Ветеранът от политическия център е близък на президента Еманюел Макрон

Крайната левица иска оставката на президента

Френският политик Франсоа Байру - ветеран от политическия център и близък съюзник на президента Еманюел Макрон, е спряган за вероятен бъдещ премиер на Франция, който да наследи сваления късно в сряда с вот на недоверие Мишел Барние. Според френски медии Байру е бил поканен в Елисейския дворец за среща с Макрон, който трябва да посочи новия правителствен шеф.

През 90-те години на миналия век Байру бе министър на образованието в три правителства, през 2017 г. Макрон го включи в кабинета на Едуар Филип, бил е депутат, евродепутат, кмет на По и лидер на партия Демократично движение (MoDem).
Като потенциални кандидати за нов френски премиер се споменават още досегашният министър на отбраната Себастиен Лекорню, както Бруно Ретайо - вътрешен министър в кабинета на Барние.

Той официално подаде на Макрон оставката на правителството си, както изисква законът, след като бе свален от парламента. Това е първият такъв случай от 1962 г. Правителството се задържа едва три месеца на власт, което го прави кабинета с най-кратък живот след приемането на френската конституция през 1958 г.

След разгорещени дебати, продължили три часа и половина в сряда, 331 депутати решиха да подкрепят вота на недоверие, като за сваляне на правителството бяха необходими много по-малко - 289 гласа. Вотът обедини депутатите от левицата “Нов народен фронт” и от крайната десница “Национален сбор”, които гласуваха единодушно срещу правителството. Вотът на недоверие бе внесен в парламента заради техни искания, свързани с бюджета. Барние предложи бюджет с орязани разходи, за да може да се намали дефицитът.

Преди гласуването на вота Барние взе думата в парламента, като посочи, че “Франция харчи 60 милиарда евро годишно за изплащане на лихви по дълга си, което е повече, отколкото харчи за отбрана или висше образование”. “Можете да казвате каквото си искате, но това е реалността. Повярвайте ми: тази реалност няма да изчезне с магическата пръчка на едно предложение за вот на недоверие”, предупреди той.

След свалянето на правителството радикалната лява партия “Непокорна Франция” призова държавния глава също да подаде оставка и настоя за предсрочни президентски избори.

Макрон, избран през 2017 г. и преизбран през 2022 г., чийто втори мандат изтича през 2027 г., нарече призивите да подаде оставка “политическа фантастика”. Във вторник той отсече, че има намерение да завърши мандата си “до последната секунда”.

Лидерката на френската крайна десница Марин льо Пен изглеждаше по-умерена от крайната левица в първоначалната си реакция като увери, че ще позволи на бъдещия премиер да работи за “съвместно съставяне на бюджет, приемлив за всички”. И допълни, че не иска оставката на Макрон.

Предложението за вот на недоверие беше внесено след месеци на криза, предизвикана от изненадващото разпускане на Националното събрание, поискано от държавния глава след разгрома на неговия блок от крайната десница на европейските избори.

Последвалите предсрочни парламентарни избори доведоха до формирането на парламент, разделен на три блока - крайнолеви, крайна десница и дясноцентристите на Макрон, като нито един от тях не разполага с абсолютно мнозинство. След 50 дни преговори в началото на септември най-накрая беше одобрено дясноцентристко правителство начело с Барние.