Към шести избори ли вървим или към някакво правителство? Според нашия събеседник на теория има три шанса за формиране на кабинет в 49-ото НС. А как ще се отразят обвиненията на главния прокурор на Бойко Борисов? Ще има ли Мария Габриел кариера и в България, след като вече не е еврокомисар? На кого президентът Радев ще връчи този път третия мандат, ако се стигне до него? Разговаряме с политолога Цветанка Андреева.

- В нормална държава ли живеем, госпожо Андреева? Втората политическа сила отказва да подкрепи първата за съставяне на правителство, но в същото време иска първата да подкрепи нейно правителство, заместник главният прокурор дава главния прокурор на прокурор?
- Това се нарича държава в криза и по-специално, от политическата система, откъдето тръгна тази криза, се пренесе в институциите, започва да засяга самите партии като поведение. Те стават все по-ирационални, обратно на схващането, че трябва да се държат разумно, да говорят помежду си, да формират някакво общо действие поне с минимален обществен консенсус. Не виждаме това да се случва и сякаш шансовете за правителство намаляват все повече. 

- Но въпреки това и първата, и втората политическа сили са убедени, че ще има тяхно правителство. Мария Габриел ще представи правителство на президента, а ППДБ смятат, че ще получат подкрепа от другите партии в парламента?
- Все още на теория поне съществуват три възможности за правителство в този парламент.  Може да мине правителството на Мария Габриел, сумарно ГЕРБ, ДПС и ИТН имат 116 депутати, може да се намерят пет гласа, може и с падащ кворум. За 30 години сме видели всичко в нашата политическа реалност.  Според лидерите на ППДБ съществува шанс да бъде подкрепено тяхното правителство, явно те се чувстват по-окрилени, след като няма да подкрепят ГЕРБ, може би си мислят, че ГЕРБ ще бъдат притиснати под някаква форма да ги подкрепят за втори мандат. И остава третият мандат, който, след като пред очите ни се провалят първият и вторият, сякаш поражда надежда, че може да се роди нещо с него.  Тук обаче идва и ролята на президента – на кого ще го връчи.

- Досега стана традиция да го дава на БСП, което е сигурният път към нови избори...
- Ако пак го връчи на БСП, която се провали няколко пъти, значи президентът не проявява нужния разум. ИТН според мен не разполагат с потенциал и капацитет да бъдат платформа за обединение. И остава ДПС, които в целия този хаос звучат сякаш най-разумно. Слушайки ги, си мисля, че това са политиците с най-много парламентарен опит, те са най-старата формация – изключвам БСП, в която лидерите се менят доста често, докато в ДПС винаги е имало приемственост между лидерите и това са опитни хора, които знаят как се излиза от криза. Така че имам някаква надежда, че президентът може да връчи този път мандата на ДПС.

- Ако въобще иска да има правителство в този парламент...
- Нека да го наречем опит за правителство. Той сега стои на сянка в последните 4-5 дни, защото скандалите се вихрят и той не е във фокуса на общественото внимание. Но оценката за него става все по-критична и все по-слаба. Като управление обратно на всички очаквания, че той е алтернативата, всъщност неговата служебна власт се провали в икономическата сфера, ако щете и в социалната. Като институция той не успява да изпълни конституционното си задължение – да стане обединител в търсенето на политически консенсус, върху който да стъпят партиите и да изградят мнозинство. Така че критиките към Радев тепърва предстоят. Неговото управление и поведение ще бъде ревизирано и мисля, че общественото мнение ще си каже думата.

- Според вас има ли партия в парламента, която да му е близка и да работи за това да продължи той да управлява?
- Според мен чисто идеологически той е близък с „Възраждане“. Те все повече пропагандират тяхната доктрина, която е много близка до тази на Путин и Дугин. На фона на всички скандали те предлагат стабилизация, която държавата на Путин градеше 10-20 години. Те предлагат всичко това, което Путин предлагаше в началото – битката му с корупцията и с олигарсите. Това предлага и Костадинов. Той подлага на съмнение Запада като ценности и като организираност, което прави и Путин. Така че идеологията на президента и като поведение, и като политически позиции, е близка до Костадинов. Така че ако има партия, която да работи близко до Радев, според мен това е „Възраждане“.

- Грешка ли беше номинацията на Мария Габриел за премиер от ГЕРБ-СДС?
- Не мога да го посоча като грешка, защото това беше възможно най-консенсусната, най-безкритичната фигура, от която имаше нужда. Тя съживи идеята, че в този парламент може да бъде създадено управленско мнозинство. И в първите дни и часове тя бе припозната от всички партии, изключвам „Възраждане“. Тя беше сякаш лъча светлина за това, че може да е основата за едно коалиционно управление.

- Така е, но само докато каза, че нейният правосъден министър ще поиска отстраняването на главния прокурор поради уронване престижа на съдебната власт?
- Да, това взриви ситуацията. От това последваха други реакции, които според мен не влизаха в стратегията на политическата класа.

- И дойде големият взрив от Гешев....
- Знаете ли според мен откъде дойде взривът? Много различни бяха посланията на ДПС, които казаха, че оставката е негов избор, на Гешев, и че в името на това да се умиротвори ситуацията и институцията той трябва да подаде оставка. Те му дадоха достоен изход да реши проблема. А поведението на Мария Габриел беше доста радикално. Тя направо каза, че ще внесе чрез нейния правосъден министър искането за отстраняването на Гешев. Това са два различни типа политическо говорене.

- Но това ѝ коства и оставката от поста еврокомисар. Жертва ли стана тя на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов?
- Не мисля, че е жертва, смятам, че тук я очаква добра политическа кариера. Не мисля, че политическият ѝ потенциал гръмна. Напротив – тя е човек, от който ще има нужда ГЕРБ. Политическата криза има нужда от такива фигури като Мария Габриел.

- Гешев нападна персонално лицето Бойко Методиев Борисов. Как ще се отрази това на рейтинга на ГЕРБ и лично на лидера му? 
- Мисля, че ГЕРБ и лично Борисов изгради много силен имунитет срещу компромати. Факт е, че той оцелява след много компроматни войни срещу него и смятам, че и този път той ще оцелее. Претоплянето на компромата „Барселонагейт“ бе грешка. Аз го наричам компромат, защото не видяхме никакви доказателства. Това беше механизъм да го свалят от власт, а не желание да влезе в съдебна процедура. Компроматни войни бяха и кюлчетата, и пачките, и Мата Хари, и колажите, и те целяха да свалят ГЕРБ и Борисов от власт, просто защото не можеха да го победят на избори. Така че Борисов има имунитет срещу компроматните войни, разбира се, може да има и щети, тъй като всички тези обвинения идват от човек, който разполага с информация на служби. Но те звучат като заплаха.

- Още една претоплена манджа – Христо Иванов отново заговори за конституционно мнозинство и се зарече да го търси. То обикновено няма, той говори за конституционно...Виждате ли го в този парламент?
- ППДБ звучат изключително амбициозно, но не разполагат с потенциала да осъществят програмата си и не разполагат с фактора „време“. В този парламент има конституционно мнозинство. За жалост обаче те го изгърмяха с евтините си партийни стратегии. Имаше го това евроатлантическо мнозинство, има формации, които декларират евроатлантизма си. Но за да действа това мнозинство в този парламент, той трябва да живее. А за да живее, трябва да има правителство. Така че първо липсва факторът „време“ и второ, личният потенциал на ППДБ не съответства на амбициите им. Най-вероятно те ще се удавят във втория мандат, както ще удавят и шанса България да има правителство. Те не разполагат с потенциал да правят съдебна реформа, камо ли конституционна.

- Да разбирам ли, че вървим към шести поредни ненужни, според Мустафа Карадайъ, избори?
- Трудно ми е да анализирам и да погледна ситуацията отстрани. Защото ние сме много потопени в тази емоция. Но мисля, че наистина отиваме към следващи избори. Не за друго, а защото усещам как разумът е изместен от пропагандата, от интригите и войните, които се водят между институциите. Обективното говорене изцяло потъна. В момента слушаме само емоции. Дори не са ясни и партийните позиции, сякаш в последните часове тези позиции все пак започнаха да изкристализират. Но в целия този хаос не виждам логика, която ще изгради едно правителство. 

- Едни нови избори биха ли изобщо променили нещо?
- Те със сигурност ще променят нещо. Така, както последните промениха. След тях ГЕРБ и ПП започнаха да си говорят. Със сигурност ще видим подобряване на комуникацията в един следващ парламент. Въпросът е, че темпото на политиците е забавено и се усеща динамиката на кризата. Политиците могат да стигнат до момент, в който обществото просто ще ги изхвърли от политическата игра. Не изцяло, но ще започнат да им падат резултатите и вече може и да не са първа и втора сила...

- Местните избори вече чукат на вратата, на много партии усилията им са насочени натам, дори тези избори са по-важни от парламентарните. Как резултатите от местните избори ще зависят от това, кой управлява на есен, госпожо Андреева? Примерно ако ППДБ все пак направят нещо като кабинет, как ще им се отрази това?
- От една страна, разбира се, който разполага с механизма да назначи областни управители, провежда много по-лесно местни избори. Такава е българската практика. За ППДБ това ще е полезно, защото те са много слаби като структури в национален мащаб. В големите градове стоят добре електорално, но нямат изградени местни структури, а местни избори се печелят само през тези структури. Така че в този смисъл за ППДБ ще е важно да са на власт. Цялата стратегия на ППДБ е, че взимайки големите градове, печелейки кметове в София и Пловдив, те ще вдигнат нова социална електорална вълна, с която впоследствие ще влязат като победители в поредния парламент. Само че това звучи като фантастичен филм. Това няма да се случи, защото доверието в тях ерозира и дори да победят някъде в големите градове, това ще бъде по-скоро не толкова електорална вълна, на гребена на която те ще дойдат, а ще бъде заради  износването на ГЕРБ във властта. Защото наистина например в София колкото и успехи да има ГЕРБ, факторът „износване“ работи против тях. А на промяната винаги се гледа като на някакво добро начало. Но в никакъв случай победа на ППДБ в София и в Пловдив няма да вдигне голяма електорална вълна в тяхна полза.

- Този въпрос ни омръзна, но да се върнем още веднъж към това може ли да има правителство в този парламент? Както казват някои, ако ГЕРБ „полегне“ да ППДБ?
- Има такава теза и тя се споделя от много отговорни анализатори и наблюдатели. Аргументите за това са: първо, че ГЕРБ ще покаже, че работи за редовно правителство, каквото и да е то. Второ, че за ГЕРБ това е стратегически изгодно, защото ще държат в ръцете си правителството на ППДБ, което ще ги направи абсолютен заложник на ГЕРБ. По този начин поне временно ще се умиротвори обстановката, от друга страна, се очаква, че ГЕРБ може да удари едно такова правителство точно в навечерието на местните избори. А ще има за какво да го удари, защото който и да поеме сега властта, ще му бъде тежко. И особено когато е малцинство, е много трудно да убеди обществото, че трябва да предприеме някои не дотам приятни икономически мерки и реформи. Така че много лесни за удряне ще бъдат тези правителства и в този смисъл на ГЕРБ може да е изгодно.

- Много коментари предизвика поведението на БСП...
- БСП се лута между оцеляването на Корнелия Нинова като вожд и това да използва ресурса на властта за партийно оцеляване. Затова те бяха много склонни на всякакви компромиси. Но Корнелия Нинова се усети в последния момент и демонстрира изключително непочтено публично поведение. Но според мен си вдига цената за евентуален трети мандат, а защо не и за втория?

Нашият гост
Цветанка Андреева е завършила политология в НБУ. Водила е редица обучителни курсове. Била е ръководител на проекти, най-интересният от които е за корупцията в местната власт. Експерт е в Центъра по развитие и политики.