Късометражни и игрални заглавия на голям екран през септември

Старт след Фестивала на българското кино в Париж

Селекция от разнообразни произведения

Прожекции в зала “Славейков”

След шестото издание на фестивала на българското кино в Париж (10-13 септември) Френският институт приема селекция от нови родни заглавия в София. Темата е “По-силни заедно”, а прожекциите са в зала “Славейков” от 13 до 28 септември.

Програмата започва този петък, 13 септември, 18:30 часа с прожекция на късометражния филм “И това е за тази Коледа” на Петър Вълчев. Ето го и сюжета: “Докато подготвя вещите за собственото си погребение, възрастен мъж разбира, че ще посрещне Коледа сам. Не можейки да заспи, той решава да прекара празника на гроба на починалата си съпруга.”

В събота 14 септември от 19:00 часа вечерта започва с 14-минутния филм “Шоколад” на Орлин Милчев. След това публиката може да гледа игралния филм “Януари” на Андрей Паунов, с Йосиф Сърчаджиев, Самуел Финци, Захари Бахаров и Леонид Йовчев.

Насред нищото, двама мъже и една гарга са откъснати от света от снежна буря. Най-близкият град се намира от другата страна на гората. Човек трябва да прекоси гората, за да стигне до града, но това е лудост през зимата: пътят е снежен, може да се изгубиш и да замръзнеш, вълците са гладни и воят им се чува през цялата нощ... Все пак рано тази сутрин Петър Моторов явно е впрегнал великолепната си шейна и да се е отправил към града. Никой не го е видял да тръгва, но падащият сняг все още не е заличил напълно дълбоките следи от шейната.

Но когато се връща шейната, Петър Моторов не е в нея. Всъщност няма никого: има само шуба, пушка, замръзнал труп на голям вълк и огромна мистерия. Къде е Петър Моторов и какво му се е случило? Има само един начин да се разбере.

В петък, 20 септември, от 18:30 часа началото е с късометражното филмче “Мона Лиза” на Веселка Кунчева. Игралното предложение е “С лице надолу” на Камен Калев с Мелвил Пупо, Сехер Небиева и Лидия Колева. Сами е французин, обвинен в контрабанда на фалшиви пари от България към Франция. За да избегне затвора, той става информатор на френската полиция и се внедрява в български канал за трафик на хора. Постепенно се сближава с Елка, малолетна проститутка от ромски произход. Обстоятелствата ги притискат и те са принудени да бягат заедно. Чувствата, който се зараждат между тях му помагат да се изправи срещу своите демони. Неговото изкупление става нейното спасение.

В събота, 21 септември, от 19:00 часа селекцията стартира с 27-минутната история “Театрален романс” - в града Енск, между два енски булеварда, на енския площад се намира енския театър. В него ще се преплитат историите на двама души, които упорито търсят любовта.

Пълнометражният филм в съботната вечер е “Безкрайната градина” с Елица Матева, Глория Петкова, Никола Анастасов, Мартин Димитров. Ето го и сюжета - “Животът на Филип е разпределен между приятелката му Соня, брат му Виктор и работата му като PR. Но всичко това се променя в деня, в който той среща Ема - странно момиче, затворено в свой собствен свят, в който най-важното нещо е една тайнствена градина. Съвременна градска драма под чиято повърхност се крият невидими светове и се раждат неочаквани чувства. “Може би най-нежният български филм.”

В петък, 27 септември, от 18:30 часа началото е за “Любовни черупки” с 16 минути продължителност. Веднага след това е прожекцията на пълнометражния “Котка в стената” с Ирина Атанасова, Ангел Генов и Орлин Асенов. Сюжетът ни представя общински блок в мултикултурния квартал Пекъм, югоизточен Лондон. Българско семейство влиза в конфликт със съседите си, живеещи на социални помощи. Появата на котката разкрива за българите една непозната картина на Великобритания и лавината от социални несправедливости принуждава главната героиня да вземе важно решение за живота си.

В събота, 28 септември, от 19:00 часа късометражното предложение е “Днес всичко има странен вкус” на Кристина Спасовска. Вечерта продължава с “Чувство за непоносимост” на Боя Харизанова с Калин Врачански и Пламен Великов. Един Документален разказ за живота и творчеството на писателя Георги Марков до бягството му от комунистическа България през 1969 година.