Христо Стоичков проби „желязната завеса“ на пандемията от коронавирус и се прибра за кратко в България. В понеделник Кавалерът на „Златната топка“ ще представи на феновете си своя марка HS8.

В американския тв гигант „Унивижън“ голмайсторът на Мондиал-94 коментира и Шампионска лига, и Лигата на нациите. А там нямаше много радост нито за неговата любима „Барселона“, нито за България.
Стоичков се съгласи да каже своето мнение по всички въпроси пред вестник „Труд“.

- Здравейте, г-н Стоичков! Не сме ви виждали отдавна в България. Как изкарахте пандемията?
- Общо взето така както е в целия свят. Пандемията навсякъде е една и съща, няма разминаване, но трябва да има ред и дисциплина. Трябва да слушаш наставленията на професорите и доцентите в медицината. Естествено, че се пазя се. В „Унивижън“ работим над 3000 души. И общо взето се справихме досега. Нямаме проблеми, правят ни тестове – на мен вече пет пъти. Всички в семейството също са добре. Това, че не се прибирам в България, не значи, че не мисля какво става и как се развиват събитията. 

- Като човек, който е свикнал много да пътува, как прекарвате толкова време вкъщи принудително?
-  Първоначално ми беше много тежко, защото повече от 40 дни ни забраниха да напускаме домовете. Единствено ходих само до магазина с всички предпазни средства. Всичко, каквото правехме за телевизията беше от домовете. Всеки си има камера, компютър, с който се свързахме с конферентни връзки. Първите месеци беше най-трудно. След това започнахме по двама, по трима, по пет души да участваме в различните програми. Много ни пазиха и продължава  да е така. В последно време слушам кой ли не се изказва неподготвен по тези въпроси, което е малко стряскащо за хората. Но те си знаят как да го съобщят на обществото. 

- За какво говорихте по телевизията, когато нямаше футбол? 
- Използвах момента да изнамеря и да покажем всички филми и всички кадри, които имах. Излъчихме също и много интервютата от годините назад. Давахме много стари мачове, даже и тези на България от световното през 1994-а, от европейско първенство, финали от Шампионска лига и Лига Европа. Имаше много работа. След това организирахме турнир заедно с лигата на Мексико и „Унивижън“. Игра се в Мексико и излъчихме всички мачове. Двубоите минаха без публика, но пък хората си бяха вкъщи и имаше голяма гледаемост. Много съм доволен и щастлив, че все пак успяхме да останем в голямата игра в такъв критичен момент като пандемията. 

- Какво е футбол без фенове?
- Трудно e. За нито един спортист независимо дали е във футбола, леката атлетика, бокса, борбата, щангите и всички други не е добре да няма публика. Няма как да го възприема, защото знам какво е да играеш пред пълни трибуни, да те подкрепят хората, да се радват. Независимо дали си вкарал гол или не. Определено трябваше да се адаптираме в тази нова обстановка. Да се надявам, че сега постепенно ще се допуска  малко повече публика, а така съответно ще има и повече топлина от тези празни трибуни. И така  футболистите ще чуят някой и друг окуражаващ глас. 

- Вие направихте един коментар, че коронавирусът е измислен от години. Откъде дойде тази ваша идея?
- Не може един човек като Бил Гейтс преди пет години да каже, че 2020  г. ще има голяма пандемия. Тези хора определено знаят за какво става въпрос, подготвени са. Няма кой да ме убеди и да ми докаже обратното. Той излиза и казва кога ще свърши този тежък период – през 2021-а. Е, как ти го знаеш, пък другите професори и специалисти по този въпрос не го знаят? Всички тези, които излизат и говорят, малко да вземат и да почетат! Били големи професори, доценти били, фелдшери и подобни… Окей, но все пак, малко и да почетат откъде идва тази зараза. Чувам всеки какво говори и затова сме на това дередже! Имаме щаб, в който са големи професионалисти - Мутафчийски, Кунчев… Хората са ги избрали и те да казват какво трябва да правим. Не може ние да се съобразяваме обаче  с един, втори, трети, четвърти дето ни ги пускат. Много станаха … Един казал едно, друг казал нещо друго. Ако не уважаваш човека, който у определен да ти казва данните и какво се случва в България всеки ден и нямаш уважението към него, какво искаш да правим? Аз спазвам мерките и се пазя. Също така пазя и моето семейство? Защото знам за какво става въпрос. 

- Как промени футбола пандемията?
- Трудно е за футболистите и треньорите. Без публика играчът няма как да бъде мотивиран и да даде всичко от себе си. Трудно е за футбола, а и за всеки спорт. Без публика не може да очакваш нещо друго. УЕФА и федерациите глобално в целия свят трябва да направят така, че да има хора на стадиона. Жив пример е Германия. Сега почват, ще видим как са го измислили. Предполагам, че ще го направят през ред или два, през две-три седалки.

- Споменахте Германия - фактът, че по време на пандемията Бундеслигата започна по-рано, даде предимство на германските отбори. „Байерн“ стана категорично европейски шампион.
- Когато започнеш по-рано  от конкурентите, вече психически си се настроил, че няма да има публика. А това е важно. В Германия тръгнаха първи да играят без публика. Имаха много мачове и футболистите свикнаха. В Испания колко двубои се играха без публика? Дисциплината е също много важен фактор. Футболистът трябва да е готов за новото препятствие. Как ще излезе на терена и ще погледне стадиона? Трибуни за 50-80-100 хиляди, но… празни. Психиката му ще издържи ли? Има и футболисти, които въобще не ги интересува дали има публика. Но има и други, които пред празни трибуни не могат да покажат качествата, които имат.

- Заслужен шампион ли беше „Байерн“ и очаквахте ли 8:2 срещу „Барселона“?
- „Байерн“ показа най-постоянна игра от всички отбори, които бяха та финалите в Португалия. А и преди това в първенството впечатлиха със стабилност и силна психика като отбор. Не ги интересуваше дали има или няма публика. Другите отбори не бяха на това ниво, което очаквахме - нито „Барселона“, нито „Манчестър Сити“, нито мадридския „Атлетико“, нито „Лайпциг“. 

- И все пак 2:8?
- Много неприятен резултат. Никой не подозираше, че ще се случи. Може би ранният гол на „Байерн“ стресна малко футболистите. След това изравниха и тогава „Барселона“ имаше един-два великолепни шанса да поведе в резултата. След втория гол на германците „Барса“ се пречупи и нямаше как да бъде равностоен тим. „Байерн“ изигра великолепен мач, в който във всяко едно отношение надигра съперника. И физически, и психически, и тактически. Ако имаше още малко време, „Байерн“ щеше да вкара още.

- Този мач отприщи една сага, която продължи седмици – Лионел Меси да остане или не. Последния сезон ли гледаме на Лео на „Камп Ноу“?
- Нещата са много глобални в това отношение. Меси излезе и каза, че е доста дълъг списъкът с проблемите за решаване в „Барса“. Не само в отбора. Клубът е голям, има и други спортове, които са на високо ниво. От 2015-а  досега „Барса“ не е ставал еврошампион. Смениха се много футболисти, но нещо не беше както трябва. Може би вината е в президента, може би е в спортния директор. Трябва да се мисли не само как да се купят играчи, а дали ще вършат работа. Не винаги големите пари гарантират, че футболистът ще издържи. Видяхме, че нито Дембеле е на ниво, нито Гризман показа, каквото трябва, нито Коутиньо. За тези трима футболисти отидоха половин милиард евро. Изключвам това, което получават като заплати. Оттам дойде и бедата. В защитата в момента нямаме подходящи хора, които да заменят Пике, Жорди Алба или Ленгле. Това са много глобални неща. Не може да чакаш само на един Лионел Меси да решава всеки мач. Или на Луис Суарес, както беше преди да си тръгне. В съвременния футбол няма как да играеш десет за един, трябва да играе един за десет.

- В Испания се води дискусия. Меси е много силен, когато има много силен отбор около него, но други твърдят, че няма достатъчно характер, когато „Барса“ не е толкова добър.
- Тези, които твърдят, че няма характер, да си сипят по една хубава студена ракия, да хапнат салатка и да не мислят за футбол! Има шест „Златни топки“, ама няма характер? Има шест „Златни обувки“, ама няма характер? Десет шампионски титли има, ама няма характер? 

- В мача с „Байерн“ като че ли единствено Луис Суарес искаше нещо да направи, а сега вече е футболист на „Атлетико“.
- Не е само той. Всеки, който играе на финал, иска да спечели тази купа. Аз имах щастието да го направя. После загубихме от „Милан“. Всеки иска да го спечели финала, независимо как си подготвен. През 1992-а беше различно за нас. За първи път ни се отдаде възможност да играем на „Уембли“. Две години по-късно в Атина реално не бяхме готови за трофея. Може би психически се изразходвахме, защото цяла година се борихме с „Реал“ за титлата в Испания. Имахме само четири дни – от събота до сряда, до финала. „Милан“ имаше повече от две седмици да се подготвя само за този финал. Оттам дойде голямата разлика и това 0:4. И днес да излезем да играем, „Милан“ няма как да ни вкара четири гола! Но така тръгна мачът, разви се набързо, както стана и сега срещу „Байерн“.

- Заслужаваше ли Суарес да бъде първият зачеркнат от Барселона?
- Нещата както вече казах са глобални, но мисля, че това са последните месеци, които остават на това ръководство. След март 2021-а ще има ново. Трябва да се мисли трезво за един важен проект не само за една-две години, а за целия мандат на президента. За да бъде футболът на ниво, е  необходимо да се залага повече на детско-юношеската школа. В „Барса“ има трима души, които що-годе може да поиграят още. Един Бускетс остана от школата. После нямаме нищо. Много футболисти  си заминаха и това е една от грешните политики в последните години. Отвориха вратата на децата и им казаха да заминават кой където желае! Сега се чудим как да ги върнем. 

- Колко от Йохан Кройф се крие в Роналд Куман? 
- Зависи от качеството, с което разполагаш. Не се съмнявам в качествата на Роналд! Достатъчно много го уважавам, защото като футболисти пет години сме били неразделни. Написахме историята на „Барса“ в този период. Станахме четири поредни години шампиони. Успяхме да пробием леда на Мадрид. За първи път станахме европейски шампиони. Делили сме една съблекалня, на една маса сме се хранили заедно, винаги на лагера сме били заедно. Няма начин Роналд да не успее! Искрено му пожелавам успех, защото го чувствам много близък. Извоюването на терена уважение и приятелство остана и извън него. Много пъти съм казвал, че моето приятелство не струва пари! Показах на всички, които са в сърцето ми, че Ицо Стоичков е приятел завинаги.

- Да завършим с темата Шампионска лига. В четвъртък УЕФА ще обяви най-добрия футболист на сезона. Номинирани са Роберт Левандовски, Мануел Нойер и Кевин Де Бройне - кой е вашият фаворит?
- И тримата са уникални! Нойер доказа, че  е световна марка за класа и защо толкова дълго време е титуляр и в националния отбор на Германия. Де Бройне показа невероятни качества в „Манчестър Сити“. За мен Роберт Левандовски е един изключителен талант, тръгнал от Полша и достигнал до най-високото ниво в Германия. Така беше в „Борусия“ (Дортмунд), така е и сега в „Байерн“. За мен фаворит е Левандовски.

- Като кавалер на „Златната топка“ как приемате, че за първи път в историята тази година няма да има награда и може би Левандовски е най-големият губещ?
- „Франс Футбол“ направи много голяма грешка. Какъв е аргументът да няма?  Как има Шампионска лига, как има Лига Европа, как има „Златна обувка“? Не искат явно да го направят по някаква причина.

- Може би във Франция чакаха ПСЖ да спечели Шампионската лига, а футболът там бе прекратен още март.
- Ако ПСЖ беше станал европейски шампион, гарантирам, че „Златна топка“ щеше да има. Сто процента! Какво им пречи да направят една церемония дори и без публика? И на стадиона на „Байерн“ да връчат „Златната топка“ на Левандовски? Няма значение дали ще е Меси, Левандовски, Луис Суарес, Нойер, Де Бройне, Салах. Това е неуважение към труда им. Каква са виновни футболистите, че има пандемия? Окей, наложени са стриктни правила, които ги спазваме. Казват ни какво трябва да правим и го изпълняваме. А догодина ще има ли „Златна топка“? Пак може да играем без публика. 

- Вашата телевизия има правата за Лигата на нациите. Гледахте ли мачовете на България срещу Ирландия и Уелс?
- Не само ги гледах, ами трябваше и да ги коментирам. Бяха най-трудните ми мачове, защото реално нямаше за какво да говоря като футбол. Просто час и половина се чудех какво да кажа. Какво да коментирам? Да, приятно ми беше, че слушам нашия химн. Макар и в далечно Маями ми беше кеф, но пред празни трибуни няма как да се настроиш, няма как да го изживееш този момент. Поведохме с 1:0 и го изживях по невероятен начин! Но с това, което показваме, само дотам…

- България се надява. Идват мач с Унгария, а евентуално после още един финал за европейското.
- Ние винаги сме се надявали на нещо, но видяхте преди няколко седмици какъв двубой изнесоха Унгария и Русия – от 0:3 стана 2:3 и ако имаше още десетина минути, може би унгарците щяха да изравнят. Но мачът започна много катастрофално за тях. Заблуждаваме се, че Исландия и Румъния са слаби. Да не ги подценяваме, защото много от техните футболисти знаем къде играят и къде са титуляри! Сериозна е разликата. 

- Имате ли възможност в Маями да следите какво се случва в България? На върха е много „гъсто“.
- Нямам време да следя. Задълженията ми към телевизията наистина са по-големи. Просто нямам пряк поглед върху това, което става. 

- Идва и конгрес на БФС през декември – фаворит имате ли?
- Досега не съм чул нито един от кандидатите каква платформа, каква блок маса ще направи. Ще видим. 

- И наистина за финал – стигнахме до думите ви, че ще има изненада за българските фенове в понеделник на обяд. Какво ще се случи в столичния хотел „Маринела“?
- Успяхме в последните години да направим една марка, която толкова години използвам – HS8. Направихме хубав продукт. Всеки, който желае, може да я има. Да носи тази емблема, която значи много за мен. Дизайнът е направен така, че осмицата е на видно място,  а тя както е известно е символ на вечността.

- Колко далеч ще стигне „Историята“, която написахте заедно с Владимир Памуков и бе издадена от вашите приятели от „Софтпрес“?
- В България стигна рекорд като тираж, който ще продължава да расте. Издаде се миналата година на 
полски, а тази на испански и на английски. В четвъртък ще има голяма новина отвъд океана – нещо, което се случва за първи път с българска книга. Много съм щастлив от съдбата си, а в случая конкретно и от … от „Историята“, от биографията ми. Планираме официално представяне в Барселона догодина около изборите за президент на футболния клуб.  Благодаря  на  Владо и „Софтпрес“ от все сърце за тази книга , в която съм откровен за всичко. Не крия и грешките си, защото смятам, че успелият човек не трябва да се страхува да ги признае. Искам най-вече да покажа на малчуганите ние откъде сме тръгнали, защото вътре има например и страници, в които говорим за комунизъм, но не само за лошите, но и за добрите му страни. За дисциплина, за изрядност, за програма, която не е от днес за утре, а за много време.  И ще съм щастлив ако „Христо Стоичков. Историята“ вдъхнови някоя дете да преследва и дай боже да спечели „Златната топка“. Колкото и невероятно да ни звучи това днес.