Във френската култура първо е конфликтът, после - преговорите

57% подкрепят протеста срещу пенсионната реформа

Франция стачкува срещу планираната пенсионна реформа. Французите правят това винаги щом не са съгласни с нещо.
Реми Бургиньон се усмихва, когато го питат защо има толкова много стачки във Франция, които толкова много хора подкрепят. Бургиньон е професор в университета Paris-Est-Crйteil и специализира в гражданските движения и синдикатите.

Франция има една историческа особеност, обяснява Бургиньон - правото на стачкуване е гарантирано още 20 години преди правното признаване на синдикатите. „Първо идва правото на стачкуване, а чак тогава синдикатите. В нашата култура първо е конфликтът, а чак след това - преговорите“, казва професорът.

Правото на стачкуване съществува във Франция от средата на 19 век. Малко след края на Втората световна война, то е включено и в преамaбюла на тогавшната конституция и до днес е конституционно право.

Във Франция всеки може да стачкува. Има само няколко изключения като например полицията и армията. Държавните служители обаче могат да стачкуват. Много французи се учудват, че в Германия например на държавните служители това не е позволено.

Исканията на стачкуващите във Франция трябва да са пряко свързани с работата им - проблеми със заплащането, условията на труд и сигурността на работното място. Политическите стачки са забранени. Затова и сега ситуацията е сложна.
При настоящите стачки работодателите поемат финансовите загуби, въпреки че стачкуващите се бунтуват срещу политическа реформа - пенсионната. Самите работодатели нямат нищо общо с това, казва Бургиньон. В този смисъл работодателите страдат от нещо, върху което те не упражняват пряк контрол. Тук се достигат лимитите на правото на стачкуване. И всеки би могъл да попита доколко е легитимна тази стачка.

Но има и друга гледна точка, уточнява Бургиньон. Все пак Франция има сравнително либерална дефиниция за стачка. В момента проблемът е ясно свързан с работата - с това, че на хората ще им се наложи да работят до по-късна възраст. Това е сива зона.

Мнозинството от френските граждани подкрепят протестите, които се противопоставят на вдигането на пенсионната възраст на 64 години. Според проучване, поръчано от френския телевизионен канал BFMTV, 57% от французите няма да имат нищо против, ако протестите блокират изцяло публичния живот.

(От Дойче веле)