Защо те са толкова важни точно на тези избори

На 7 октомври 2020 г. (5 ч. сутринта българско време на 8 октомври) в САЩ бе дебатът между кандидатите за поста вицепрезидент. Традиционно постът вицепрезидент се смята за не особено значим в рамките на американската правителствена система. Но не и този път.

Цялата изпълнителна власт е концентрирана в ръцете на президента на САЩ. Вицепрезидентът играе доста декоративна роля само ако на този пост не е амбициозен политик като Дик Чейни. Последният, който официално е номер две в администрацията на Джордж Буш-младши, всъщност успя да се превърне в „сив кардинал“, от който зависят стратегическите решения. В настоящите условия обаче фигурите на тези, които са с „номер две“ при Доналд Тръмп и Джо Байдън, са от особено значение по друга причина.

На 2 октомври стана известно, че президентът Тръмп на 74-годишна възраст се е разболял от коронавирус. И въпреки че според собствените му изявления той се чувства добре сега, това не изключва усложнения в бъдеще. Основният му съперник Джо Байдън също е на почетна възраст - 77 години. Подобно на Тръмп, и той е изложен на риск от коронавирус. Освен това многобройни инциденти, при които Байдън обърква имена, фамилии и дати в речите си или прави странни неща, пораждат безпокойство относно неговото психично здраве.

Така че, съвсем реална е перспективата на власт да дойде „партньора“ на Тръмп или Байдън. Подобни случаи не са необичайни в историята на САЩ. Осем американски президенти са починали на поста си и са заменени от техните вицепрезиденти. Абсолютният антирекорд е поставен през 1841 г. от президента Уилям Хенри Харисън, който настива при собствената си инагурация и умира месец по-късно.

През ХХ век този преход на властта най-малкото бележи ключовите моменти на американската геополитика. Смъртта на Уилям Маккинли от ръката на терорист през 1901 г. отваря пътя към властта за неговия „вице“ Теодор Рузвелт. Рузвелт с неговата „политика на голямата тояга“ се превръща в олицетворение на американския империализъм в началото на ХХ век. През 1945 г. смъртта на Франклин Рузвелт дава възможност на неговия партньор Хари Труман да започне да преразглежда предишната политика спрямо СССР и да започне ''Студената война''.

Сега в САЩ всичко много зависи от личността на бъдещия президент. Затова си струва да разгледаме по-отблизо и онези, които отиват на президентските избори като „номер две“. Може би някой от тях скоро ще стане номер едно.

Майк Пенс: Представител на вашингтонското блато

Майк Ричард Пенс е бивш губернатор на Индиана, а сега вицепрезидент от екипа на Доналд Тръмп. Възрастта му е 61 години. Класически WASP (бял англосаксонски протестант). Той стана вице, тъй като през 2016 г. Тръмп се нуждаеше от подкрепата на някой от американския елит, за да стане кандидат за републиканците.
По образование, подобно на повечето представители на политическата класа в САЩ, е адвокат. Типичен представител на „вашингтонското блато“ и от 2001 до 2013 г. е в Конгреса. Подкрепи инвазията в Ирак през 2003 г. Подкрепи инвазията в Либия и свалянето на Кадафи. В рамките на Републиканската партия той клони към крайното дясно крило - Чаеното парти.

Като вицепрезидент на САЩ, Майк Пенс активно подкрепя следните насоки на политиката на Доналд Тръмп: борба с влиянието на Китай, борба с левите режими в Латинска Америка (Венецуела, Куба, Никарагуа), подкрепа на Израел в Близкия Изток. В религиозно отношение Майк Пенс се идентифицира като „прероден евангелски католик“. Това означава, че като католик той сега посещава протестантски срещи и споделя основните моменти, в които американските протестантски фундаменталисти от диспенсационалистичното крило вярват.

Това, наред с други неща, е вярата в специалната свещена мисия на Израел („християнския ционизъм“) и САЩ в навечерието на приближаващия край на света и отъждествяването на Русия с пълчищата на Гог и Магог.
Майк Пенс, заедно с американския държавен секретар Майк Помпео и министъра на образованието Бетси Девос (сестрата на небезизвестния основател на Blackwater Ерик Принс), са част от групата за „изучаване на Библията“, която се среща в Белия дом в сряда. Групата се ръководи от бившия баскетболист, а сега пастор Ралф Дролинджър. Преди това Дролинджър основава мисия на Капитолийския хълм - Capitol Ministries.

По думите на самия Дролинджър, „Тръмп започна да назначава в кабинета си всички момчета, които се занимаваха с изучаване на библията в Конгреса и Сената“. Дролинджър също не крие, че зад това стои вицепрезидентът Майк Пенс, който „знаеше кои са тези силно вярващи“. Сред изявленията на Дролинджър са включени и твърденията, че за коронавируса са отговорни гейовете и китайците, католицизмът е фалшива религия, а Бог е „капиталист“. В интервю за Die Welt, Дролинджър сравнява Майк Пенс със старозаветни герои като пророка Данаил, Йосиф и Мардохей от книгата на Естер. „Всички те се изкачиха до позиция номер две до светския лидер и аз виждам Пенс по същия начин“, каза духовният съветник на вицепрезидента.
Майк Пенс е класически републикански политик. Неговото идване на власт ще означава връщане на САЩ на позициите на неоконсервативния интервенционизъм в стила на Джордж Буш-младши или Роналд Рейгън. „Президентът Пенс в Овалния кабинет би бил сбъдната мечта за републиканския елит и войнствените неокони“, отбелязва изданието The American Conservative.

Камала Харис: Черната сянка на Байдън

Камала Деви Харис е сенатор на САЩ от Калифорния. Именно тя беше избрана от Джо Байдън за негов кандидат за вицепрезидент през август 2020 г. Ако Майк Пенс се държи и изглежда като архетипичен републиканец - бял консервативен протестант, то Харис е въплъщение на мечтата на съвременния демократ - чернокожа властна жена. Харис несъмнено беше мотивирана от желанието да угоди на афроамериканския електорат в разгара на расовите протести, разтърсващи страната.

Всъщност обаче във вените на Харис, както и при Барак Обама, кръв на черните роби от американския юг не тече. Баща u е от Ямайка, а майка u от Индия, и двамата са университетски преподаватели. Така че Харис в ролята на вицепрезидент е чисто „упражнение назад“ в политиката - използвайки „модерната тема“ за „чернокожите“, за да се привлече вниманието. По аналогия с репродукциите в американското кино от 70-те, тук съдържанието е второстепенно.

Подобно на Пенс, Камала Харис започва своята кариера в юриспруденцията, като в крайна сметка става генерален прокурор на Калифорния, след което е избрана за член на Сената през 2017 г. Посещава храма на американските баптистки църкви в САЩ (ABCUSA) от либералната баптистка деноминация, където са разрешени еднополовите барове и транссексуалните свещеници.

По вътрешни въпроси Харис застъпва ляво либерална позиция. Във външната политика тя нямаше време да определи специалните си позиции, като през цялото време се придържаше към „генералната линия“ на Демократическата партия.

Харис също така осъжда руската „намеса“, подкрепя доставките на оръжие за Украйна, осъжда Китай за „концентрационни лагери за уйгурите“ и потушаването на протестите в Хонконг. В същото време Харис е за Израел, което предизвиква разочарование сред „прогресивното“ ляво крило на демократите, където напоследък има силни симпатии към палестинския народ.

Майк Пенс очевидно не е олицетворение на „тръмпизма“, разбирано като движение в подкрепа на изолационизма и дълбокия консерватизъм сред поддръжниците на Тръмп. Харис пък по нищо не се различава от него в кампанията.

Фигурата на Пенс е типичен представител на републиканския елит за втората позиция в Белия дом и показва, че Тръмп е ограничен в своята вътрешна и външна политика и че тази политика е сериозно обвързана с неговата личност. Противопоставящата му се сила е безлична. Ако Пенс неочаквано стане президент на САЩ, политиката на Вашингтон може сериозно да се промени. Промяната от Байдън към Харис е малко вероятно да доведе до сериозни последици.

Пред лицето на нарастващата политическа криза в САЩ обаче дори хипотетичната подмяна на Тръмп с Пенс няма да спре вътрешнополитическата конфронтация. Натрупаната инерция, необходимостта да се отговори на очакванията на електората и самото противопоставяне на белите мъже сред републиканците и чернокожите демократки ще доведе до продължаване на кризата, макар и може би не в остра форма.

(Превод за “Труд" - Павел Павлов)