България се присъедини към Декларацията на COP 28 в Дубай в началото на този месец за тройно увеличаване дела на ядрената енергия до 2050 година, чиято цел е ограничаване на повишаването на средната температура на повърхността на Земята до 1,5°С. Разговаряме с председателя на Агенцията за ядрено регулиране Цанко Бачийски за очакваното преминаване от руско към американско ядрено гориво в V блок на АЕЦ „Козлодуй“, въпросите около отработеното гориво и бъдещето на ядрената енергетика у нас. Компромиси с безопасността до сега не сме правили, няма и да правим. Имаме всички предпоставки и опит да развиваме ядрената енергетика и затова приветствам решението за VII и VIII блок на АЕЦ „Козлодуй“, казва Цанко Бачийски.

- Господин Бачийски, напредва ли процедурата по лицензирането на ядреното гориво на „Уестингхаус“ за V блок на АЕЦ „Козлодуй“? Ще се спази ли срока за първата доставка през април 2024 г., както е разписано в десетгодишния договор с американската компания и българската страна? И ще може ли това гориво да бъде въведено в експлоатация?
- Процедурата е ясно разписана и започна преди няколко месеца – в края на юли. АЕЦ „Козлодуй“ събра необходимите документи за лицензирането на ново ядрено гориво, изпрати ги в Агенцията за ядрено регулиране  и започна формалния преглед, а след това и по същество. В момента анализираме това, което е предоставено като информация, проследяваме внимателно за евентуални проблеми. Съгласно нашите вътрешни правила сме разработили програма да извършим този преглед. Поради това, че сроковете ни притискат, знаете, че горивото трябва да бъде заредено през април или май 2024 година, възложихме и външна експертиза на част от анализите за безопасност. Към момента са прегледани всички представени документи и няма сериозни препятствия, които да компрометират процеса на лицензиране. Това означава, че имаме забележки, които са по-скоро за предоставяне на допълнителна информация, подреждането й във вид за систематизирано преглеждане на целия процес. Трудно можем да говорим за график, защото очакваме до дни и първите заключения от анализа, който извършват външните експерти в лицето на една от най-големите и компетентни организации в цяла Европа по отношение на ядрената безопасност и радиационната защита - френския Институт за ядрена безопасност и радиационна защита (IRSN). В момента, в който ги получим, ще започнем и тяхното разглеждане В края на януари предстои да се обсъдят резултатите, а към средата на февруари да имаме вече окончателно виждане от наетите от нас организации. От средата на февруари ще започне подготовката на издаване на разрешение за експлоатация на новия тип ядрено гориво. В края на март ще има условия за издаване на разрешение. Процесът е дълъг, но всяко едно гориво и всяко едно решение или изменение в проекта е съпроводено с редица условия, които ние поставяме, за да гарантираме, че лицензиантът ще експлоатира безопасно това гориво. Това не е прецедент, за нас не е нова процедура или начин на организация на процеса, не е първото лицензиране на нов тип гориво. Преходът от един вид на друг вид гориво при VI блок на АЕЦ „Козлодуй“ прези няколко години завърши успешно.  Основната цел на АЯР е, да установи че горивото, което ще бъде експлоатирано, е с такива характеристики, че ще бъде безопасно. И второ, че нашият лицензиант АЕЦ „Козлодуй“ е наясно с това, как трябва да го експлоатира. Към момента всичко се развива съгласно нашата програма, няма данни, които констатираме и които да компрометират целия процес, вероятно ще има доуточняване, но това е нормален процес в хода на прегледа на документацията и се надявам в края на март да имаме възможност да издадем разрешение за експлоатация на горивото.

- Кои са най-сериозните предизвикателства при преминаването от руско на американско гориво за V блок?
- Предизвикателство има не само от преминаване от руско на американско ядрено гориво, както казвате, но и при всеки преход от един тип гориво на друг. Най-голямо предизвикателство се явяват т.нар. „смесени зони“, когато в реактора са едновременно два типа гориво. Един от въпросите, които гледаме много внимателно, е доказателствата, които ще демонстрират, че няма проблеми при съвместната работа на двата типа гориво. Достатъчно подробни анализи са направени в тази посока, гледаме ги под лупа, за да можем да сме сигурни, че когато новото гориво бъде заредено в  реактора, няма да има проблеми. Когато зоната стане хомогенна, тоест в реактора има само един тип гориво, става по-лесно за контрол. Ние гледаме много внимателно всички анализи, които обосновават безопасността на този преход. Част от тези документи се разглеждат и от външни експерти на френския Институт за ядрена безопасност и радиационна защита (IRSN). За част от анализите ползваме и Чешко-украински консорциум, който се състои от ES Group Europe s.r.o. (Чехия), Държавно предприятие „Държавен научно-технически център за ядрена и радиационна безопасност“ (Украйна) и „Енергобезопасност груп“ ООД (Украйна). От украинска страна получихме техните първоначални заключения. 

- Възможно ли е да се избегне това смесване на гориво и тези „смесени зони“?
- По принцип е възможно, но е икономически неизгодно. Това означава горивото, което е в реактора, да се изхвърли без да използваш потенциала му, а това са милиони левове. Методите, които се използват за оценката на тези „смесени зони“ са достатъчно използвани в практиката. Спокойно може да кажем, че използвайки тази методология, тези кодове, няма да имаме проблеми при „смесената зона“, когато анализът покаже, че всичко е наред. 

- Ние имаме още касети със свежо ядрено гориво от Русия, нали? С какво гориво беше зареден сега при плановото спиране през ноември реакторът на VI блок?
- VI блок на АЕЦ „Козлодуй“ е с гориво – ТВС 12, това е оригиналното гориво на блока и блокът е обезпечен за няколко години напред. V блок обаче няма гориво, с което работи – ТВСА и затова трябва да минем на друг тип гориво и в случая АЕЦ „Козлодуй“ има договор с „Уестингхаус“. Горивото на „Уестингхаус“ не е нещо, което за пръв път ще влезе в нашите реактори, това е гориво, с което в Украйна са заредени над 7 блока и то от дълго време, има достатъчно натрупан експлоатационен опит. Част от представените документи са свързани с анализ на този опит и нямаме никакво съмнение, че горивото може да бъде използвано в реактори тип ВВЕР. Ние, като АЯР, трябва да удостоверим и да успокоим всички, че в нашите условия и в нашите реактори това гориво ще бъде безопасно.

- Къде още в ЕС използва гориво на „Уестингхаус“, освен с примерите в Украйна?
- В Чехия преди много години също използваха гориво на „Уестингхаус“, после се върнаха към  руско гориво. Към настоящия  момент  е приключило  едно пробно зареждане на гориво на „Уестингхаус“ в блок на АЕЦ „Темелин“. Диверсификацията не е самоцел и някой ако казва, че сме се вързали за един или друг доставчик като страна, това не е така. Целта на диверсификацията е да имаме възможност да получим най-добри условия.  Освен „Уестингхаус“, „Фраматом“ също доставя гориво и това между другото е практика в цяла Европа – в реакторите да работи различен тип гориво, от различни доставчици. Всичко минава през оценката и разрешението на регулиращия орган и няма нищо необичайно, нищо ново от това, което правим в момента. АЯР има достатъчно опит в преход от едно гориво на друго, минали сме този процес, правилата за обосноваване на безопасността са изключително ясни.

- Колко основателни са тогава въпросите на енергийни експерти относно по-високия неутронен поток при включването на горивото от „Уестингхаус“ и респективно – по-бързото окрехкостяване на корпуса?
- В документите, които вече сме прегледали, няма такова нещо. Напротив, доказано е, че неутронният поток ще бъде същият както и досега с горивото, което се използва в момента в реакторите на АЕЦ „Козлодуй“. Още повече, че този проблем се решава от физиците на АЕЦ „Козлодуй“ - едни от най-добрите в България и те са много добре запознати с начина, по който трябва да заредят зоната. Разположението на касетите в реактора се прави така, че да се намали възможно най-много влиянието на неутронния поток върху корпуса на реактора и върху вътрешните корпусни устройства. Уважавам всяко мнение на експерти, но в случая не виждам проблем от това естество в новия тип гориво.     

- Има още едно притеснение от енергийни специалисти, които питат къде ще съхраняваме отработените касети с неруско гориво?
- По принцип жизненият цикъл на една касета е следният – 4 години се експлоатира в реактора, като всяка година се подменя ¼ от горивото. В случая – 42 касети се вадят от реактора и се зареждат свежи. Тези 42 касети са работили 4 години в реактора, техният енергиен потенциал е изчерпан. Това гориво е високорадиоактивно и затова трябва да бъде съхранявано известно време, преди да бъде транспортирано. В зависимост от типа гориво – между 5 и 10 години то отлежава в басейните при реакторите. Има конструкции при реактора – басейни, пълни с вода, където се съхраняват касетите, които бъдат извадени. След това горивото се изважда от приреакторния басейн и се премества в хранилище за отработено гориво. Те са два типа и в „АЕЦ „Козлодуй“ имаме двата типа – за басейново съхранение (под вода, б.р.) и за сухо съхранение. За сухо съхранение обаче имаме само за отработено гориво от реакторите ВВЕР-440. Има възможност за изграждане на хранилище за сухо съхранение на гориво от „хилядниците“ - V и VI блок. В хранилища от мокър тип касети с отработено ядрено гориво могат да се съхраняват много дълго време, а от типа сухо съхранение – то е лимитирано в определен период, примерно 50 години. Съхранението на отработено гориво се разглежда като временен вариант, докато се разреши въпроса с неговото окончателно утилизиране. Нашият подход, заложен в Закона за безопасно използване на ядрената енергия е, че горивото трябва да бъде изпратено за преработка, а високорадиоактивните отпадъци трябва да бъдат върнати и съответно погребани. 

- А къде изпращаме отработеното гориво за преработка?
- В момента в Русия, но Франция също преработва. Възможностите не са много. Въпрос на стратегия, която подлежи на актуализация. Подходът към отработеното гориво е въпрос на национална политика. В стратегията е предвидено, че трябва да изграждаме хранилище за дълбоко геоложко погребване на отработеното гориво, ако се вземе такова решение, или на високоактивните отпадъци, получени в резултат на неговата преработка. В ЕС стои темата, че всяка страна до 2050 година трябва да е решила въпроса за дълбокото геоложко погребване на отработеното гориво или високоактивните отпадъци. В краткосрочна перспектива нямаме проблеми със съхранението на американското гориво. По анализите, които разглеждаме, то трябва да отиде в хранилищата след 9 или 10 години. Има достатъчно дълъг период да се създаде буфер и да се реши къде ще бъде съхранявано, преработвано, или погребвано. Но това не е въпрос на АЯР, а на националната програма или стратегия за отработено гориво и високорадиоактивни отпадъци и този въпрос ще намери своето решение. 

- Само национален или и европейски въпрос е подходът към отработеното гориво?
- Всяка държава е свободна да реши какъв подход за решаване на проблема ще приложи.Финландия, например, е решила, че няма да преработва, а ще погребва отработеното ядрено гориво. И е изградила своето хранилище за дълбоко геоложко погребване, в което ще бъде съхранявано горивото като отпадък. Намирането на крайно решение е проблем от световен мащаб. Много от страните все още търсят решения къде и как да бъде погребвано горивото или високоактивните отпадъци получени в резултат на неговата преработка. Има различни възможности, този въпрос трябва да решим за бъдещите поколения, без значение дали горивото е руско, френско, американско.  

- Малките модулни реактори имат ли бъдеще, когато говорим за атомната енергетика като базова мощност?
- Не мога да твърдя, че малките модулни реактори са подходящи за базова мощност. Те обаче могат да имат много други приложение – например за захранване с електроенергия на големи промишлени предприятия, топлофикация на големи градове, производство на водород и др. В момента регулиращите органи на много страни се опитват да разработят специфични изисквания за безопасност на малките модулни реактори, които да са общовалидни и приемливи за всички. Съществуват няколко инициативи например на МААЕ, на Европейската комисия и.др.,чрез които регулиращите органи при взаимодействие с индустрията търсят отговор на това предизвикателство. Малките модулни реактори най-вероятно имат бъдеще и не бива да се страхуваме от новите технологии в областта на използване на ядрената енергия. Дали малките модулни реактори  ще бъдат необходими за България – това е друг въпрос, който трябва да намери отговор след задълбочен анализ . Тази технология може да допринесе за постигане на целите и на т.нар. „Зелена сделка“. Ние като регулатор не искаме да бъдем пречка, и участваме в инициативата на МААЕ за хармонизация и стандартизация на ММР, но трябва да се има предвид, че те са все още както се казва „само на хартия“ и се изискват много изследвания, анализи, за да се каже „да“, това е безопасно. 

- Оптимист ли сте за развитието на ядрената енергетика в България?
- Решението да има или не ядрена енергетика се взема от управлението в държавата.  В България имаме огромен опит. Малко страни имат подобен опит в използването на ядрената енергетика, повече от 45 години от въвеждането  на първите блокове в експлоатация. И като индустрия, а и ние като регулатор,  имаме опит и в това отношение съм оптимист. Ние можем и знаем как да използваме ядрената енергия безопасно. Това не трябва да ни успокоява, но аз съм оптимист и ние не трябва да губим този потенциал. Освен икономика, това е и бъдеще за младото поколение, което да намери реализация в тази високотехнологична област. Оптимист съм не само какво ще се случи с ядрената енергетика на България, а и вярвам, че тя има бъдеще, че тя наистина може да бъде използвана безопасно. Когато всички мислят първо за безопасността, включително и индустрията, а не да дават приоритет на икономиката т.е.„това ще ни е евтино, това ще ни е изгодно“, то ядрената енергетика има своето място в енергийния микс на страната. Това, което имаме като потенциал и като култура на безопасност в АЕЦ „Козлодуй“ – (а аз гарантирам, че там дълбоко е вкоренено точно това – „ние се грижим първо за безопасността“) е предпоставка за успешно развитие на проекта за изграждане на нови ядрени мощности. Ние, като регулатор, особено внимателно  следим състоянието на културата на безопасност в нашата атомна централа като контролираме, изискваме и даваме указания за нейното развитие. В заключение отново искам да заявя, че в АЯР компромиси с безопасността до сега не сме правили, няма и да правим. Имаме всички предпоставки и опит да развиваме ядрената енергетика и затова приветствам решението за VII и VIII блок на АЕЦ „Козлодуй“. Към момента не виждам проблеми нито с новото гориво, нито с безопасността при изграждането на VII и VIII блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Нашият гост

Цанко Бачийски е роден на 8 декември 1958 г. в гр. Гоце Делчев. Завършил е Енерго-машиностроителния факултет на Техническия университет в София, специалност “Топло и ядрена енергетика”. Професионалната си кариера започва в “АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. В периода от 2010 до 2016 г. работи като ръководител управление „Експлоатация“, а от октомври 2016 г. до март 2019 г. е заместник изпълнителен директор на “АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Председател на Агенцията за ядрено регулиране от 2020 г.