През 705 г. Тервел елиминира опасността от византийско-хазарски съюз и активно се намесва във вътрешните работи на Византия

Хазарската „степна империя“ рухва под ударите на силни противници, както и в резултат на екстремални климатични промени

Опасен противник се оказват и огузите (узите), които изтласкват печенезите на запад

В колективното ни национално съзнание господства убеждението, че „вечното“ едва ли не място на нашата държава е на Балканите. Наистина, това е факт през последните над тринадесет столетия, но нека не забравяме - в предишните векове прадедите ни, т. нар. (пра)българи, живеят отвъд Черно море. И, ако се озовават на Дунав и Балканите, това е последица от завладяването на старата родина от дошлите от дебрите на Азия хазари. Интересът към този народ, който днес не съществува, надхвърля рамките на политическата история. Хазарите са обект на проучвания в Русия, Украйна, САЩ, Израел, България, Турция и други страни и научни школи. Една от причините за този интерес е, че Хазарският каганат на практика е единственото политическо средище през Средновековието, при това впечатляваща военно-политическа сила, в която се налага не християнството или пък ислямът, а юдаизмът - древноеврейската религия.

Хазарската агресия през 60-70-те години на VII в. води до гибелта на „Старата Велика България“ на кан Кубрат - поредица от събития, за които знаем твърде малко... Общността, оглавявана от Бат-Баян (т. нар. черни българи) е принудена да признае властта на завоевателите. Напротив, изтегляйки се с боеве, неговите братя Аспарух, Кубер и Алцек при различни обстоятелства мигрират на запад. Всяка от тези общности влиза в досег с Аварския каганат в Панония (дн. Унгария) и с Византийската империя. На свой ред племената, подчинена на Котраг, мигрират на север, за да създадат другата голяма средновековна българска държава - Волжка България. Хазари следват традициите на Западния тюрски каганат и изграждат „степна империя“, която подчинява околните народи и е могъща военна и политическа сила в продължение на близо три столетия.

Византийските управници следят с повишено внимание промените, настъпили отвъд Черно море с идването на хазарите. За ромеите са особено важни хазарските позиции в региона на Кавказ срещу новия глобален хегемон - Арабския халифат. Хазарите са съседи на Византия единствено по отношение на нейните кримски владения. В крайна сметка, за империята е особено важно, че каганатът е „в тил“ на Дунавска България и арабите - основната заплаха за нейното съществуване през VII - VIII в.

През 695 г. сваленият с преврат император Юстиниан II е заточен в „задморската територия“ на Кримския полуостров с център Херсонес (дн. Севастопол, Украйна). Бившият василевс успява да избяга при хазарите, жени се за тяхна принцеса и крои планове за реванш с подкрепата на новите си „роднини“. Все пак тогавашният император Тиберий Асписмар съумява да предотврати замислите на опасния съперник - изкушен с богати дарове, каган Ибузир Глиаван се съгласява да предаде своя „зет“ на враговете му. Поемайки огромен риск, Юстиниан бяга с кораб през бурното зимно море в България и, както е известно, с помощта на кан Тервел през 705 г. си връща престола. Факт е обаче, че Юстиниан разчита на традиционната българо-хазарска вражда. На свой ред Тервел елиминира опасността от византийско-хазарски съюз и същевременно получава възможност за намеса във вътрешните работи на империята. През 710 г. Юстиниан организира наказателен поход срещу разбунтувалия се Херсонес. В тези събития важна роля играе българинът Мавър, който преди това е най-приближеният човек на кан Кубер, братът на Аспарух, в днешна Македония. С помощта на хазарите въстаническият водач Филипик Вардан прогонва противника, потегля с кораби към Констатинопол и овладява престола. И все пак, империята се нуждае от бариера срещу евентуално настъпление на хазарите към Дунав. Затова дори и войнственият император Константин V Копроним, при когото е в сила официален византийско-хазарски съюз, се въздържа да използва хазарите срещу България. От своя страна, арабско-хазарските войни в региона на Кавказ отвличат вниманието на мощния каганат към Долния Дунав, което е в интерес именно на България.

Подобно на други средновековни владетели, хазарските кагани се стремят към изграждането на държавно-политическа идеология, базирана върху монотеистична религия. Те обаче се опасяват от засилването на влиянието на арабите или на Византия, поради което отхвърлят исляма и християнството. Все пак дори и в средата на IХ в. Византия не се отказва от плановете си, както личи и от т. нар. Хазарска мисия на Светите братя Кирил и Методий. В крайна сметка, хазарската върхушка се насочва към юдаизма. Смята се, че тази линия е започната още от кагана Булан към 730 г., а новата религия се утвърждава при Обадия в началото на IХ в. Арабският историк ал Масуди отбелязва, че „... в Хазария започнали да се стичат юдеите от мюсюлманските страни и от Рум (Византия)...“, вкл. в столицата Итил в делтата на Волга. Официалното обвързване на хазарския владетел и аристокрация с юдейската вяра обаче става едва към 861 г. Както излиза, активността на Византия при покръстването на българите (864 г.) има косвена връзка с претърпения неуспех при опита за привличането на хазарите.

Според мнението на повечето изследователи новата религия не успява да се превърне в консолидиращ фактор за разноплеменното население на Хазарския каганат, напротив - предвид своите особености провокира още по-силно разединение. Върхушката начело с кагана се откъсва от провинциалната аристокрация и племенните общности, които си остават езически или пък вече изповядват християнството или исляма. По ред причини избухват граждански войни, които отслабват държавата. И все пак, главните фактори, довели до упадъка на Хазарския каганат, са неблагоприятната международна обстановка, и нашествията на агресивните степни номади. Най-опасни се оказват печенезите, изтласкали маджарите към Панония в края на IХ в. Заедно с маджарите към новата родина потеглят и няколко хазарски племена - т. нар. кавари. Северните провинции на Хазария са опустошени, като е възможно групи от „черни българи“ да се преселват в Дунавска България. От друга страна, през Х в. именно тези българи, оглавявани някога от Бат-Баян, се превръщат в нов политически фактор в Черноморието. Император Константин VII Багренородни смята „Черна България“ за възможен съюзник срещу хазарите. На свой ред около 922 г. волжките българи отхвърлят хазарското върховенство и приемат исляма, търсейки поддръжка от мюсюлманския свят. И нещо, което си струва да бъде отбелязано непременно - за упадъка на хазарската държава съществен „принос“ има природо-климатичния фактор. Според известния изследовател и ерудит Лев Гумильов рязкото затопляне през първата половина на Х в. повишава нивото на затвореното Каспийско море. Обширни земи и пасбища се оказват под вода - процес, който има тежки стопански и демографски последици за хазарската държава.

Рухването на Хазарския каганат се свързва с походите на киевския княз Светослав през 964-966 и 968-969 г. Опасен противник се оказват и огузите (узите), които изтласкват печенезите на запад. Хазарската държава е принудена да търси закрила от мюсюлманите, с които е воювала векове... В края на Х в. източните хазарски земи попадат под зависимостта на Хорезъм, а самият каган приема исляма! Степите са завладени от печенези и узи. Кога хазарската държава рухва окончателно е трудно да се отговори, но в средата на ХI в. тя вече не съществува.

През Х в. Хазария се опитва да играе ролята на водещ религиозен център. В нейните градове се строят синагоги, „мъдреци“ тълкуват свещените книги... Каганът дава убежище на преследваните във Византия евреи, особено по време на гоненията срещу тях при „злодея Романус“ (Роман Лакапин). В навечерието на българското покръстване при Борис-Михаил идват юдейски проповедници от Хазария, които му предлагат своята вяра. Историята се повтаря и в Киев през 988 г. Така или иначе, „хазарската“ тема има и други аспекти, на които ще спрем по-нататък в тази поредица.