Фейсбук може да съсипе света

Имам непоносимост към попфолка

Кадърните у нас са тикани в ъгъла

България е прекрасна страна, дори и при вируса

- Г-н Димитров, 2020-та е година на много признания за вас и творчеството ви, но и за много изпитания. Кое от тях надделява и лично на вас как ви се отрази тази пандемия? 
- Надделяват изпитанията, защото те са много по-драматични и по-тежки и като че ли са безкрайни, докато признанието - радваш се един-два дни и после ти минава. Тази година изпитанията са много тежки, плюс това при нас те още не са започнали, тепърва предстоят най-трудните. Напоследък ситуацията в страната започва да се нормализира, но не за всички. Нашият ансамбъл може да се чувства спокоен, едва когато залите се напълнят на 100 процента. Надявам се на подкрепа от държавата, или от друго място, която да ни помогне да се съхраним. Целта не е да се съхрани само ансамбъл “Българе”, а и цялото професионално танцово изкуство у нас, защото особено в частния сектор сме най-засегнати.

- Още колко време можете да издържите, без да се разпадне ансамбълът?
- Честно казано, нямам представа. Хората в ансамбъла не искат по никакъв начин да напускат, но ако аз не мога да им плащам възнаграждения, то те ще започнат рано или късно да си търсят друга работа. Вече имаме подобни проблеми, защото един от най-добрите гайдарджии - човекът оркестър и солист на ансамбъла Веселин Кузмов, вече започна работа в някаква фабрика... Той никога не е работил нещо друго, но нали и той, както и останалите, трябва да издържат семействата си. Това е много тъжно. Попитах го: “Ще може ли да идваш на спектакли?”, а Веселин: “Ако шефът ме пусне!” Проблемът не е толкова малък, ако изчезне само ансамбълът, но в рамките на 10 години това може да се случи и с танцовото изкуство, а България е една от петте световни сили в характерните танци, заедно с Русия, Украйна, Грузия и Азербайджан.

- Ще се проведе ли тази година “Фестивалът на народната носия” в Жеравна?
- За съжаление, поради създалата се ситуация с Covid-19, тази година фестивалът няма да се проведе, въпреки желанието и положителното отношение на хората. Просто отговорността е много голяма и като се има предвид, че е възможно някой да се зарази, както и реакцията на хейтърите, ако това стане, то решихме, че е по-добре да не си навличаме такава реакция. Понякога се питам, как този свят ще продължи да съществува с толкова омраза и хейт - направо хейтърите управляват света. Тръгва човек да прави нещо градивно, но се появяват двама хейтъри и с два поста сриват това, което човек е изградил, а обществото започва да им вярва и в крайна сметка всичко отива на кино. Фейсбук може да съсипе света - това е моята прогноза, освен ако няма фейсбук-полиция и присъди за подобни престъпления в мрежата.

- Миналата година стартира и вашата телевизия - “Българе”. Тя дава ли ви някаква финансова опора, или е по-скоро допълнителен ангажимент и разход в създалата се ситуация? 
- Допълнителен ангажимент и разход. Малко са телевизиите у нас, които могат да печелят пари, а в “Българе” моята сестра Елена дори инвестира средствата, които получи от продажбата на една сграда, защото ние виждаме каузата в нея. С ансамбъла ни гледат няколко хиляди души, а чрез телевизията - стотици хиляди. Според едно изследване на “ГАРБ”, през май сме имали близо 1 милион зрители, а през интернет не знам още колко, но засега телевизията не е доходоносно перо и не знам дали някога ще стане, защото не е комерсиална и не показва скандали, изнасилвания и злободневията на деня. Въпреки това си мисля, че само тя може да ни спаси.

- Склонен ли сте да виждате някаква конспирация около този вирус?
- Не, въпреки че конспирации има във всяко едно събитие, каквото и да е то. Всеки го използва - бизнесът го използва, за да печели пари, духовенството да дава вяра, политиците го използват за политически цели, медиците за техните си цели, всеки за нещо. Както и когато един човек е добър, той използва дадено нещо за добри дела, а като е зъл - за лоши. Напълно е възможно в момента да има зли хора, които да използват ситуацията за някакви лоши намерения. Лично аз исках да направя така, че да използвам ситуацията в наша ползва и в моя лично и ето - написах една книга. Тя не е свързана с ансамбъла, защото съм далеч от този егоцентризъм да пиша за себе си, а е в сферата на приложната психология - “Теория за алтернативната загуба”. Интересна и революционна книга, която е лесно читаема. В началото мисля да я издам в САЩ, после и в Русия.

- Творческа личност, като вас не може да няма вече и идеи за нов спектакъл?
- В момента правим най-големия танцов шоу спектакъл - най-мащабното нещо, което е правено досега - “Черноморски пирати”. Това е една фентъзи история, копродукция между България, Русия, Румъния, Турция и Азербайджан. По този начин искам да съхраня танцовото изкуство, защото вярвам, че ако започнем да обикаляме целия свят с танцово шоу, тогава ще има стотици деца, които ще искат да превърнат това в своя професия и ще бъде интересна и доходна работа, а не както в момента.

- Миналата година беше вашият бенефис и 50-годишен юбилей. Кои са най-важните житейски уроци, които научихте за тези години?
- Първото, че има Господ. Второто нещо е, че всъщност първото е единственото, което има някакво значение, всичко останало няма никакъв смисъл. Другото нещо е, че духовното може да произвежда материално - тоест не е необходимо да правиш много неща, за да получиш материални придобивки, можеш и по духовен път. В един от спектаклите ни, споделих за моето писмо до Господ в един много труден момент за мен, когато имах само 67 стотинки в джоба, но се помолих да имам най-големия ансамбъл в света. Невероятно е да напишеш едно писмо до Бог и да получиш два милиона, както се случи при мен и така създадох “Българе”. Представяш ли си, ако това трябваше да го изработя - какво трябваше да правя, за да спечеля два милиона?! Тогава инвестицията с тази сума в ансамбъла дойде от Ян Чарлз Андерсон. В Евангелие на Йоан се казва - ако поискаш нещо в мое име, ще го получиш. Базирайки се на този текст, аз написах моята молба и тя се осъществи.

- Освен всичко друго, вие сте и водещ в ТВ “Българе”. Кой от гостите във вашето предаване “В търсене на истината” ви е бил най-интересен?
- Всички гости са много интересни, някои с историите си, а други с интелекта и познанията си, като известния психолог Христо Гешанов. Той най-много ме е провокирал да разсъждавам и мисля, че не познавам друг човек с познания в толкова различни области. Впечатлен съм и от пастор Максим Асенов, който е само на 26 години, но вече е постигнал много, въпреки че е имал изключително трудно начало - от ромски произход е, израснал е без родители и е преминал доста изпитания, а сега пише книги, има най-голямата протестантска църква и хубаво семейство. Най-изненадан и втрещен обаче, останах от разказа на пастор Пламен Петров, който се занимава с изгонване на духове - екзорсизъм. В студиото, той ми разказа такива истории, че стоях със зяпнала уста, по едно време си викам: “Христо, сигурно стоиш тъпо на камерата”. Аз знам, че има тъмни сили и те влияят, но като поразпитах някои хора в тази област, то се оказа направо страшна работа. Важно е да имаш духовен имунитет, защото аз споделих пред този пастор за магии, които са ми правили много близки хора, но след това видимо всичко се обръща срещу тях и тъмните сили им влияят много негативно - просто не знам как са живи. Вярвам, че Бог ни пази от такива неща, но трябва да се обръщаме към него с молитва и да го търсим.

- Истина ли е, че фолклорните ни танци действат целебно?
- Не знам дали е истина, но е факт, че танцьорите например нямат онкозаболявания. Казвам нещо, което е истина. Хубаво ще е някой да направи изследвания по темата, защото една такава новина, ако се потвърди, би могла да бъде сериозна пиар кампания на страната ни. Ако хората по света научат, че фолклорните ни танци имат такъв ефект, това ще бъде най-големият пиар, както и ако хората на света научат, че т. нар. кирилица си е българска азбука, създадена от българите. На мен лично ми се е случвало четири пъти да танцувам с температура на сцената и на другия ден ми е нямало нищо. Танцьорите могат да потвърдят това, така че съм се убедил, че има здравословен ефект от нашите хорѕ.

- Как гледате на попфолка и на това, че все повече изпълнители от този жанр започнаха да пеят фолклор?
- Това беше една от нашите битки и съм щастлив, че миналата година излезе официална статистика, според която българите слушат най-много фолклорна музика - 27 процента, а след това е попфолка с 21. Аз лично имам някаква непоносимост към тази музика, не се превземам, просто нещо става в организма ми, когато я чуя. Певиците са хубави, но с музиката наистина имам проблем. Ние в “Българе” правим мащабни и стойностни произведения и това е изострило критериите ми, ако знаете сега каква филмова музика създаваме за “Черноморски пирати”...

- А имате ли любим обичай или традиция в нашия фолклор?
- Ямболските коледари. Това е най-невероятният обичай, създаван в България -единствените коледари в света, които танцуват, освен че пеят и благославят всички, а те танцуват интересен коледарски буенек, който е с невероятен ритъм и въздействие. Мога да го гледам всеки ден по 10 пъти.

- Любимата ви мисъл?
- Това, което виждаш е илюзия! Всички гледаме едно и също нещо, но го виждаме различно и въпросът е какво всъщност не виждаш!

Нашият гост
Създателят на ансамбъл “Българе” Христо Димитров е сред личностите, допринесли най-много за възвръщането на интереса към родния фолклор и традиции. Той е основател на “Фестивала на фолклорната носия” в Жеравна, на националния събор “Войводска среща”, както и на международния фестивал на танцовото изкуство в Кранево. Христо Димитров учредява и националното движение “Второ Българско Възраждане”, както и фондацията “Вяра без граници”, а по негова идея се създава и сдружение “Пазители на българщината”. На 7-ми февруари 2020-та, той стана носител на Почетния знак на президента за големия му принос към съхранението, развитието и популяризирането на българския фолклор. На 27-ми май тази година, стана известно, че Христо Димитров е сред именитите българи, които са предложени от Министерството на културата за удостояване с орден “Св. Св. Кирил и Методий” - първа степен.