Възможно ли е да има проевропейско правителство на ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС? Кои са допирните точки мижду тези партии? Ще се допусне ли президентът да продължи да управлява еднолично със служебни правителства? Коя бе бомбата в презизборната кампания? А кой български политик ще се оприличи на победителката в италианските избори Джорджа Мелони? Отговорите на тези въпроси - от политолога Цветанка Aндреева.

- Пет дни останаха до изборите, госпожо Андреева. Какво ви направи най-силно впечатление в кампанията?
- Кампанията започна много конфронтационно с идеята, че компроматите ще бъдат водещи. Оказа се, че този път нямаше силна компроматна война. Може под въздействие все пак на голямата социално-икономическа криза политиците се дръпнаха малко назад от нея. Но за сметка на това пък виждаме сякаш много повече червени линии, които бяха начертани от тях за възможни коалиционни партньори. Сякаш си изяснихме докрай кой с кого не може да бъде. Но основният въпрос кой с кого може да си партнира остана отворен.

- Но Бойко Борисов обяви, че може да има правителство на ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС. Крачка назад или напред е това и кои други лидери от тези партии биха го последвали?
- Никой, който предлага варианти за управление, не прави крачка назад. Това е смела крачка напред - когато излезеш и протегнеш ръка в този кризисен момент и предложиш партньорство, това е единственият позитивен ход на всеки един политик. Борисов предложи тази форма, тя не е неработеща, тя е работеща, стига политиците от другите три партии да загърбят емоциите си и да заложат на реалностите. Те имат доста допирни точки. Съгласете се, че дори на пръв поглед несъвместимите ДПС и ДБ имат изключително силна допирна точка по отношение на евроатлантическата ориентация на България. Така че, ако загърбят многото емоции, от друга страна ако взаимно се контролират във властта, мисля, че може да се сглоби такова партньорство, което е жизнено важно за България.

- Още повече, че Борисов заяви това пред председателя на групата на ЕНП в Европарламента Манфред Вебер. Означава ли това, че по някакъв начин Европа оказва натиск върху българските партии да направят проевропейско правителство в този момент на война в Украйна, мобилизация на руската армия и други фактори?
- В никакъв случай не харесвам думата „натиск“, защото това вече компрометира нашата самостоятелност. По-скоро това е помощ. Много силно впечатление ми направиха думите на Вебер, че в несигурни времена трябва да се търси сигурното. Това е оздравителният подход, който е много по-добър от всякакви политически експерименти, които са опасни за България, за региона и за Европа като цяло. Много по-добре е да излязат напред сигурните и разпознаваеми лица и те да се коалират, макар и за определен период от време по конкретни цели.

- Какви би трябвало да бъдат тези цели?
- Безспорно това е първо справяне с икономическата криза, овладяване на инфлацията, взимане на възможно най-разумните мерки, а не да се правят в рамките на доскорошната четворна коалиция непрекъснато разни пиар ходове. Дали социалните мерки на БСП, дали нещо друго на ПП - те бяха компрометирани. Като се почне от тази глупава идея за безплатни детски градини, която е популистка, до даването пари на калпак без всякакъв подбор на социални приоритети. Втората главна цел е по-нататъшното интегриране на България в ЕС и НАТО. Ако щете и за енергийната криза, за споделяне на отговорностите и трудностите при нарастващата заплаха от страна на Путин и разгарящата се война с обявената от него мобилизация. България трябва да защити в много по-голяма степен националната си сигурност в партньорство с НАТО. То не бива да бъде подлагано на съмнение от прокремълските партии. Пак казвам - за това силна допирна точка между четирите партии, за които говорихме преди малко, е евроатлантическата им ориентация.

- Ако едно такова правителство бъде сформирано, това значи смятаните за прокремълски БСП, „Възраждане“ и евентуално „Български възход“ да бъдат изолирани?
- Думата „изолирани“ според мен не е много коректна, защото всяко едно управление се нуждае от опозиция, за да има то критерий за оценка за собственото си поведение, да може да оптимизира работата си. Но е много важно прокремълски настроени партии наистина да бъдат изолирани от лостовете на властта поне за този санитарен период докато не приключи войната на Путин в Украйна. Силно тревожно е изявлението на лидера на БСП по отношение оценката за провежданите в Украйна референдуми. Никой не си позволява подобно говорене. Само по себе си то е скандално. Да поверим властта в България по време на криза и тази война в ръцете на хора, които не осъждат нарушаването на международния правов ред, е голям риск.

- Кое бе най-острото противопоставяне в кампанията - ГЕРБ-ПП, ПП-Радев, БСП-Радев?
- В началото, пък и докато не стана ясно от социологическите анкети, че ГЕРБ вече е доста пред ПП и не са толкова конкуренти за първото място, определено битката беше между ПП, които излизаха и казваха „12 години стигат“, и ГЕРБ, които казваха - вие доказахте, че не можете да управлявате, вървете си. Така че това беше сблъсъкът на кампанията. Но вече виждаме как заради социално-икономическата криза и страховете в обществото от нея, повечето партии започнаха да се водят от нея, а след това - от идеологията си.

- Имаше ли голям компромат, който да доминира в кампанията, според вас?
- За мен компроматът е измислица и никога не са ме интересували неговите съдържания. Единствено ме е интересувал поръчителят. Ако говорим за изкарани някакви истини, най-големият удар за мен бе да разбера, че „Продължаваме промяната“ и нейното правителство са купували руски газ с 30 проценка надценка. За мен това компрометира нейния образ на прозападен елит и идеята, че са анти-Кремъл партия. Защото да захранваш един от най-големите икономически гиганти на Русия, който финансира войната в Украйна, компрометира политически ПП.

- Възможно ли е в едно бъдещо правителство на четирите партии, за които говорихме, да не присъстват техните лидери?
- Ако отиваме на вариант без лидери мисля, че от една страна това ще бъде по-работещ вариант за преговори. Със сигурност в конкретното управление без силни лидери в тази криза държавата ни може да бъде оправена само от експерти. Те са прекрасни тогава, когато могат да дадат някакво решение. Но способността да се наложи едно решение зависи само от силното политическо лидерство.

- Каква е според вас ролята на президента в предизборната кампания? Дали целта му не е пак да не се сформира правителство, за да продължи да управлява със служебни кабинети?
- Неговата лична стратегия по принцип предвиждаше колкото повече успява да консумира власт, толкова да ни води в посока на неговите лични амбиции и планове. Но не трябва да забравяме, че парламентарно представяните сили му отстъпваха в невъзможността си да формират кабинет и му предоставяха тази конституционна възможност да управлява чрез служебен кабинет. Безспорно никак не е здравословно след изборите отново да продължи да се концентрира властта в един човек при липсата на всякаква опозиция и на парламент. Това е изключително рисково и опасно за всяка една демокрация. Това е стряскащо вече за самия ни политически модел, за правовия ни ред. Самият Румен Радев има собствени политически виждания, които не импонират на неговата конституционна роля на държавен глава - обединител на нацията. Той много повече се заявява като проляв и проруски лидер. Защото за жалост в България, когато се каже „левица“, се разбира определена симпатия към Русия.

- Всяка от четирите партии от вероятното правителство в една или друга степен не са в добри отношения с президента. Може ли да се каже, че те ще се обединят срещу евентуален пети служебен кабинет на Радев?
- Мисля, че главната роля не бива да се персонализира. В момента, в който почнем да персонализираме и да кажем, че единствената цел на едно правителство е да удари Радев, да не допусне служебен кабинет, то само по себе си вече е компрометирано и си навлича гнева на президента и го превръща в негов конкурент. По-скоро се надявам и така трябва да бъде по време на криза, институционалният разум да надделее и включително и президентът, колкото тези четири проатлантически партии да не импонират на неговите идеологически възгледи, да застане и да подкрепи едно такова правителство, а не да го саботира от първия му ден. Това би дало тласък и възможност на една власт да действа много по-ефективно. Това е нужно сега на България - ефективна и знаеща какво прави власт.

- Преди месец казахте, че „Продължаваме промяната“ живее в едно политическо фентъзи. Продължава ли това?
- Разбира се, че продължава. Самата им кампания показа, че те не са настроени на обществената вълна. Факт е, че почнаха да губят подкрепа, хората видяха в тях много повече пиар образи, отколкото реално действащи политици. Аз много се опасявам, че тепърва ще разберем дали това е било някакъв политически инфантилизъм на някакво фентъзи, или това са били хибридни образи на западен елит, който е създал партия и трябва да управлява Всъщност ПП тепърва дължат много отговори чрез политическото си поведения в следващия парламент. Ние ще видим доколко те ще действат като евроатлантици, доколко са способни да преглътнат собствените си политически кариери в името на една стабилна изпълнителна власт. Трябва да са способни на жертви, рекламата вече ни беше достатъчна, трябва да видим действие.

- Как ще коментирате новината на деня - спечелените избори в Италия от дясната партия „Италиански братя“ на Джорджа Мелони?
- Много е различна оценката. Някоя наричат партията профашистка, други твърдят, че това е класическа десница, която се събужда в Европа. От гледна точка на политика и на правителства Италия е изключително нестабилна. В България трябва да следим какво става в тази страна, защото в известен смисъл ги повтаряме - вкарването на шоуто в политиката, вкарването на десни националисти, които в последствие се оказват путинисти - някак си същото го имаме и в България. Трябва да следим внимателно поведението на новата десница в Италия, защото то е знак към цяла Европа - дали наистина се завръща някаква класическа, та макар и в смисъла на 21 вк, или ще видим някаква нова Льо Пен.

- Нашите политици много обичат да се оприличават на европейските си колеги. Спомням си когато „Сириза“ спечели изборите в Гърция, колко левичари се обявиха за българския Ципрас. Кой или коя сега очаквате да се назове „българския/та Джорджа Мелони“?
- Видях вече много претенденти, включително и д-р Петър Москов, който излезе с хвалебствено слово. Всеки иска да се припознае в победителя - тези, които казват, че изповядват десните ценности, националистите се припознават. Консерваторите в истинския идеологически смисъл на понятието са доволни от изборния резултат в Италия. А аз все още го гледам с експертно любопитство.

- Вече сравняват синьора Мелони с Орбан, с Тръмп....
- Ще видим. Защото сравнението с Льо Пен и Орбан не е добро. Анализаторите ще следим отношението на Мелони към Кремъл и Путин. Това ще покаже каква десница е тази в Италия - руска консервативна, каквато я разбира Дугин, или автентичното европейско дясно.

Нашият гост
Цветанка Андреева е завършила политология в НБУ. Водила е редица обучителни курсове. Била е ръководител на проекти, най-интересният от които е за корупцията в местната власт. Експерт е в Центъра по развитие и политики.