В началото на октомври се навършват 30 години от първата първа копка на жп линията към България

Колко пъти съм казвал, че ако има тема, свързана с отношенията ни със Северна Македония, която да е пълна с безнадеждност, това е строителството на жп линията от Скопие за София.

Колкото повече минава времето от първата първа копка по проекта, толкова повече се затвърждават впечатленията, че влакове от столицата на Северна Македония за България никога няма да потеглят. И тъй като линията е част от трансевропейския Коридор №8, песимизмът и разочарованията се пренасят и върху него. Колко думи само бяха изговорени от политици и експерти за ползата от него, колко речи бяха държани с фалшив патос, колко новинарски текстове бяха написани, дори документални филми бяха правени. В това число и моя „Няма забравени влакове“ за БНТ, който така и отиде в архива да събира прах там.

Не останаха и много автори и изследователи на темата, след като с годините ставаше ясно, че нейната актуалност постепенно се губи. За какво да се трепеш да пишеш и анализираш, след като е напълно ясно, че няма политическа воля от страна на Скопие, независимо кой е на власт там, за осъществяване на идеята за жп връзка между двете държави. 

А как хубаво започна всичко. Беше вторник, 12 октомври 1994 г., когато на полето при село Гиновци близо до Крива Паланка в Република Македония беше направена първата първа копка за жп линията към България. Гости, микрофони, армия журналисти, повечето от наша страна, гръмки обещания за скорошно свързване на жп мрежите от двете държави, чакано с десетилетия.

Най-образен, но и неискрен в словото си бе тогавашният премиер на Република Македония - социалдемократът Бранко Цървенковски, който очарова присъстващите с обещанието, че „ще мине само година и първите влакове от Скопие ще влязат в Централна гара в София“. Полошко-Кумановският владика Кирил даде своята благословия и подкара присъстващите към конаците на манастира „Св. Йоан Осоговски“ над Крива паланка за невиждано богат коктейл - знак, че и църквата стои зад проекта и неговия успех.

А, да не забравя - казвам „първата първа“, но след онзи 12 октомври 1994 г. с течение на годините още няколко пъти бе правена „първа копка“, само че от други изпълнители.

Никак не бе трудно да се осъзнае целта на цялата церемония за първата копка на жп линията към България и да се вникне в истинските ѝ мотиви. Бях кореспондент на БНР само от година, когато това се случи, но ми беше ясно, че цялата история с шума е оправдана с предстоящите тогава парламентарни и президентски избори в Република Македония. За Цървенковски отварянето на новата държава към България не беше сред приоритетите, така си и остана и в следващите му мандати като премиер, а и като президент в един период. Но явно си беше дал сметка, а вероятно и му беше подсказано, че една подобна церемония с гръмки обещания може да му донесе гласове от избирателите, които по онова време, есента на 1994 г., все още се радваха на надеждата, че времето на затворената граница към България е минало и че жп линията може да се превърне в сигурен инструмент за сближаването на хората. Цървенковски спечели изборите, Киро Глигоров стана президент още от първия тур, ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски и Доста Димовска бойкотира втория и не влезе в Събранието. Много скоро стана ясно, че „пругата“ към България и първата копка са били чисто политическо и пропагандно мероприятие, организирано с предизборна цел.

Така си почнаха нещата и така продължават и до днес. Политическите мотиви вървяха заедно и плътно с пропагандните задачи. Цикличността в управлението на сегашна Република Северна Македония, в това число и в отношенията със София, се отразява и на работата по проекта за жп линията към България. Годините си минаваха, обещанията не спираха, но строителството не вървеше.

Ето и сега. На власт в Скопие дойде правителството на ВМРО-ДПМНЕ на Християн Мицкоски. И по правилата на парадоксалната нормалност, с която отношенията на България със Северна Македония се отличават, проектът отново е под заплахата да бъде замразен. Намериха се пари, предимно европейски, за строежа, но сега, ако се съди по заканите на Мицкоски и на неговия вицепремиер Александър Николоски, министър на транспорта, те щели да бъдат пренасочени към далеч по-атрактивния проект за скоростен влак в рамките на Коридор №10 Север-Юг. Българският вариант бил прекалено скъп, нямало да бъде рентабилен, пък и водел до никъде - в някакъв си тунел. Лично за мен това „води за никъде“ е точен образ на нежеланието на политиците от Скопие по принцип да се отварят пътища към България. На всичко отгоре, трасето, според Николоски, било така начертано, че ще се налага двадесетина къщи в Крива Паланка да бъдат разрушени и държавата да поеме грижата за хората от тях, а и българите нямали никакъв проект за своята част. Мицкоски отиде по-далече - освен „пътя за никъде“ в тунела, според него къщите за разрушаване щели да бъдат стотици.

Да им имам демагогията! Спомням си една друга вицепремиерка в правителството на Цървенковски - популярната социалдемократка Радмила Шекеринска, която навремето твърдеше същото: че Република Македония няма да има изгода от линия към България. Шекеринска вече не е в политиката, но аргументите ѝ останаха в наследство, за да ги ползват други. А иначе с бързата железница от Белград до Солун щяло да се стига само за час и 15 минути, представете си колко хубаво ще е това.

Така че, тези оттатък не ме учудват. Това им е в манталитета, според който единственият вектор, по който страната им трябва да се движи, е този, който води към Белград. Но се питам: Северна Македония член ли е на НАТО, България неин партньор ли е в Алианса, проектът не е ли финансиран целево с европейски пари, та Мицкоски с лека ръка да ги вади от един строеж и да ги праща на друг. И всичко това не е ли миниране на собствените ангажименти на Скопие към строителството на Коридор №8, елемент от който е и жп линията към България.

Цялата тази позиция на политиците край Вардар е обидна за България. И слава Богу, че правителството ни реагира навреме и точно по повод нарушаването на ангажиментите относно инфраструктурната ни  свързаност със Северна Македония. Там трябва да са наясно, че проблемът не е двустранен, та да си разиграват коня, както си искат и с убедеността, че каквото и да направят, България ще им прости. В проекта за Коридор №8 са ангажирани много повече държави и институции, в това число и НАТО и ЕС.

Пък аз имам идея - в Съвместната комисията по история и образование, която имаме със Скопие, договаряме съвместно отбелязване на личности и събития от общото ни минало. Досега не сме го направили нито веднъж, макар че имахме толкова поводи за това. Та, казвам да вземем да предложим на политиците оттатък границата на 12 октомври тази година да отбележим заедно 30-ата годишнина от първата първа копка на жп линията от Скопие до София. Юбилей, та дрънка! Може и при Гиновци, може и на друго място. Може и по трасето да минем да видим какво прави проекта толкова дългосрочен. Владиката Кирил отдавна не е между живите, но манастирът си е там.

Ще се съберем, но ще ни бъде тъжно. Какво пък, има и такива юбилеи.