Жалко, наистина много жалко! На 28 август ЦСКА обяви името на новия си треньор Александър Томаш. При фиаското с Томислав Стипич ръководството нямаше избор освен да уволни хърватина. Томаш беше мечтаният за „червената“ общност профил – бивш кадър на ЦСКА, шампион, винаги демонстриращ любовта си към клуба. След почти два месеца вече е ясно, че този брак няма как да продължи. Дори най-добре е веднага да приключи.
Ако резултатите на Стипич бяха зле, то на Томаш са още по-зле. При това задължително трябва да се отбележи тотално различния основно с българи „червен“ отбор, който започна сезона и сегашната интернационална чета. Едва ли и най-добрите статистици могат да намерят серия, в която ЦСКА три мача да не може да вкара гол. А и положенията да се броят на пръстите на една ръка. Дори и закъсал от различни проблеми, „червеният“ тим буквално направи комплекс на „Левски“ в дербито. А сега?
Вярно е, че имаше всички основания съдията Драгомир Драганов да даде дузпа за нарушение срещу Аарон Исека. Защо? Факт е, че нападателят би към вратата преди съприкосновението с вратаря Матей Маркович. Но също така е факт, че ако нямаше сблъсък, Исека можеше да догони и вкара топката, както направи Цунами, избивайки я. Дотук с оправданията. Дори да имаше дузпа, това не е сигурен гол, както добре знаем от националните герои в Белфаст.
ЦСКА просто не играе добър футбол. И затова е виновен на първо място треньорът. Самочувствието на Томаш е на нивото на ЦСКА, но явно качествата му – не. „Червените“ фенове мислеха и очакваха, че десетте години опит на пейката са подготвили треньора за мечтаната работа. Всички се опитваха да не гледат резултатите – без трофей, без дори финал, без място в Европа, изпадания... Всъщност обаче резултатите са единственото нещо, което е важно в спорта. В треньорската кариера на Томаш те просто липсват. Не може да му се отрече, че говори симпатично за хората макар и с доста клишета като първите думи след новата загуба: „Неприятна загуба!“ Коя ли загуба е приятна? Преди мача Томаш разказваше, че нямало напрежение, а уважение. Ако не си напрегнат преди вечно дерби, то просто не ти е там мястото.
ЦСКА се напълни с много чужденци, включително национали. И нека приемем, че от „Левски“ може да загубиш в напечен мач, то какво да кажем за „Септември“? Какво да кажем, че от шест мача отборът на Томаш е вкарал голове от игра само срещу „Локомотив“ (Сф). Дори селекцията да не е с необходимото за ЦСКА качество, то резултатите са меко казано недопустими, а чашата на търпението отдавна е преляла. Историята помни, че дори най-великите треньори на клуба Аспарух Никодимов и Димитър Пенев не са получавали дълъг картбланш, а 1-2 загуби са ги катурвали в пропастта.
Самочувствието на Томаш го кара да стига до невиждани за световния футбол практики. Как е възможно да дадеш капитанската лента на човек, играл стотина минути в един отбор? Лиъм Купър може да каже на коя година е станал капитан на „Лийдс“. А вече се гордее, че е и на ЦСКА. С това решение Томаш тотално подкопа авторитета на Густаво Бусато, който вече шест сезона е при „червените“ и е най-добрият футболист не от 1-2 двубоя. Заради стажа си може да се почувства обиден и Тибо Вион, а дори Марселино Кареасо. Ротации в състава може да правиш, но с капитанската лента – никога! В клубове като ЦСКА тя е била носена от най-големите легенди, които са го заслужили с победи и трофеи. А Купър още не е усетил какво е да спечелиш мач в България.
Томаш вече изпусна златния шанс да бъде ракетата-носител на ЦСКА в момент, когато активно се прави новия стадион. Когато изпълнителният директор казва, че е купена голяма земя в София за база на отбора. Когато всичките ти футболисти, особено новите, са с огромни за страната ни заплати. Една от най-гнилите практики у нас е честата смяна на треньорите. Новото ръководство на ЦСКА вече изгони Стипич след пет мача, за да спасява сезона. Колкото и да е болезнено, сега отново трябва да действа смело и бързо. Шестте двубоя на Томаш не са спасение, а падение. 14-ото място в класирането след 12 кръга („червените“ имат мач по-малко) може да се определи с една дума „Срам!“
ЦСКА не е училище за треньори и футболисти. Грешки се правят, грешки се поправят. Това се отнася за всички нива в клуба. ЦСКА се нуждае от лидер и на пейката, и на терена. Нуждае се от треньор, който знае какво е да се печелят трофеи. От човек, който не просто говори хубаво пред медиите. В противен случай откриването на новата „Българска армия“ може да се превърне в едно от най-тъжните чакани събития в спорта ни.