Харемите на големите

Някогашният президент на Франция въртял по 3-4 любовници наведнъж

Държавният глава се отблагодарявал на обичалите го дами с постове и държавни отличия

Приятелите и съпартийците на Митеран се обръщали към него с дружелюбното Мими

Утвърждава се постепенно през годините  като „безпардонен палач на женски сърца“

За разлика от Д‘Естен обгрижвал подобаващо всяка от изгорите си след раздялата

В началото на 80-те отприщва флирт с известната писателка Франсоаз Саган

В края на миналата седмица властвалият във Франция между 1981 и 1995 г. президент-социалист Франсоа Митеран разбуни за пореден път макар и посмъртно сладострастните духове на сънародниците си. Ами, известният с псевдонима Орландо по-малък брат на митичната звезда на естрадата на Хексагона от италианско потекло – Далида, обяви в популярното токшоу на тв-журналиста Мишел Дюкер, че сестра му била дълги години „тайна любовница“ на известния политик, преди той да стане държавен глава. За симпатията между двамата се знаеше отдавна, Далида дори е участвала официално в предизборната кампания на бъдещия президент, а когато той е избран - тя пее на церемонията по встъпването му в длъжност. Но въпреки клюките за креватно подплатяване на симпатията, медиите във Франция, пък и обикновените хора, по принцип винаги са слагали пред връзката на Митеран с Далида прилагателното „приятелска“, значи платонична.

Според 88-годишния сега музикален продуцент Орландо, чието истинско име е Бруно Джильоти, сестра му и бъдещият президент се били запознали на концерт в самото начало на 70-те години на миналия век, когато той бил само лидер на не много популярната тогава Френска социалистическа партия. Като любовта им продължила поне десет години, без някой да им придиря, без да им досажда с неудобни въпроси, по простата причина, че Митеран все още бил едва ли не „господин никой“.

Франсоа Митеран поздравява Далида след концерта през 1972 г.

„Той звънеше по всяко време в дома на сестра ми в квартал „Монмартр“, идваше често за обяд или вечеря, като почти винаги оставаше да преспи, въпреки, че беше женен“ – обясни братчето миналата неделя по телевизията. Нещата обаче се усложнили, когато Митеран успял да обедини около себе си левицата и се кандидатирал за пръв път за президент през 1974 г. срещу победилия го тогава Валери Жискар Д’Естен. Ами, влюбеният вече бил охраняван от служители на силите за сигурност, от които непрекъснато се опитвал да се отскубне, когато бягал при възлюбената, та един от пазачите бил казал веднъж на Орландо: „Ще го убият, да знаеш!“ Защото уличката, на която се намирал домът на Далида и по която притичвал вечер инкогнито Митеран, била неосветена, тъмна и по нея се разхождали всякакви типове. И за да не се стигне до трагедия, по настояване на специалните служби парижката община на бърза ръка обзавела целия хълм Монмартр с прилични улични лампи, а местните жители започнали да шушукат, че се били сдобили със светлина благодарение на Далида.

По онова време приятелите и съпартийците на Митеран се обръщали към него с дружелюбното "Мими", а зевзеците сред тях започнали да го наричат „Влюбеният Мими”, взаимствайки прозвището от заглавието на легендарната песен на неговата тръпка - „Влюбеният Джиджи“.

Знае се, властта наред с парите, е най-силният афродизиак, но тя също така може да бъде и безкомпромисно оръжие за съблазняване. Явно залагайки на него, политикът, белязал историята на френската политика като първи държавен глава от редовете на левицата, се утвърждава постепенно през годините като „безпардонен палач на женски сърца“. Разбира се, като истински французи, държавните мъже на Хексагона винаги са се славели като големи любовчии, но социалистическият лидер Франсоа Митеран е неуморим, уникален, направо неповторим Дон Жуан. На когото може да бъде донякъде съперник по фустогонство победилият го на вота през 1974 г. и после сразен пък от него през 1981 г. президент Валери Жискар Д’Естен.

Като според запознати разликата между двамата овластени похотливци се състояла в това, че Митеран никога не е изоставял на произвола на съдбата жените от харема си. Да, точно харем, тъй като той рядко е бил само с една дама, като за разлика от Д‘Естен обгрижвал подобаващо всяка от изгорите си след раздялата. Въобще, бил е кавалер, джентълмен според най-добрите нормативи на френската будоарна традиция, който когато става президент, даже облича и жените си във власт. Или пък ги окичва с най-високите държавни награди, както сторил например с неговата първа любов – Мари-Луиз Терас. Годината е 1938-ма, той е 22-годишен хубавеляк, последна година студент по политически науки, тя пък е прелестна 18-годишна абитуриентка и се запознават на нейния бал. През май 1940 г. следва официален годеж в присъствието на родителите на Франсоа и Мари-Луиз, планира се сватба, но започва войната и младият мъж, който тогава е върл католик, след кратко колебание се включва в съпротивата срещу окупиралите Франция нацисти и техните френски помагачи.

Неговата първа любов – Мари-Луиз Терас

Разделени с годеницата, той ѝ изпраща постоянно дълги прочувствени писма, в които я нарича „Моята Зу“ или „Моята сладка прасковка“, но някъде в началото на 1943 г. на девойката ѝ писва да обича от разстояние и разваля годежа. Това е тежък удар за безумно влюбения младеж, но той не забравя никога първата си тръпка и в края на втория си мандат като президент лично закача на ревера на джемпърчето ѝ най-високото френско отличие – Ордена на почетния легион. Още повече, че след войната и по-точно през шейсетте години Мари Луиз става най-известната говорителка на френската национална телевизия.

А докато е преследван от Гестапо, някъде в средата на 1943-та, Франсоа Митеран среща прелестната Даниел Гуз, която също е абитуриентка, току-що присъединила се към Съпротивата. И нейната мисия е да го играе годеница на Франсоа, докато той се крие в селата и градчетата на Бургундия под даскалско прикритие и организира акции срещу окупатора. Но „измислицата“ за суровата действителност се сблъсква с реалността на младостта и двамата се влюбват. Така на 28 октомври 1944 г. - 20-ият рожден ден на Даниел, Франсоа Митеран се жени за нея, на бърза ръка идват и децата – Паскал, който почива само на два месеца, после проплакват живите и днес Жан Кристоф и Жилбер. Интересното е това, че докато тече „сапунката“ на уредените от партизанските шефове за мними годеници Франсоа и Даниел, младият мъж в разцвета на силите си въобще не остава „на сухо“. Защото, малко след като го зарязва Мари Луиз и по време на шумкарството в Бургундия с бъдещата съпруга, той се хвърля в обятията на включилата се в съпротивата вече известна писателка Маргьорит Дюрас. Тя е с две години по-голяма, но това не им пречи да развихрят страстта си по тайни квартири, още повече, че какичката е била с опит и е имала на какво да научи младия антифашист.

По-късно главният герой на нейния роман „Болката“ за борбата на французите срещу нацистите се казва Морланд – това е партизанското име на подвизаващия се в нелегалност любовник на Маргьорит – Франсоа Митеран. Като двамата остават добри другарчета и се подкрепят взаимно във всевъзможни политически и интелектуални начинания чак до смъртта им през 1996 г. – през януари си отива той, а през март – тя.

Със сигурност през петдесетте години, когато гради политическата си кариера, Франсоа Митеран не е бил мирен, но според биографите му нещо като преломна за него година в любовта е 1963-та. Тогава той е на 47 години и се влюбва като юноша в двайсетгодишната студентка по история и музейна работничка Ан Пенжо. По-късно тя ще стане известна на цяла Франция като официалната метреса на многократния министър и президент на страната, но изглежда става дума за наистина голяма обич. Защото връзката им продължава повече от четири десетилетия, като се крепи благодарение на тайни срещи, скрита е подобаващо от чужди погледи, а самата законна съпруга Даниел научава за нея към края ѝ, когато президентът вече е тежко болен. По-късно Ан Пенжо ще каже на английския журналист Филип Шорт: “Никога не съм познавала друг мъж – нито преди Франсоа, нито след него!“ А когато през 1973 г. тя разбира, че очаква дете, младата жена е връхлетяна от ужасяващата мисъл, че ще изживее не само самотна бременност, но и майчинството ѝ ще премине в самота. Франсоа успява да я успокои, тъй като независимо от това, че кандидат-президентската му кампания срещу Жискар Д’Естен е в разгара си, той е с нея много повече време, от това, което отделя за семейството си. Дъщеричката на двамата Мазарин се ражда през 1974 г. в частна клиника в Авиньон, а 10 години по-късно, вече президентът Франсоа Митеран я признава официално за негово дете и ѝ дава фамилното си име. Ан е безкрайно щастлива, но същото не може да се каже за популярната френска актриса Ани Жирардо и за великата Далида, тъй като Митеран е въртял яко любов и с двете по същото време, когато е била зачената дъщеричката. През 1994 г. французите ще се запознаят с нея от колоните на популярното списание „Пари мач“, а през януари две години след това вече 22-годишната млада жена ще бъде заедно с майка си на погребението на таткото. Там Даниел Митеран е заобиколена от внучките си със същото фамилно име, но по време на траурната церемония ще се приближи до Мазарин Пенжо, ще я прегърне и целуне майчински, а французите ще се разплачат от умиление.

Даниел Митеран по време на траурната церемония се приближи до Мазарин Пенжо.

Колкото до жените, с които Митеран е имал интимна връзка и в знак на благодарност е подпомагал кариерата им, те също не са никак малко. Като неотдавна журналистка от списанието за елитни дами „Ел“ подметна, че ако през шейсетте, седемдесетте и осемдесетте години на миналия век феминисткото движение е било мощно като сега, то видният социалист със сигурност е щял да бъде даден под съд за сексуално посегателство от някоя подчинена нему девойка. Както и да е, та за светските хроникьори на Хексагона първата съпартийка, с която той е много, ама много близък още от 1965 г., се казва Ивет Руди и тя го следва навсякъде като първа помощничка. А когато Митеран е избран за президент през 1981 г., той я назначава за министър на правосъдието – пост, който тя заема до 1986 г.

В списъка на прелъстените „по служебна линия“ е сексапилната Едит Кресон.

Следващата в списъка на прелъстените „по служебна линия“ е сексапилната Едит Кресон, която лидерът на социалистите приема в тесния кръг от сътрудници, малко преди да бъде избран за държавен глава. И, оправдавайки се, че винаги се бил борил за равенство между половете, през май 1991 г. президентът я назначава за министър-председател – първата французойка заела високия пост. За съжаление тя е подложена на жестоки сексистки атаки от чужди и свои, визиращи често нейния благодетел, и 11 месеца по-късно Едит Кресон е принудена да подаде оставка. Междувременно някъде в началото на осемдесетте години президентът отприщва флирт с известната писателка Франсоаз Саган, която пък назначава за негов пръв дипломатически съветник и тя започва да го придружава при държавните му посещения в чужбина. Казват, че по време точно на такава визита в Колумбия, Франсоаз едва не напуска този свят след изсмърканата свръхдоза кокаин, след което президентът започва да страни от нея. И приема с радост в обкръжението си някъде през 1986 г. завършилата елитния лицей за висши политици и държавници “ENA” красавица Сеголен Роаял. Тя го запленява с хубост, изисканост и интелект, като не след дълго става депутат, а през 1992 г., едва навършила 38 г., вече е министър на околната среда на Франция. Любопитен е фактът, че в същото време Сеголен живее под един покрив с наследника на Митеран начело на социалистите и бъдещ президент Франсоа Оланд, на когото ражда 4 деца, но случаят ще бъде тема на друга дописка.

Светските хроникьори в Париж сочат единодушно като последна яка тръпка на Митеран от 1988 г. до смъртта му на 79 г. през 1996 г. някоя си Клер. Тя е с 50 г. по-млада от президента и според журналистката от в. „Льо Монд“ Солен дьо Роайе направо връща към живота страдащия от няколко години от рак на простата възрастен мъж. През 1988 г. тази млада 22-годишна жена кани президента на републиката в апартамента си на улица „Du Four“ в Париж и след това започва редовно да посещава неговата резиденция – Елисейският дворец. „Той ѝ се обажда всеки ден, при това поне два пъти - сутрин и вечер“ - твърди Солен дьо Роайе. За нея държавният глава е направо нахален, инвазивен: „Където и да отиде Клер - казва журналистката - той я следва, дебне я, понякога я изпреварва, представя се като „г-н Етиен“, оставя съобщения, моли се тя да му се обади, когато се върне вкъщи“.

Любовната връзка, пазена в тайна и неодобрявана от близките на младата жена, приключва на 8 януари 1996 г. със смъртта на Франсоа Митеран. Но прахът му изглежда не почива в мир, тъй като преди известно време покрай името му се завихри друг скандал със секс отенъци, при това международен. Ами, прохождайки в политиката, 25-годишният швед Хравн Форсне обявява на всеослушание, че е син на Франсоа Митеран. Майка му - журналистката Кристине Форсне и таткото се били запознали по време на конгрес на Социалистическия интернационал в Стокхолм през 1979 г., след което русокосата хубавица става кореспондент в Париж на шведска телевизия. Според изповедта ѝ пред медиите в родината тя поддържала постоянна връзка с Митеран по време и на двата му президентски мандата, без да узнаят за нея нито съпругата Даниел Митеран, нито официалната метреса Ан Пенжо...

Що се отнася до Далида, то след избора на Франсоа Митеран за държавен глава през 1981 г. тя самата инициира дълга раздяла, като се впуска в серия от безразборни връзки с известни и по-малко прочути мъже. Изглежда неудовлетворена от тях, а може би и уплашена от поредица творчески неуспехи, очертаващи безмилостен край на кариерата ѝ, през 1987 г. Далида слага край на живота си. Президентът Митеран разпорежда на министъра на културата си да ѝ бъде вдигнат паметник пред нейния дом в Монмартр, където през щастливите години звънял по всяко време на деня.