В политически контекст тази фраза означава спечелване на обществено одобрение чрез отклоняване на вниманието и задоволяване на най-неотложните нужди на населението

Какво искат българските земеделци - още субсидии (пари), повече за всички и без условия

Два основни инструмента за управление - „хляб“ (раздаване на пари) и „зрелища“ (медиен шум за отвличане на вниманието)

„Хляб и зрелища!“ (лат. Panem et Circenses) е израз от Сатира десета (Книга IV) на древноримския сатиричен поет Ювенал, който го използва, за да опише съвременните (от негова гледна точка) стремежи на римския народ. Ювенал противопоставя модерни за неговото време нрави на обществото с нравите от минали времена: „Тези хора отдавна са забравили всичките си грижи и Рим, който бе някога / Той раздаде всичко: и легиони, и власт, и куп ликтори (висока номенклатурна длъжност в Рим), / Сега той е сдържан и неспокойно мечтае само за две неща: / „Хляб и зрелища!“.“ 

Поетът се позовава на римската практика за раздаване на безплатно хлебно зърно (Cura Annonae) на римските граждани, както и на скъпи циркови игри и други форми на забавление като средство за придобиване на политическа власт. Cura Annonae (буквално „загриженост за доставките на зърно“) е практика, започнала от Гай Семпроний Гракх през 123 г. пр. н. е., която остава обект на политически спорове, докато не е поставена под контрол от римските императори. През 22 г. сл. н. е. император Тиберий каза, че ако Cura Annonae бъде изоставена, това ще доведе до „пълното унищожение на държавата“.

Раздаването на хляб в Древен Рим (Cura Annonae) е държавна политика за осигуряване на населението на града Рим с хляб, както чрез продажбата му на римските граждани на намалени/занижени цени, така и чрез безплатно раздаване. Тази политика се регулирала от набор от древни римски закони под наименованието Frumentationes (лат., букв. „плододаване“) или Leges frumentariae (лат., букв. „хлебни закони“).

Значението на разпределението на хлебното зърно се променило с времето. Ако в епохата на Републиката разпределението между римските граждани се възприема като реализиране на правото на всеки гражданин на държавна собственост (Тит Ливий, История от основаването на града), то в епохата на императорите тази практика се превръща в знак за лична благосклонност и зависимост на хората от подаянията на императори (Марк Тулий Цицерон, Тускулански беседи). Това също е свързано с рязко намаляване на броя на получателите на раздаването на зърно, но поради страх от народни вълнения практиката не е напълно отменена. Цицерон пише, че един ден Гракх забелязал в тълпа от получатели на евтин хляб бившия консул Луций Калпурний Пизон Фруги, който активно се противопоставял на разпределението. Когато Народния трибун го попитал защо променил решението си и е дошъл за хляб, той отговорил: „Не искам да делиш благата ми между всички, Гракх, но тъй като ти си го поел върху себе си, тогава искам да получа и аз своя дял.“.

Изразът „хляб и зрелища“ се използвал, за да опише политиката на управници, които чрез подкупване на плебса с раздаване на пари и / или храна, както и с циркови представления, завземат и задържат властта в древен Рим. В политически контекст тази фраза означава спечелване на обществено одобрение не чрез превъзходство в обществена служба или обществена политика, а чрез отклоняване на вниманието и задоволяване на най-неотложните и първични нужди на населението. Ювенал използвал тази фраза, за да осъди егоизма на обикновените хора, тяхното пренебрежение към по-значими обществени интереси и липсата им на граждански дълг като приоритет.

На българска почва от Освобождението до наши дни прилагането на политика, основана на два основни инструмента за управление - „хляб“ (раздаване на пари) и „зрелища“ (медиен шум за отвличане на вниманието). На 26 февруари 1897 г. Алеко Константинов публикува фейлетона „Panem et circenses (Хляб и зрелища)“: „... Стига вече рабско подражание на Белгия... Па и не остана вече на какво да подражаваме: всичко белгийско е присадено на българска почва. Време е сега да вземем друг, по-велик образец. А какво може да бъде по-величествено и по-привлекателно от Римската империя...“ и още: „... Ний сме си добре, ний сме доволни: имаме си конституция, с турците сме приятели - какво ни трябва повече! Упоени от щастие, ние като римските тълпи ще викаме по градските мегдани само: „Panem et circenses!“...“. Като обяснение Алеко посочва, че това са горчиви думи, казани от Ювенала на разкапаните римляни, които не са искали на Форума нищо освен хляб и безплатни зрелища.

През 1921 г. Христо Смирненски има две произведения, основани на популярния израз: „Зрелища и хляб“ (стихотворение, публикувано на 5 ноември Седмично хумористично списание „Българан“, с подпис: Столичанин) и „Хляб и зрелища“ (фейлетон, публикуван на 17 декември във в. „Народна армия“, г. II, бр. 2). Фейлетонът представя противопоставянето, на което сме свидетели 100 години по-късно: „... Хляб! Милиони уста отправят този огнен вик, милиони ръце се вдигат със закана. И ако някога римските императори смятаха себе си достатъчно великодушни, за да подхвърлят по някой залък на тълпите - същите тези роби, които им отплащаха с кръвта си по пясъчните арени, - днешните властелини смятат и това за много. Не, те не искат да дадат хляб на гладуващите, но затова пък най-усърдно се грижат за общонародните зрелища. Нима бедните тълпи са недоволни от всесветската арена на войната, където топлата кръв още дими? Нима недостатъчно зрелище бяха пожарищата на градовете, безинтересна панорама - милионите черни кръстове по бойните полета?... Зрелища? Не! - Хляб! Само хляб!“.

Към днешна дата у нас има земеделски протести. Те започнаха със седмица закъснение в контекста на масовите европейски фермерски протести, които макар и с национални специфики, са обединени от недоволство към многото и затегнати агроекологични правила, които Европейската комисия въвежда като част от Зелената сделка в земеделието. В българските искания също има няколко такива точки, но те не са водещи. Какво искат българските земеделци (5 месеца след най-големите национални протести)? Основните са за още субсидии (пари) - повече за всички и без условия, но в списъка са и регулиране на ренти и отпадане на зелени изисквания като за Сектор „Зърнопроизводство“ (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица) напр. са да започне да се получава помощ от държавата, покриваща щетите на бранша от войната в Украйна.

Протестиращите земеделци искат и промени в няколко секторни закона „за реформи в сектора с ясен времеви график“, въвеждане на правила за представителност на браншовите организации, приемане на стратегии за поливното земеделие в страната, за целогодишно производство на оранжерийни зеленчуци, за развитие на пчеларството и др. Секторът има позиция и за екологичните изисквания на Брюксел, произтичащи от Зелената сделка. Те искат прилагане за 2024 г. на дерогация от задължителните условия по ДЗЕС 7 - Ротация на културите или други практики, целящи запазването на почвения потенциал и ДЗЕС 8 - Минимален дял от обработваемата земя, отделена за непроизводствени площи и характеристики. И не на последно място преосмисляне на политиката на ЕС по отношение на търговията със земеделски продукти от трети страни.

„От площадите на древния Рим, където робските тълпи тревожеха потъналите в разврат и доволство патриции с честия си вик „хляб и зрелища“, ехото се понесе и стигна до шумните улици на Ню Йорк и Лондон, на Берлин и Виена“ (Хр. Смирненски).