Франсис Форд Копола извади 120 милиона долара собствени средства, за да финансира мечтания си проект „Мегалополис“. Сега тази грандиозна футуристична фантазия за рухването на цивилизацията се е запътила към световните салони след противоречива премиера на фестивала в Кан. Но още първият трейлър тръгна със скандал след като се оказа, че вътре се съдържат някои измислени цитати на известни филмови критици по адрес на предишни негови заглавия. Целта беше да се покаже как пресата е била враждебно настроена и към стари филми на Копола като „Кръстникът“ и „Апокалипсис сега“, които днес се смятат за класики.
Въпреки този фалстарт има закономерен интерес към самия филм „Мегалополис“. Патриархът на епичното кино и качественото вино Франсис Форд Копола успя да си позволи пълна независимост след като разви своята винарска империя.
Тази пролет той навърши 85 години, а отпразнува и половин век от излизането на „Кръстникът II“ - един от най-великите филми на всички времена. Епосът е продължение на „Кръстникът”, който в началото на 70-те става най-гледаният филм за времето си с продадени билети за над 250 милиона долара. И то при бюджет от 6 милиона долара. Ето това се казва историческа инвестиция за студиото „Парамаунт“. Преди време Копола сподели в интервю, че изобщо не се е надявал на такъв успех, а е очаквал филмът да се превърне в „специален провал“.
За годишнината на шедьовъра преди две години Копола и неговите творчески партньори пуснаха в избрани кина специално реставрирано издание на „Кръстникът“, продукт на хиляди часове прецизна техническа работа. Няма нови сцени, но картината и звукът са „пипнати”. „С тази версия искаме да пресъздадем усещането да гледаш „Кръстникът” в кино през 1972-а година. Когато е бил само на няколко седмици, не на 20, или на 50 години”, каза Копола.
Филмът на Франсис Форд Копола по едноименния роман на Марио Пузо е вдъхновен от реални гангстерски войни между големите престъпни нюйоркски фамилии през 40-те и 50-те години в Америка, но в центъра на събитията е измисленият от писателя криминален патриарх Вито Корлеоне, изигран легендарно от Марлон Брандо в оригиналния филм и от Робърт Де Ниро в „Кръстникът II” от 1974-а година.
А преди няколко години Копола ремонтира противоречиво приетия „Кръстникът III”, за да го превърне в наистина достоен финал на своята могъща мафиотска сага. Не за пръв път Копола решава да преработи своя класика. Преди време той пусна окончателен вариант и на „Апокалипсис сега”. Това беше третата версия след оригиналния монтаж и удължения „Apocalypse Now: Redux” (2001).
Именно „Апокалипсис сега” окончателно завърши легендата за Копола като безкомпромисен филмов авторитет и властен патриарх, който се държи като тиранин на снимачната площадка в преследване на своята визия.
През 2005-а Копола беше в Балчик, за да снима части от своята драма „Младост без младост”. Тогава направи специална пресконференция за българските журналисти и се върна към бурната творческа епоха на 70-те, превърнала го в жива легенда на качественото кино. „На снимачната площадка аз не съм Бог, но съм диктатор”, каза тогава Копола.
Едва ли някой друг режисьор можеше да завърши „Апокалипсис сега”. „Този филм не е за Виетнам. Той е Виетнам. И ние като американската армия отидохме в джунглата с прекалено много пари, прекалено много техника и постепенно изгубихме разсъдъка си”, спомня си американския майстор от италиански произход.
Сюрреалистичната военна драма, вдъхновена от „Сърцето на мрака” на Джоузеф Конрад, изважда гениалните, но и тъмни страни от личността на Копола. Режисьорът не се спира пред нищо, за да осъществи своята визия. Бюджетът скача от 12 на 30 милиона долара, а за една от най-иконичните сцени Копола и екипът му унищожават няколко десетки декара палмови дървета във Филипините, като изливат върху тях над 5 хиляди литра бензин. Копола обобщава травматичния и брутален производствен процес в чудесния документален филм за създаването на шедьовъра, озаглавен тематично и подобаващо „Сърцето на мрака”, направен от неговата съпруга Елинор.
Днес Копола е наясно с жалкото състояние на съвременното кино и наскоро реши да се присъедини към Скорсезе в критиките към комиксовата империя на „Дисни” и „Марвел”. „Марти е прекалено мил, тези филми са отвратителни”, беше откровен Копола, който отдавна няма нужда да се съобразява с корпорациите, когато става въпрос за кино.
Само той ме искаше в „Кръстникът“
Помня колко трудно му беше да ме наложи в „Кръстникът”. Тогава бях млад театрален актьор без много връзки в киното. Копола също беше млад и не се беше наложил. От студиото не ме искаха за ролята на Майкъл Корлеоне и почти се бях отказал. Но Франсис постоянно ме връщаше и в крайна сметка наложи волята си на студиото. Просто беше решен на всичко аз да изиграя Майкъл Корлеоне.
Ал Пачино, актьор
Оставихме своя отпечатък през 70-те
През 70-те години бяхме група млади режисьори и искахме да оставим своя отпечатък. Бяхме решени да рискуваме с мрачни и психологически истории, които не много хора искаха да финансират. Франсис беше нещо като наш лидер, защото вече беше успял като сценарист на „Патън” и можеше да даде съвети на останалите. Научихме много от него. После той успя да помогне и на великия Куросава, когато беше изпаднал в немилост. Копола винаги е отстоявал своята монументална творческа визия.
Мартин Скорсезе, режисьор
И до днес подценяват неговия „Дракула“
Има нещо наистина историческо във филмите на Копола - особено първите му големи драми от 70-те години. Вече просто не ги правят така. Не е пресилено да се каже, че той създаде филмова естетика за вековете. Има и много подценени произведения. „Дракула” се смята разочарование, но е пищен спектакъл, който си заслужава - бароков епос с готически елементи, който минава през жанрове, граници и епохи.
Брет Истън Елис, писател
Паралелно с великата си филмова кариера Франсис Форд Копола оправда италианските си корени и превърна в бизнес другата си голяма страст - виното. Започва като семейна компания и става империя. Вината „Копола” от години са световноизвестни. Преди години режисьорът направи интересна оферта на своите клиенти - ако купят вина за над 800 долара ще получат копие от сценария на филма му „Разговорът” с негов автограф.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш