Пловдивският апелативен съд отказа да промени доживотна присъда

Людвиг Толумов и авера му Иван Сладкото разстрелвали и изнасилвали при магистрални грабежи

Една от жертвите оцеляла

Пловдивският апелативен съд отказа да замени доживотната присъда на убиеца Людвиг Толумов с 30 години лишаване от свобода. Мъжът, чието име смрази кръвта на хората от Южна България, получи през 2006 г. най-тежкото наказание за грабеж, придружен с убийство и опит за убийство, друг грабеж, изнасилване, противозаконно отнемане на автомобил и унищожаване и повреждане на чужда вещ. Безчинства заедно с авера си Иван Серафимов-Сладкото. Малко прди да бъде заловен, Людвиг разстрелва и него. 

Едно пътуване ще се окаже фатално за 19-годишната Руджие Юсеинова от с. Православен и годеника й Севгин Мюмюнов. На 13 май 2000 г. двамата влюбени спират да си поговорят край пловдивското село Бяла река на път към близка дискотека. В тъмното към автомобила им се приближават двама мъже. Това са Людвиг и Иван, които дебнат за жертви. Мълчаливо измъкват отвътре 20-годишния Севгин и започват жестоко да го налагат с юмруци. Нахвърлят се и на онемялата от ужас Руджие, а когато приятелят й се опитва да я защити, го застрелват с два куршума – единият в главата. Изродите завличат девойката до параклис наблизо и зверски я изнасилват. След това я наръгват 8 пъти с нож в гърдите и шията и я оставят да умира, потънала в кръв. Не забравят обаче да задигнат парите и златните накити на жертвите. По-късно пред съда Людвиг ще се опита да се оправдае, че Сладкото го бил принудил да извърши зверството.

На Руджие обаче й е съдено да живее – по щастлива случайност 1 милиметър не стига ножът да пререже сънната й артерия. Жертвата няколко часа пълзи и губи на моменти съзнание, но успява да стигне на път, на който я намира минаващ полицай от Първомай. Тя отлично е запомнила как изглеждат душманите й и фотороботът им е създаден с удивителна точност. Престъпниците обаче и не мислят да се крият или да спрат набезите си. Двамата са неразделни – не само са от едно село - Дуванлии, но и заедно лежат в затвора – Людвиг за грабеж, Иван – за кражба.

Още зад решетките решават, че ще „работят“ в тандем. Докато полицията ги търси за убийството на Севгин, двамата извършват поредица от нападения и убийства. На 6 юни 2000 г. атакуват микробус на прохода Троян-Кърнаре. Под заплахата на нож, шофьорът им дава возилото, а пътниците парите и ценните си вещи. Окуражени от „успеха“ си, двамата бандитите нападат дни по-късно таксиметрова шофьорка край село Беловица, след това пътуващите в „Мерцедес“ на магистрала „Тракия“. След нови грабежи, изнасилвания и блудства. Месец по-късно полицията намира край Беклемето трупа на германския турист Кристиян Харлем.

Той също е жертва на Людвиг и Иван, както и приятелката му, която преди да бъде застреляна, също е изнасилена. Това е последното престъпление, което двамата извършват заедно. Бандитите задигат автомобила на чужденците и потеглят към Хисар. Между тях обаче витае напрежение. Людвиг се страхува, че Иван Сладкото ще го убие, за да няма свидетел на зверствата. По-късно на разпитите Толумов ще разправя, че не бил против грабежите, но не искал да убива. И да хвърля цялата вина на съучастника си за мъченията, които търпят жертвите им. Версията на Людвиг е, че е решил да изпревари Сладкото като го застреля пръв. 

На 15 юли 2000 г. двамата пътували, като зад кормилото бил Иван. Неочаквано приятелят му извадил пищов и го гръмнал в движение. Захвърлил тялото на Сладкото край пътя и спокойно се прибира при жена си и децата си в град Хисаря. Това е единственото убийство, за което Толумов по-късно ще си признае и пред полицията, и пред магистратите. Той и досега твърди, че не е извършвал други екзекуции. Хората от Дуванлии твърдят, че Людвиг от младини си падал далавераджия и винаги разполагал с много пари, но им е трудно да повярват, че е хладнокръвен убиец. Преди години той ходел да работи по Европа и Южна Африка, откъдето се върналс особено самочувствие. Обичал луксозния живот и не се спирал пред нищо, за да си го осигури.

Нещастията за Людвиг не свършили със залавянето и осъждането му. Няколко години след присъдата му се обесил сина му. Той не можел да се примири с престъпленията на баща си и изпаднал в тежка депресия. Жената на убиеца – Пенка, не може да му прости смъртта на сина им и не иска да чува дори името му. Людвиг обаче твърди, че в килията е станал вярващ и се надява, че Бог ще му прости греховете, които не били чак толкова големи. 

За престъпния си живот

Людвиг пише книга зад решетките

Зад решетките Людвиг пише книга за живота си – за приключенията в чужбина и неговата истина за престъпния му живот. Цялото време е негово в единичната му килия, която се е постарал да превърне, доколкото е възможно, в хотелска стая. Пари има достатъчно – роднини са продали апартамента му в Хисаря и са му купили плазмен телевизор, пишеща машина и дори дограма на прозореца. За много неща съжалява – за разбития си живот и семейство, за изгубения лукс. „Имах всичко. Бях си построил комунизма, на степен „н-та“. Вкъщи бяха цветя и рози. Лъскаво жилище, коли, камиони и в един момент изгубих всичко. Какво да правя сега? И аз ли да си сложа въжето? Не че е толкоз важно, че живея... И казвам, че има неща, с които не се гордея. Можеше много по-мъжки да постъпя“, говори Толумов. И се надява, че въпреки доживотната присъда, все някой ден ще излезе на свобода.