Хоризонталното подпомагане на калпак винаги носи белезите на нерационалност и неефективност. Не само в парламентарните комисии се коментира възможност увеличение на данъци и осигуровки, а и самият управител на Българската народна банка заявява, че е възможен такъв сценарий. Това заявява пред „Труд“ Хасан Адемов. Питаме го възможно ли е да се осъществи най-мрачният сценарий - да няма пари за пенсии през 2023 г. и 2024 г. след популистките напъни за увеличение на парите за старост от правителството на Кирил Петков.

- Господин Адемов, ако актуализацията на бюджета на Държавното обществено осигуряване не бъде приета, с колко ще бъдат повишени пенсиите?
- Ако актуализацията на Бюджета на Държавното обществено осигуряване не бъде приета в определените срокове пенсиите ще бъдат повишени с 6,1% от 1 юли 2022 година. Това е записано в действащия Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване, в сила от месец март тази година. Допълнителната COVID-19 добавка от 60 лв. и индивидуалните компенсаторни суми са разчетени по действащия закон до края на месец юни. С други думи, само ако не бъде приета актуализацията на Бюджета на Държавното обществено осигуряване от началото на месец юли, пенсионерите ще получават единствено основния размер на пенсията, осъвременен с 6.1% , по т. н. Швейцарско правило.

- Работодателите се изказаха против намерението на управляващите да включат добавките от 60 лв. в размера на пенсиите. Смятате ли, че вкарването на добавките в пенсиите е добра идея?
- Работодателите и един от двата синдиката категорично възразяват срещу включването на 60-те лева в основния размер на пенсиите. Аргументите за тази тяхна позиция произтичат от факта, че добавката е била промотирана като временна, а не постоянна мярка. На следващо място, тези 60 лв. нямат нищо общо с осигурителния принос, по-скоро имат характер на социално подпомагане. Самите управляващи признават, че от тази подкрепа нямат нужда всички пенсионери, а само тези, които са от уязвимите групи. Не са верни твърденията, че няма регистър на хората с ниски доходи. Агенцията за социално подпомагане работи с около 300 000 лица и семейства, които получават енергийни помощи, ясни са получателите на месечни социални помощи, 783 000 пенсионери без COVID-19 добавките и индивидуалните компесаторни суми получават лични пенсии с размер по-нисък от линията на бедност, която за 2022 г. е 413 лв. Тъкмо за това ние от ДПС твърдим, че антикризисните мерки, освен че са много закъснели и не са достатъчно коректно таргетирани. Хоризонталното подпомагане на калпак винаги носи белезите на нерационалност и неефективност. След като си в управлението от 6 месеца няма причини да твърдиш, че държавата не разполага с надеждни регистри за доходите на българските граждани.

- Защо при толкова критики срещу начина за вдигане на пенсиите от 1 юли, управляващите все пак предлагат ковид добавката от 60 лв. да влезе в размера на основната пенсия?
- Това е въпрос към самите управляващи. По една толкова важна тема каквато е тази с пенсионните доходи те решиха, че тяхната експертиза е достатъчна, като забравиха, че усещането за самодостатъчност никога не е най-добрият избор. Напълно бяха изолирани социалните партньори в лицето на работодателите и синдикатите от подготовката на проектите, опозицията беше тотално пренебрегната. Експертни работни групи от управляващата коалиция под диктата на Министерството на финансите решиха начина, по който да бъде увеличен размера на пенсиите. Най-добрите и устойчиви във времето решения в Социалната сфера са максимално съгласуваните и консенсусни предложения. Искам дебело да подчертая че ние от ДПС сме твърдо и убедено за увеличение размера на пенсиите. Друг е въпросът с предлаганата методология. Там имаме сериозни забележки. Вкарването на популярната COVID-19 добавка в основния размер на пенсиите смесва осигуряване с подпомагане и създава усещане за несправедливост. Това обстоятелство издава липса на политическа воля подкрепата да бъде диференцирана и ориентирана към най-нуждаещите и най-бедни пенсионери. В българската конституция освен осигуряването има втора защитна мрежа и това е системата на социалното подпомагане. Там обаче има подоходен критерий и управляващите нямат смелостта да процедират по този начин.

- Предложението на управляващите предвижда и новите пенсии, отпускани след 1 юли, да бъдат увеличавани с 60 лв., за да има равнопоставеност с пенсиите, отпуснати преди тази дата. Това не изкривява ли пенсионния модел?
- Пенсионният модел по никакъв начин нито е изкривен, нито е променен. Той продължава да бъде тристълбов - Държавно обществено осигуряване, Допълнително задължително пенсионно осигуряване и Допълнително доброволно осигуряване. Управляващите сами се вкараха в този капан и сега вероятно ще предложат между първо и второ четене тази мярка да отпадне. Вместо да коригират своите решения те обвиняват кого ли не за собственото си безразсъдство. Много важен е въпросът за финансовата стабилност на пенсионната система. Тази система изисква устойчиво във времето финансиране и запазване на осигурителния характер, а не случайни хрумвания с неясна перспектива. Това е така защото управляващите не изпълняват това което са записали в Коалиционното споразумение - Приложение 13 точка 45. Там е казано, че до месец юни трябва да бъде направен анализ и да се предложи нова пенсионна реформа. В предложения проект не виждаме нито анализ, нито система и най-малко реформи. Близо 1,4 млрд. лв се наливат в пенсионната система без анализ на разходи/ползи с цел купуване на политическо време с парите на всички данъкоплатци. Твърде дискусионна е темата дали увеличението на пенсиите може да бъде антиинфлационна или проинфлационна мярка. Пенсионерите потребяват по принцип от малката потребителска кошница, но правилата на пазарната икономика предполагат търсенето и предлагането да определят цените. Увеличение на цените води до високи нива на инфлация, която сега те искат да покрият. Инфлация се преодолява по дефиниция с по-високи нива на растеж. Другото, както много икономисти споделят е гасене на пожар с бензин и помпане на инфлация. Всенародното недоволство е причината за тези мерки, а не осъзната и последователна политика.

- Предложената от управляващите промяна на пенсиите от 1 юли ще покрие ли инфлацията от началото на годината?
- Тези дни Националният статистически институт излезе с информация, че инфлацията през месец май на годишна база е 15.6%, а за т. нар. малка потребителска кошница вероятно е около 30%. За сравнение средноевропейската инфлация е в рамките на 8.1%. Всички приказки от рода на това, че инфлацията в България е изцяло привнесена отвън са мантра, която управляващите използват като алиби за своите грешни решения. Пенсионерите са тези, които потребяват предимно стоки от първа необходимост и за тях увеличението вече е изядено от инфлацията. Предстои освен горещо лято натоварено с протестен заряд и много трудна зима. С други думи това увеличение е добре дошло, друг е въпросът каква е актуалната покупателна способност. Очевидно е, че ръста на инфлацията изпреварва ръста на доходите. Да не говорим, че за ръст на доходите в бюджетната сфера не се говори в предложения проект.

- Основната критика на работодателите е, че минималната пенсия нараства по-бързо от средната. Смятате ли, че и средната пенсия трябва да бъде увеличена повече от предложението на управляващите?
- Факт е, че минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст през последните години нараства с изпреварващи темпове. Нека си припомним факта, че минималната пенсия се определя с политическо решение всяка година с приемането на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Политиците винаги сме изкушени особено в предизборна ситуация да се покажем загрижени за доходите на възрастните хора и това засилва диспропорциите в пенсионната система. Минималната пенсия вече е в опасна близост до средната и това сплесква модела, като сближава размера на пенсиите с различен осигурителен принос. Това създава усещане за свръхсолидарност, което обстоятелство влиза в сериозен сблъсък с чувството за справедливост.

- Каква промяна в размера на пенсиите предлагат управляващите от 1 юли. Има идея пенсиите да бъдат индексирана по сложна формула, но какво ще бъде реалното увеличение и за кои пенсионери ще бъде то?
- Всички пенсии се увеличават от първи юли с 10%. Към това увеличение прибавят и 60 лв., както и индивидуалната компенсаторна добавка - такава добавка получават 1 067 800 пенсионери с различна по размер добавка, като този размер достига максимално до 120 лв. Минималната пенсия за стаж и възраст се увеличава с 22.6%, а средната с около 33.3% и достига до около 666 лв. Предлага се и увеличение на максималния размер на 2000 лева. Това е предложението на управляващите, но на този етап не е ясно кои от предложенията между първо и второ четене ще бъдат приети окончателно при липсата на мнозинство и как ще изглеждат крайните текстове. В такава ситуация се изисква съгласувателна процедура, а управляващите трудно се справят с такава задача. Втората стъпка се предвижда от първи октомври, когато по една сложна и трудна за обяснение и приложение методология се предлага разглеждане на всяка пенсия по отделно като основния размер към датата на отпускане на пенсията се умножи с коефициент, който представлява по-голямата величина от ръста на осигурителния доход или инфлацията. Този подход е наречен модифицирано Швейцарско правило. Вярно е, че осигурителният доход нараства по-бързо от инфлацията и това води до изоставане на пенсиите отпуснати на по ранен етап. Но по тази методология само около 718 000 пенсионери ще получат увеличение, а останалите които вече са достигнали тези размери няма да получат нито една стотинка допълнително. Как ще обясним на тези, които няма да получат осъвременяване що за справедливост е това и това ли е преизчисляване на всички пенсии. Преизчисляването се извършва с актуален осигурителен доход докато при тази методология осигурителния доход не се променя. Максималният размер на пенсиите се увеличава на 3 400 лв., като по този начин само около хиляда пенсионери ще бъдат ограничени от тавана. През месец юни с COVID-19 добавката и индивидуалните компенсаторни суми 318 000 пенсионери са с размери под линията на бедност от 413 лв. без тези добавки техният брой достига до 783 000. При тези статистически данни да твърдиш, че няма пенсии под линията на бедност си е направо непознаване на материята. Тогава възниква въпросът как се вземат управленски решения.

- Средно страните в ЕС за пенсии дават над 12% от БВП, а у нас за пенсии отиват около 10% от БВП. Смятате ли, че по-голям дял от БВП трябва да отива за изплащане на пенсии?
- Едва с това увеличение на пенсиите процента от Брутния вътрешен продукт надминава стратегическата граница от 10%. Факт е, че българските пенсии са най-ниски в Европейския съюз. Но трябва да сме наясно, че е изключително важно да съблюдаваме както адекватността на получаваните пенсии, така и финансовата устойчивост на системата, защото без регулярни и устойчиви приходи трудно можем да говорим за стабилност и редовно и на време получаване дори и на този размер. Най-важно е коефициентът на заместване на доходите от труд да бъде около 65-70%.

- При обсъждането на актуализацията на бюджета в комисиите към парламента бяха изразени мнения, че увеличението на пенсиите ще доведе до необходимост от повишаване на данъци и осигуровки през следващите години. Смятате ли, че това ще се случи?
- В проекта на управляващите е предвидено увеличение на трансфера от Държавния бюджет към този на ДОО с 1,387 млрд. лв. Целият този трансфер е изцяло за сметка на данъци и без стотинка увеличение на приходите от осигурителни вноски. За следващата година са необходими допълнително 3.7 млн. лв, а за 2024 година тези средства нарастват на 4.2 млн. лв. Това поставя под риск последващи осъвремененявания. Не само в парламентарните комисии се коментира възможност увеличение на данъци и осигуровки, а и самият управител на Българската народна банка заявява, че е възможен такъв сценарий. Да се надяваме, че икономическият растеж ще бъде сериозен, оттам доходите и постъпленията в НОИ да се увеличават и така да се реализират всички останали мерки. За съжаление не виждаме мерки за решаване на проблема с недекларираната заетост, както и осигуряването върху минимални доходи.

- Вярно ли е, че парите за увеличение на пенсиите ще се вземат от заеми и от европейски фондове?
- Възможност за такъв вариант има, ако натискът върху публичните финанси продължава със същите темпове. Сега зависимостта на пенсиите от Държавния бюджет е 45,6%, съвсем скоро беше под 40%. Трансферът на средства от Държавния бюджет се предвижда да достигне рекордните 8.2 млн. лв. Или трябва да се увеличава дефицитът или се преминава към дългово финансиране. Резервен вариант за тази година е финансиране със средства от Плана за възстановяване и устойчивост. Няма вариант от Европейски фондове да се финансира изплащането на пенсии.

- Ще се сбъдне ли мрачната прогноза, че за 2023 и 2024 г. няма да има пари за пенсии?
- Много се надявам това наистина да е само мрачна прогноза. Зад бюджета на Държавното обществено осигуряване стои Държавният бюджет, което е гаранция за регулярно изплащане на пенсии.
В заключение нашата парламента група ще подкрепим увеличение на пенсиите и между двете четения ще направим значими и знакови за ДПС предложения, които в рамките на предложения ресурс да подобрят живота на българските пенсионери.

Нашият гост
Хасан Адемов е роден през 1953 г. в Исперих. През 1979 г. завършва Медицинския университет във Варна и специализира анестезиология и реанимация. Зад гърба си има няколко депутатски мандата, като неведнъж е и председател на Комисия по труда, социалната и демографската политика към Народното съб­рание.