Имаме нов носител на доверието да се управлява и да задава посоките на държавната политика

Най-важното, което може да се каже за изборните резултати, на базата на екзитпола към 18.30 ч на 9 юни, е, че избирателите зададоха не само нова парламентарна конфигурация, но и смениха политическите роли на основните партии.

Имаме нов носител на доверието да се управлява и да задава посоките на държавната политика. Имаме нова формация, която е поставена в позиция да търси само кооптиране към властта, но без определяща роля. Имаме и нов легитимен претендент за определящо участие във властта.

Първо, убедителната победа на ГЕРБ ги легитимира като новия носител на доверието на гражданите да бъдат определящ фактор за формулата и приоритетите на едно силно проевропейско управление, което да отстоява принадлежността на България към Свободния свят. Този вот лишава от основания шикалкавенето “без Христо Иванов не може да има правителство”. Защото следващия път мнозина от тези, които дадоха убедителната победа на ГЕРБ на 9 юни, без да са техни твърди избиратели, с основание ще кажат: “повече на тях не може да се разчита, защото вървят в комплект с Христо Иванов”.

Второ, делегитимирана беше – този път най-вероятно окончателно! – самонадеяната претенция на ПП-ДБ да бъдат единствени носители на реформаторска политическа промяна. Развенчано беше за пореден път и арогантното им, но разминаващо се с реалността самомнение, че едва ли не са монополисти на демокрацията, евроатлантизма и гражданското общество. След вота на 9 юни те вече са нищо повече от банално партийно олицетворение на едно лошо и корумпирано политическо и управленско статукво, установено в резултат на уличните протести през 2020 г.  Статукво, което претърпя втория по мащаб управленски провал след този на БСП и Жан Виденов през 1990-те. ПП-ДБ получиха категоричен вот на недоверие от избирателите като партии, като политика и като лидери. Заради това губят ролята си на определящ политически фактор. В едно бъдещо управление могат да бъдат само присъдружна, коопитирана формация, било като цяло, било като отделни нейни субекти. Всичко останало би било подмяна на вота на гражданите, която ще има същата злощастна  съдба като подмяната на вота, чрез която ПП-ДБ узурпира цялата власт чрез политическата девиация, наричана  “сглобка”. Казано простичко, избирателите казаха на висок глас, че Ники вече не трябва да пътува, Кирил, Асен и Лена не трябва да оркестрират управлението, а Христо Иванов  не трябва да е “последна инстанция” за съдебната реформа.

Трето, нова политическа роля гласуваха избирателите и на ДПС – вече не като балансьор, а като политически субект, който легитимно може да претендира за пълноценно и официално участие в една нова правителствена формула.

Четвърто, гражданите изпратиха и много силен сигнал към проруските и антиевропейски партии – “Възраждане” и новопръкналата се “Величие”. А именно, че огромното мнозинство от активните избиратели категорично отхвърлят антибългарски експерименти с руски акцент, като ревизия на членството в НАТО и ЕС, кремълска пропаганда от типа “САЩ води война срещу Русия на територията на Украйна”, спиране на помощта за жертвите на руската агресия и подобни. Показателно е, че “Величие“ изяде проценти от “Възраждане”, но и двете сумарно се побират в това, което от години наричам “непробиваем лимит на русофилския и патриотарски вот” – около 15 процента. Тази обществена среда, която живее и ползва правата, свободите и благата на Свободния свят, но пред компютърните клавиатури лелее за бай Тошо и евразийските тирании в Москва, Пекин, Техеран и Пхенян, е малцинство сред българския народ, от което не зависи нищо, и е обречена да остане такова.

Пето, БСП продължава да се крепи на електоралната повърхност не толкова заради някакви политически качества или успешни стратегии на апаратчиците около Корнелия Нинова, а преди всичко благодарение на инерцията и условните рефлекси на остатъчния партиен и генерационен актив, наследени от някога масовата преименувана комунистическа партия. В този смисъл, за пореден път се демонстрира нагледно, че без тази инерция и условни рефлекси зад гърба си, напусналите БСП дейци, които се оптитват да пробият с все нови и нови леви формации, са лишени от достатъчна политическа тежест.

Особено комична обаче беше претенцията на самообявилата се за “лява алтернатива” Ваня Григорова, самонадеяно брандирана от прогонения от БСП Кирил Добрев като “роди се звезда” след местния вот. Както писах още тогава, нито се е родила, нито има шанс да се роди “звезда” в политиката от въпросното Ванче, както я наричат нейните съкръжочници. Не само, защото политическите й качества са под санитарния минимум. А и защото е категорично невярно (и дори глупаво!) резултатите, които тя получи в кметския вот в София, да бъдат разглеждани като политически потенциал. В София миналата година имаше ситуативен и конюнктурен вот за Григорова и на първия, и на втория тур. Този вот в огромната си част не беше политическа, идеологическа или ценностна подкрепа за нея, а  вот на хора, които не искат отрочето на Държавна сигурност в кметското кресло. Извън тази конкретна ситуация, мнозинството от тях никога не биха гласували за Григорова или за нейна партия. Вотът на 9 юни потвърди това категорично.

Шесто, “Синя България”, с цялата ми симпатия към много от хората там, така и не успя да се превърне в ориентирана към бъдещето дясно-консервативна формация. Те имат експертиза, имат опитни политици, но от колективният им имидж лъха атмосфера и послания като от сбирка на випуска по случай 30 години от завършването – спомени какво било, разкази как са живяли и къде са ходили през годините. С подобна вродена носталгия могат да се пишат мемоари, но не и да се извоюват политически победи за бъдещето.

Седмо, резултатите на формации като “Граждански блок”, “Център”, “Меч” демонстрираха нагледно азбучната истина, която очевидно не им е известна, че изборен пробив не може да се направи просто в името на нечия лична вендета, дори и когато тя им изглежда справедлива.

Най-важното сега е тези резултати да бъдат прочетени правилно от партиите в Парламента и на тази основа да започне нормализация на политическия живот. България няма нужда от повече експерименти и кратки Народни събрания. Сложната геополитическа обстановка и реалните интереси на нацията повеляват само едно – правителство на възможно по-широка парламентарна и обществена основа, с воля за пълен управленски мандат и с непоколебима евроатлантическа политика, която отстоява категорично завоюваното от България място в Свободния свят чрез членството в двата най-могъщи икономически и военно-политически съюзи на планетата – Европейския съюз и НАТО. Гражданите за пореден път поискаха това, като отхвърлиха с подобаващо мнозинство измамните евразийски оферти. Отговорността всичко това да се случи е на първо място на ГЕРБ. Всичко останало е от лукавия.