Световната метеорологична организация бие тревога заради все по-нечовешкия климат

Прогнозите за времето занапред са от ужасни, по-ужасни

Авторитетният парижки всекидневник „Льо Монд“ илюстрира своя просторна статия за ставащия все по-нечовешки климат на планетата със зловеща снимка на пресъхналия язовир „Йовковци“ до град Елена.

Фотографията е щракната от българския репортер Николай Дойчинов, който работи за информационната агенция „Франс прес“. Ръждивият цвят на горите край напуканото дъно на водоема в горната му част говорят, че снимката е направена през тези дни на късната есен. В текста под фотографията се уточнява, че язовирът бил останал без вода поради връхлетялата тази година България продължителна суша.

В статията със заглавие „Климат: 2024 г. - най-горещата година - ще надхвърли 1,5°C затопляне за първи път в сравнение с прединдустриалната ера“, журналистката Одри Гарик анализира публикувания в понеделник доклад на Световната метеорологична организация (СМО), който според нея „бие максимална тревога пред лицето на бясното темпо на изменението на климата“.

„През последните месеци климатичните бедствия безмилостно връхлетяха планетата, пише Гарик, от наводненията във Валенсия до ураганите в Съединените щати, предизвиквайки цяла серия от суперлативи: „необикновени“, „дантески“, „чудовищни“. Ще трябва да се добавят, според коментаторката на „Льо Монд“, и два рекорда в таблицата за една изключителна по отношение на климата година - 2024 г. е на път да бъде най-горещата, наблюдавана някога преди 2023 г., и се оказва, че тя е първата, за която от прединдустриалния период насам планетарното годишно затопляне ще надхвърли 1,5°C.

По-точно според органа на ООН, който синтезира шест международни масива от данни на Европейския институт „Коперник“, НАСА и други, между януари и септември 2024 г. средната температура на повърхността на земното кълбо е надвишила средната прединдустриална температура с 1,54°C. А в продължение на шестнадесет последователни месеца - от юни 2023 г. до септември 2024 г., средната глобална температура е надминавала, при това много често, всички предишни рекорди. „Последните десет години също бяха най-горещите в историята, а 2024 г. бележи историческа повратна точка, след която ние навлизаме в силната и очаквана тенденция на изменение на климата“, заявява пред Одри Гарик известният френски климатолог Кристоф Касу.

За метеоролозите подобен скок на температурата се дължи най-вече на емисиите на „парникови газове“, чието сгъстяване в атмосферата е свързано с човешките дейности и по-специално с изгарянето на изкопаеми или извличани горива като въглища, питрол и газ. Към тях трябва да бъде добавено и нашествието „Ел Ниньо“ - природното явление, свързано със затоплянето на екваториалната част на Тихия океан, което се случи между юни 2023 г. и юни 2024 г., повдигна глобалния термометър и подхрани множество екстремни събития. Така в средата на август във водите на Средиземно море са били измерени безпрецедентни температури, които са предизвикали невиждана смъртност сред определени видове на морската фауна като медузи, каламари, сепии, стриди, миди и корали. В същото време нивото на океаните продължава да се покачва, застрашавайки малките островни държави и битуването на стотици милиони хора, живеещи в крайбрежните региони на света. Като скоростта на покачване на морското равнище се е увеличила повече от два пъти от 1993 г. насам, а основната причина за това е обемното разширение на по-топлите води, както и топенето на ледниците.

Що се отнася до тях, тоест до криосферата на планетата, която е смятана за страж на климата, тя също понася съкрушителните удари на затоплянето. До 2023 г. световните ледници са загубили средно 1,2 метра дебелина, или около пет пъти повече от обема на водата в Мъртво море. Това е най-голямата загуба от началото на измерванията през 1953 г. и този рекорд според СМО се дължи на екстремното топене на извечните студени маси в Северна Америка и Европа. Като между 2021 г. и 2023 г. само швейцарските ледници са загубили 10% от обема си. „А общата повърхностна площ на морския лед на Арктика и Антарктика пък е на изключително ниски нива“, констатира за „Льо Монд“ Кристоф Касу, според когото топенето на този лед влошава глобалното затопляне във въпросните региони, най-вече защото причинява изчезването на белите повърхности, които отразяват силно слънчевите лъчи.

За метеоролозите обаче затоплянето е само един от аспектите на изменението на климата, които се проявяват чрез увеличаване на екстремните за хората нежелани събития. Така например преди неотдавнашната трагедията във Валенсия, която коства живота на най-малко 220 души, хиляди жители на Франция и на цяла централна Европа бяха засегнати от повтарящи се наводнения.

Повече от 250 души пък загинаха, след като ураганите „Хелене“ и „Милтън“ удариха Съединените щати през септември и октомври. Месец по-рано повече от 70 милиона американци живяха в постоянна тревога от връхлетелите ги небивали вълни горещина. Като това прегряване засегна и Мексико, Лапландия, Япония, Австралия и дори Саудитска Арабия, където повече от 1300 души загинаха по време на поклонението в Мека.

Освен това през цялото отминало лято милиони хектари гори бяха превърнати в дим и пепел почти навсякъде по планетата - в Канада, както и в Съединените щати, в Сибир, в Европа и в Бразилия, засилвайки глобалното затопляне и затваряйки един опасно-порочен кръг. Като емисиите на въглероден двуокис, отделяни от пожари в света, са се увеличили с 60% след 2001 г. и почти са се утроили в някои от бореалните гори (тайгите), твърди „Льо Монд“, цитирайки проучване, публикувано в средата на октомври в авторитетното списание „Science“.

Най-тъжното за Одри Гарик е това, че няма изгледи да се случи предвиденото в Парижкото споразумение за климата от 2015 г. допустимо и може би контролируемо повишаване на глобалната температура. Подписалите договора страни си бяха поставили амбициозната цел да работят за поддържане на покачването u с не повече от 2 градуса, при това за дълъг период от около 20 години. А тя вече е скочила с над 1,5°C, като се очертава в края на века този градус да достигне унищожителното равнище 3,1.

Ето защо Междуправителствената група по изменение на климата към СМО предвижда, че прагът от 2°C ще бъде прекрачен още в началото на 2030 г. и предупреждава: „Амбициите на Парижкото споразумение са в голяма опасност!“. Да не говорим за света.