Изваждането от нафталина на Караджов преди три години приключи с още по-изненадващото му потапяне в началото на настоящата година

Караджов минава за “правоверен” реформатор. Макар да бе част от управляващото мнозинство от края на 2014 г., половин година по-късно, още през април 2015 г., Караджов вече поставя ултиматуми: “ако няма съдебна реформа - излизаме от коалицията”. След абдикацията на Христо Иванов през декември 2015 г. Караджов напуска председателското място на Комисията по транспорт и информационни технологии на парламента и започва шизофренната игра - хем да е част от управляващия Реформаторски блок, хем да е опозиция.

“В страната има тотално недоверие към съдебната система”, гордо заявява през януари 2016 г. опозиционно-управляващият депутат, като поведението му остава такова до края на работата на 43-тия парламент.

На 28 юни 2016 г., привечер, в централата на „Демократи за силна България“ се събират неколцина членове на партията от столицата. Поводът е организирана от Юридическия клуб на ДСБ-Триадица публична дискусия с тогавашния народен представител от Реформаторския блок Гроздан Караджов на тема “За реформата в съдебната система”. Основна мишена на изказванията е прокуратурата. За двайсетината присъстващи дискусията е част от процеса по номинации за кандидат за президент на реформаторите. Още повече че по това време Гроздан Караджов е един от обсъжданите варианти за номинация на Гражданския съвет на РБ. Истината, разбира се, оказва се е друга. Присъстващите биват употребени. Реформата на правосъдието е последното, което интересува към онзи момент Караджов. Говоренето за нея е нужно единствено за алиби.

Партньорско доверие

Два месеца и един ден по-рано - на 27 април 2016 г., специализираното звено “Антикорупция”, така яростно атакувано от деня на създаването си от медиите на Прокопиев и компания, започва разследване за престъпления против собствеността, свързани с източването на един от големите мобилни оператори у нас - “Теленор”, което е извършвано преди гръцката компания ОТЕ да продаде оператора на норвежката “Теленор” през май месец 2013 г.

Няколко месеца по-късно новите собственици на преименуваната компания “Теленор-България” установят, че през фиктивни договори са източени 48 млн. лв. Това кара норвежкия гигант да стартира първоначално собствено разследване, резултатите от което са предоставени на норвежки антикорупционен прокурор. Той, от своя страна, препоръчва инвеститорите да сигнализират българската прокуратура. Факт, който по недвусмислен и категоричен начин доказва пълното доверие, което имат европейските разследващи органи спрямо българската прокуратура.

Обвинението срещу Караджов

Година след като българската прокуратура е сезирана, след множество проверки и разследвания миналата седмица Гроздан Караджов е обвинен като помагач на гръцкия гражданин Захариас Коцибос, който в инкриминирания период е бил изпълнителен директор на гръцката фирма собственик на телекомуникационния оператор. Умишлените действия на Караджов са довели до присвояване на сумата от 5 545 660, 51 лв. Става въпрос за сключването на договори с общо 21 фирми, през които “Глобул” е източван в периода 2011-2012 г. 12 от фирмите са свързани или са собственост на Гроздан Караджов.

Бившият вече депутат не пропусна да обвини, че прокуратурата действа по поръчка - защо държавното обвинение се занимавало с търговски спорове между юридически лица, възропта Караджов. Вярно е, прокуратурата е действала “по поръчка” или правилно казано - по сигнал на чуждестранен инвеститор. Но нали “съдебната реформа” трябваше да се случи и заради същите тези “чужди инвеститори”. И защо така бързо забравя какво е говорил в предизборната кампания от късното лято на 2014 г. “Държавата да спре да пречи на инвеститорите. Крайната цел е да прекършим гръбнака на корупцията”, твърди Караджов преди близо три години.

Караджов - „звездата“ на Костов

Изваждането от нафталина на Караджов преди три години приключи с още по-изненадващото му потапяне в началото на настоящата година. Всички очакваха къде ще се позиционира “звездата” на Костов - при ГМО-то на обвиняемия олигарх Иво Прокопиев “Да, България” или при Радан Кънев с „Нова република“, но Караджов изчезна, без мотиви, вече е ясно и защо.

Покрай стартиралото разследване за източването на телекомуникационната компания прокуратурата би могла да провери дейността на депутата и като председател на Комисията по транспорта и съобщенията на предходния парламент, още повече че са налице публикации от началото на 2017 г., в които се твърди, че благодарение на депутатски лобизъм се е стигнало до забавяне на падането на цените на разговорите в роуминг от българските оператори.

Макар да мина време, все още се помни, че през 2004 г. изгоненият от България руско-израелски бизнесмен Майкъл Чорни осъди за клевета Гроздан Караджов, който оперативно управляваше фондация “Демокрация” на Иван Костов. Същата фондация, за която документи сочеха, че е получила 200 000 щатски долара от фирма на Чорни.

Не толкова известно е друго обстоятелство около Гроздан Караджов и близостта му до Иван Костов. При управлението на Драгалевския ментор на задкулисието Караджов е председател на борда на БТК. Тогава държавното дружество възлага изработването на облекла за 26 000 свои служители на частната фирма “Хрисома”. Собственици на “Хрисома” се оказват други много близки семейни приятели на Иван Костов - Мая и Георги Кирчеви. Същите са и дарители на фондация “Бъдеще за България” на Елена Костова. Георги Кирчев е известен и с това, че вече 11 години избягва възмездието на закона като подсъдим за убийството на две млади момичета при срутването на сградата на ул. “Алабин”. Ремонтиращият се, приватизиран от Кирчев в мандата на Костов недвижим имот, рухва върху спрелия в задръстване автомобил на загиналите.

Близостта на Караджов до Костов има своята предистория още в зората на демокрацията. Обвиняемият днес за източването на “Теленор” е сред първите служители на институт “Отворено общество” на Джордж Сорос в България. Като премиер Костов има срещи със Сорос, на една от които се взема решение за създаването на дружество, което да работи в сферата на информационните технологии. Логично водеща роля в “Рила солюшън” има именно Караджов, който по-късно застава начело на БТК, а след продажбата й продължава бизнеса си, но вече като собственик на редица компании.

Ще спаси ли Лозан - Гроздан?

Парадоксално, но освен за възможността Караджов да натрупа “първия” милион, близостта му до Иван Костов може да се окаже ключова и за изхода на евентуалния наказателен процес срещу бившия депутат и “искрен” радетел на “съдебната реформа”. Поне по две линии - първата става ясна от двете стенограми от 2016 г. на сбирките „АРГО“, на които олигархът Иво Прокопиев, пишман политиците Радан Кънев, Христо Иванов, куп професионални протестъри, “грантови” анализатори и поръчкови “журналисти” инженерстват кандидатура за президент и “Да, България”. На сбирките присъства и Гроздан Караджов, който, както става ясно от документираните реплики, се държи менторски с останалите.

На първата от тези сбирки задкулисието обсъжда издигането за президент дори на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Изненадващо бившият правосъден министър Христо Иванов канселира кандидатурата заради съмнения за миналото на последната съпруга на магистрата, която дори е наречена “черен лебед”. Резонно е питането - ако задкулисието има възможност да влияе върху съдия №1, то какво би станало, ако Караджов потърси съучастниците си от стенограмите “АРГО”, голяма част от които също имат достатъчно солидна обвързаност с мрежите на Сорос у нас.

Съмненията са основателни и с оглед на действията на обвиняемия, който е потърсил защита от една определена адвокатска кантора. При явяването си в Столичната следствена служба на 9 май за предявяване на обвинение Гроздан Караджов бе съпровождан от адвокат Ина Лулчева. Никой не би имал съмнение в професионализма и ерудицията на адвокат Лулчева, но е факт, че тя е съдружник в дружество “Доковска, Атанасов и съдружници”. А адвокат Георги Атанасов освен добър юрист вече е и политик - член е на Националния съвет на “Да, България” с номинален председател Христо Иванов.

Всички тези повдигащи въпроси взаимовръзки между политици, адвокати и съдия №1 биха била неоснователни, ако начело на ВКС се намираше доказал своята независимост достоен магистрат, а не политически и олигархично зависим послушник, който с поведението си от последните месеци доказва, че ефективна борба с корупцията сред политиците и злоупотребите на олигархията е невъзможна. Не и докато председателят на ВКС се казва Лозан Панов.

Защото Караджов има и втора линия, по която може да търси индулгенция от най-високо съдебно ниво. При това тази помощ може да дойде директно от фамилията на Иван Костов и една от дъщерите му - Мина Костова. “Черният лебед” или Елисавета Панова, настояща съпруга на Лозан Панов, е дългогодишна приятелка с Мина Костова. Нужен би бил само един обяд с веганско меню и размисли за идващото лято…

За радост на Караджов деянията, за които е с наложена мярка за неотклонение “подписка”, са извършени на територията на България. Какво ли обаче би се случило с радетеля на “съдебна реформа”, ако го съдеше норвежки съдия? Но като се има предвид, че Норвегия е страната в Европа, която има най-хуманно отношение към престъпниците, то дори и ефективната присъда за източването на “Теленор” би изглеждала като комсомолска бригада за “звездата” на Костов.

Така че очакващите справедливост и възмездие българи остава да се надяват, че този или следващият Висш съдебен съвет ще намери начин да извърши реална съдебна реформа, започвайки с импийчмънт на уронващия престижа на ВКС негов председател. За да може съдия №1 да е магистрат с необходимите интегритет и решителност, с които да мотивира колегите си да правораздават ефективно. Едва тогава Гроздан Караджов ще има защо да се притеснява. Току-виж известният и като “касичката” на Иван Костов реформатор на правосъдието научи от “първа ръка” как норвежките данъкоплатци, т.е. и “Теленор”, финансират подобряването на условията в българските затвори.