Майстора и Модата

Тя е създадена от въображението на модния дизайнер Иван Донев и “От златните ръце на българските баби и майки”. Прототип на Българската рокля, тежка 23 кг, вече пътува по света

„От златните ръце на нашите баби и майки“

БЪЛГАРСКАТА РОКЛЯ, създадена от карета ръчно плетена на една кука дантела, е идея и проект на Иван Донев, наречен „От златните ръце на нашите баби и майки“. Стотици жени от всички краища на България отвориха ракли, сандъци и шкафове и извадиха плетива, които наподобяват изящната Калоферска дантела. Някои са на повече от 100 години! Във всяко изпратено каре е вложен миг от историята на едно женско сърце. Вложени са любов, копнеж, очакване, жажда за топлина и красота. Някои от „златните ръце“ дори участваха в съшиването на българската рокля. Всичко това се случи в град Раковски, в читалището, в продължение на две седмици през ноември. А после роклята-прототип отпътува за бляскава премиера в чужбина – в Анкара и Токио. В Токио Иван получи предложение уникалната рокля да играе главна роля в нашия павилион на Световното изложение ЕКСПО в Осака през 2025 г. Това е и повод за кратко интервю с него.

Финалът на модното шоу в Анкара.

- Как беше посрещната твоята модна колекция в Анкара и Токио, какви отзиви получи „българската рокля“?
- В Анкара модното ревю пред дипломати от целия свят беше в антична сграда, бивш кервансарай - Divan Cukurhan, сега луксозен хотел. Турски медии го нарекоха „модното събитие на годината“. Бяха очаровани от българската рокля и от роклята с цвета на знамето на Турция, в която вплетох националните символи на страната им. Бях посрещнат от стотици студенти от двата университета по мода и дизайн, които засадиха бор с моето име в Мемориалната гора, един от най-красивите подаръци, които съм получавал през живота си. В Токио се срещнах със студенти от модния колеж BUNKA, в който са се обучавали гении като Ямамото и  Кензо. В салоните на българското посолство представих колекцията си пред елегантна публика от модния и дипломатически свят. Бях щастлив да видя колко ги развълнуваха японската дреха с цветове от сакура и българската рокля, заради която всъщност получих покана да я представя в Осака, ЕКСПО 2025.

Рокля, вдъхновена от златните рибки в японските езера.

- Какво означава на практика да се направи рокля, която представя България пред света?
- По света са чували за българската роза, киселото ни мляко и Стоичков. Никой обаче не свързва България с мода. А модата за мен е универсален език, мост между културите. Българката винаги е търсила красота в своето нелеко всекидневие, винаги се е стремила да бъде женствена, модерна, различна. Българската рокля ще разказва точно това. Сега имаме само нейния прототип, който видяха в чужбина. Предстои много работа по същинската БЪЛГАРСКА РОКЛЯ, защото тя ще бъде разделена на отделни сегменти и в изработката й ще се включат читалища, групи и ателиета, съхраняващи българските традиции. Идеята е всеки един от сегментите да представлява отделен край на България с неговите традиции. След това тя ще бъде „сглобена“ в Раковски и ще бъде с размерите на фонтана на  площада – 250 квадратни метра. Роклята ще носи послание към бъдещите поколения за смисъла и ценността на занаятчийството и красотата на детайла. Необходими са още много карета, плетени на една кука, за да постигнем внушителен размер. Досега съм получил над 1000, но не са достатъчни. Никой засега не спонсорира този проект. Аз плащам всички разходи на куриерските фирми ако хората, които изпращат каретата, нямат възможност. Давам душата и труда си за тази кауза.

Работен процес с доброволците

- Тази работа ти носи радост и удоволствие, но нямаше ли да се чувстваш по-добре, ако беше останал в Италия, където си работил и ако беше станал част от западната мода?
- Получавал съм предложения да работя за модни фирми в Италия неведнъж. Но винаги съм отказвал. Не исках да бъда винтче в една огромна корпоративна машина, устремена към все по-големи печалби. Дизайнът на дрехите вече не е водещ в модните корпорации, всеки копира от всеки. Винаги съм искал да бъда свободен и да правя това, към което ме тегли сърцето. Когато бях студент в Рим и трябваше да преценя дали да си купя храна или моливи за рисуване, винаги избирах моливите. Човек може да остане гладен, но ако се откаже от мечтата си, е свършен човек, макар и сит. 

Българската и турската рокля заедно, като приятелство между България и Турция.

- Оставам с впечатление, че да правиш мода в България е всекидневна битка.
- Всекидневна е, защото тук всяка девойка, която умее да харчи нечии пари става „дизайнер“ без необходимата култура и знания за техническите процеси на изработка. Да се надпреварваш с богати и неграмотни хора е много трудно. Особено когато модата е част от твоя живот, от твоята лична култура, образование, мечта. У нас, за съжаление няма нито култура, нито традиции в модата. Днес ние сме консуматори предимно на модна халтура. Загубили сме чувство за индивидуалност и стил, защото приехме, че удобството и комфорта са на първо място и че е смелост да не ни пука как изглеждаме. А е точно обратното. За съжаление в облеклото на българката се наложи фитнес стила, много дами си повярваха, че могат да прекарват ежедневието си, независимо къде са, в клин и в потник. Така че мисията на един моден дизайнер да създава култура на облеклото у нас е много, много трудна.  Все още доста хора смятат, че да идеш при шивач е пестене на пари, а не начин да бъдеш различен. Аз съм от хората, които се борят за запазване достойнството на професията шивач и завръщането й като занаят, който трябва да бъде оценен, а не спряган като нещо от миналото. Трябва да ценим хората в професията, които творят, а не правят евтини копия на дрехите на големи дизайнери. 

- Как се отразява появата на изкуствения интелект във вашата професия? 
- Навлиза с все по-голяма скорост. Работата с тези софтуери ни позволява да създаваме почти всичко - текстил, десен, цвят, кройки. Може чрез аватар да видим как дрехата ще се движи, как ще стои без дори да я произвеждаме. Изкуственият интелект съкращава работния процес, проектирането и проучването. Ако е подчинен на нашата креативност, по етичен и отговорен начин, то това е стъпка напред в развитието на човечеството, към подобряване на нашия живот и този на другите след нас. 

- А на какво те научиха тези жени които две седмици шиха парче по парче дантелата, без помощта на изкуствен интелект, казано шеговито.
- Научиха ме на търпение, отдаденост и на това колко заразително е доброто. Те съшиваха една съвременна история, един шедьовър, и го правеха с любов и вяра, че тази рокля ще бъде ценност за децата им. Аз умишлено съхраних петънцата от кафе и чай по тези плетива, защото някои карета са на повече от 100 години. Представете си как това каре е било свидетел на вечерите на едно семейство, на техните разговори, смях, тревоги, мечти, за бъдещето… Така самата рокля ще разказва истории и преживявания. До инсталацията на роклята ще са изписани имената на всички жени, плели каретата и тези, които са я съшили.

- Но къде ще се съхранява тази рокля? Ние нямаме все още музей на модата. Или може би ти вече го проектираш? 
- Надявам се преди музея на модата да имаме Детска болница в България, а след това Музей на модата. 

Кой е Иван Донев

Дрехите, които създава, се отличават с финес, безупречна елегантност и маниакално внимание към детайла. Винаги е на път: води лекции, уъркшопи, прави костюми за световни филмови и рекламни проекти, участва в модни събития и колаборации по цял свят. Създател е на работилницата CreativLab, където учи на мода малки и големи. Негова заслуга е, че трима млади наши дизайнери получиха стипендия за обучение в Академията за висша мода в Рим KOEFIA, която Иван е завършил през 2012 г. Едва ли има човек, който е направил за българската мода повече от него, а само две от наградите му за мода – 31 общо, са от България.