ме видял в някакъв филм и искаше да ме вземе за ролята на Джанго, но продуцентите са имали предвид други двама. Стигнали до идеята да отидат при дистрибуторите, да им покажат наши снимки и те да решат кой ще бъде Джанго. И дистрибуторите посочили мен. Корбучи бе много забавен, обичаше да казва на оператора – „Освети добре тези две сини езера на лицето на Франко. Те ще ме направят богат!” И беше много мързелив. Никога не идваше на снимачната площадка преди обяд. Винаги го чакахме и винаги имаше оправдание. Един път дойде при мен и рече:  “Франко, съжалявам, всички ме чакат и мислят, че имам идея какво ще снимаме, но аз нямам идея. Хайде до бара”. Това беше Корбучи“, спомня си актьорът.

А защо според Франко Неро спагети-уестърн жанрът се превърна в такова значимо културнто явление, пленило колективното въобръжение на милиони зрители през 60-те и 70-те години на миналия век? Ето и неговият отговор на българска земя: „Нашите, европейски  уестърни бяха много различни от американските. Мисля, че причината за успеха им е, че бяха насочени към работническата класа, към онеправданите, малки хора. Обикновеният  работник получаваше  вдъхновение след като гледа „Джанго”. Идентифицираше се с героя, придобиваше смелост,  казваше си, че нещата могат да бъда различни. Спагети-уестърните имаха много силен политически заряд.

Другият значим поджанр, в който Франко Неро е оставил следа е именно италианския политически трилър, който също изчезна от пейзажа. Според звездата това е станало защото телевизията е развалила всичко. „Опитват се да ги правят и днес, но не се получава, жанра не работи в контекста на телевизията. Не мисля, че онова кино ще се върне някога“, смята прочутият изпълнител.

Сподели екрана с Леонардо ди Каприо

Куентин Тарантино обича филмите на Серджо Корбучи и се вдъхновява от него за своя филм „Джанго без окови“. „Помня  когато по време на снимките се обръщаше към по-младите актьори като Леонардо ди Каприо и им казваше -  „Вие не знаете кой е този човек. Той беше най-голямата звезда в света заедно с Клинт Истууд и Чарли Бронсън. Нищо не знаете!” Куентин се отнесе фантастично с мен. Когато показахме филма в Рим за пръв път, киното беше пълно и Тарантино  представяше актьорите. Накрая представи и мен с думите – „А сега истинския Джанго. Всички станете”. Всички трябваше да станат, за да ме аплодират. Без изключение. Куентин направо ги накара. Беше много забавно“, разказва Неро.