Поредна престъпна схема на фараона, този път в завода за стъкло в Сърбия

През 2017 г. България явно отесня за „Мистър Икономика“, тъй като Василев пренесе новаторския си подход за създаване на фалшиви кредитори и на територията на Сърбия.

Оказва се, че да обереш спестяванията на стотици хиляди българи, не е толкова трудна задача, особено за 57 годишния бивш „Мистър Икономика“ и три пъти „Банкер на годината“ Цветан Василев.

По времето, когато гордо позираше под светлините на прожекторите до получените статуетки и държеше високопарни речи за цялостния си „принос“ за развитието на българската икономика, Василев вече е бил наясно, че пирамидата му КТБ е на път да рухне. Банката се разпадаше под тежестта на раздадените стотици милиони необезпечени кредити на свързани с него фирми – бушони, а закупените от свързните фирми с парите на банката активи – предприятия, хотели и други имоти, е трябвало да бъдат скрити от кредиторите (разбирай откраднати – лично, или чрез подставени лица), по начин, изключващ връщането им в КТБ.

След като през 2014 г. Василев се укри от родното ни правосъдие в съседна Сърбия, бившият банкер посвети всекидневието си изцяло на това, да запази колкото е възможно повече от активите, закупени с пари на КТБ, за себе си.

Въпреки всичките си грандомански твърдения и до ден днешен банкерът – фараон не е върнал доброволно на фалиралата КТБ нито едно предприятие или скъп имот, поне за да покаже, че му е останала някаква чест, достойнство или има поне малко отговорност към тези, чиито спестявания бе използвал, за да напрупа огромното си богатство.

Напротив, всички помним цирковете с активите, които последваха след фалита на КТБ. Първо Василев прехвърли на свое име 43% от БТК срещу 20-ина хиляди евро, след това заедно с Гриша Ганчев отмъкнаха бензиностанциите и базите на „Петрол“ чрез серия от фиктивни сделки, без да платят и лев на КТБ (нищо, че общата задлъжнялост на групата „Петрол“ надхвърляше 250 млн. евро).

В началото на 2015г. дойде и аферата с фамозния френско-руски гражданин Пиер Луврие, който получи срещу 1 (едно) евро активи за близо милиард – БТК, Дунарит, Авионамс, ТВ 7, НУРТС и т.н. Легендата тогава беше, че Луврие щял търси „инвеститори“ по световните пазари, които да му платят 900 милиона евро, които пък да бъдат „върнати“ на банката. Много „благородно“, при положение, че Василев можеше директно да ги прехвърли на синдиците на КТБ, вместо да ни разиграва клоунада. След като схемата му беше разкрита, бившият банкер си прибра предприятията обратно, като публично обяви, че е развалил договора с Луврие.

Логично дойде момента да активира следващата си пионка – руснака Дмитрий Косарев. На него пък обеща да си разделят парите от бъдещата продажба на тези фирми, като срещу охрана на Василев и семейството му, Косарев щеше да „заработи“ 20% от всичките активи. През цялото това време, докато реализирашепоредния си театър на абсурда, Василев и платените му медии и журналисти тръбяха, че бил невинен, и създаваха компромат след компромат против нарочените за негови врагове политици, бизнесмени, държавни чиновници и разбира се – българската прокуратура.

Престъпният арсенал на банкера-фараон обаче съвсем не се изчерпа с Луврие и Косарев.Кражбите продължават и след тях. Така например „Сана Спейс Хотел Хисаря“ и „Хелт енд Уелнес“ - дружества, притежаващи десетки хотели и имоти в цялата страна, закупени с парите на КТБ, изведнъж се сдобиха с прясно регистрирани кредитори, с уставен капитал от по 2 лева, станали набързо крупни „взискатели“ на апетитните активи.

Схемата беше реализирана с поредица от привидни цесии за десетки милиони лева, с които „новите“ кредитори – Мирослав Маринов, Георги Пазвантов, както и други приближени на Василев и Гриша Ганчев хора, придобиха без пари вземанията на свързани с Василев фирми – бушони от длъжниците „Сана Спайс Хотел Хисаря“ и „Хелт енд Уелнес“, нищо, че вземанията са формирани от отпуснати кредити от КТБ, които впоследствие фирмите – бушони са раздали като заеми на „Сана Спайс Хотел Хисаря“ и „Хелт енд Уелнес“. Целта им е ясна – обявяване на дружествата „Сана Спайс Хотел Хисаря“ и „Хелт едн Уелнес“ в несъстоятелност и последващо „прибиране“ на активите им от страна на фалшивите кредитори (вместо от КТБ, която няма пряко вземане от длъжниците).

С една дума, проста схема, която за съжаление в българския съд върви, защото съдът не се интересува, че вземанията на фалшивите кредитори не са „реални“ и са с първоизточник – фалиралата КТБ.

През 2017г. България явно отесня за „Мистър Икономика“, тъй като Василев пренесе новаторския си подход за създаване на фалшиви кредитори и на територията на Сърбия. Този път на мушката му е заводът за стъкло в Парачин. В него Василев „инвестира“, преди затварянето на КТБ, колосална сума от над 200 милиона лева. Разбира се, не пряко, както подобава на нормална банка, а основно чрез свързаните с него фирми-бушони – „Глас индъстри“ и „Болкан глас“, щедро кредитирани с десетки милиони евро от парите на вложителите.

Удобно разположил се в петзвездния си хотел в Белград, докато българската прокуратура полага усилия да го изправи на подсъдимата скамейка, „банкерът“ използва добре познатия си арсенал от фиктивни цесии, за да се опита да лиши 825 работника и техните семейства от Парачин, от препитанието им – т.е. да обяви завода в Парачин в несъстоятелност, в която поредния фалшив кредитор да разпродава активите на завода.

Оказва се, че чрез цели четири поредни фиктивни договора за цесия, „обичайните заподозрени“ – Цветан Василев и Гриша Ганчев, с участието на същите пионки от схемата им със „Сана Спейс Хотел Хисаря“ и „Хелт енд Уелнес“ – Мирослав Маринов и Георги Пазвантов и дори с някои от същите офшорни дружества(напр. „Stagiori Limitid“ от Сейшелските острови), са се разпоредили с вземания на „Глас индъстри“ от фабриката за стъкло в гр.Парачин, в размер на 47 милиона евро. Как е станало това ? Според източник на „Труд“, директорът на „Глас индъстри“, дружество, което дължи на КТБ повече от 70 млн. евро -сръбският гражданин Небойша Симонович, е прехвърлил вземането на „Глас индъстри“ от 47 млн евро, без насрещно плащане, на офшорката „Риперс лимитид“, чиито директор е Мирослав Маринов.

След това същото вземане е прехвърлено на нов кредитор – сръбско дружество, представлявано от Иван Джиджев - друго приближено на Василев лице, след това отново, на друга офшорка - „Stagiori Limitid“, с пълномощник Георги Пазвантов, и така до настоящия фалшив кредитор - новосъздаденото сръбско дружество „Вексилум Балкан“ от гр. Чачак.

Без никаква дейност, но пък с договор в папките на адвокатите му, въз основа на който претендира, че е „кредитор“ на завода за стъкло, с цели 47 милиона евро. Според публикация в сръбския сайт „Данас“, зад „Вексилум Балкан“ стои австрийското дружество „Вексилум“, управлявано от близкия до Цветан Василев българин Стефан Бенчев, с което кръгът се затваря. И очевидно за да не се губи от ценното на Василев време, веднага след като „купува“ вземането от последната от офшорките по веригата, „Вексилум Балкан“ предявява иск за обявяване на „Сръбска фабрика за стъкло“ в несъстоятелност.

Така и в съседна Сърбия „творчеството“ на тандема Василев-Ганчевсе изчерпва с абсолютно същата схема, използвана и у нас спрямо „Сана Спейс Хотел Хисаря“ и „Хелт енд Уелнес“. За разлика от българския съд и за щастие на стотиците работници във фабриката за стъкло, сръбският съд не се поддава на „далаверата“. На проведеното на 30 май съдебно заседание търговският съд в гр. Крагуевац е отхвърлил иска на „Вексилум Балкан“, поради липса на доказателства за реалността на „вземането“ му.

Напълно правилно – какво реално вземане имаме тук. Реални „вземания“ на фирмите– бушони на Василев виждат само съдиите от приближения на Ганчев Окръжен съд – Ловеч, където предвидливият бизнесмен от с. Микре е преместил адресите на управление на всички контролирани от него длъжници на КТБ, за да имат успех заведените дела за тяхната несъстоятелност. Да, но Сърбия не е България. В Сърбия такива номера явно не минават, когато „далаверата“ засегне пряко интереса на държавата – а в случая и препитанието на 800– те работника на стъкларския завод в град Парачин.

Дали това е временна победа, при положение, че Василев и престъпната му група вероятно вече замислят следващия си ход, предстои да се разбере. Сръбските медии обаче твърдят, че сръбската прокуратура и МВР са в дирите на банкера-беглец и за тази му афера, а новоизбраният президент Вучич, за разлика от предшественика си Томислав Николич, едва ли ще позволи схемите на Василев да бъдат приложени и върху активи, намиращи се на територията на Сърбия. А ако тази схема се окаже (засега)последната в престъпната история на бившия собственик на КТБ и „опарването“ му от пещите на завода за стъкло и от гнева на работниците в Парачин, доведе най-после до изправянето му на подсъдимата скамейка, от този факт несъмнено ще са доволни, както българското правосъдие, така и хилядите измамени вложители в банката.