Онзи ден един американски приятел ми изпрати бележка с жлъчни аргументи за това как западните компании печелят от така наречените управленски услуги. „Финансите, счетоводството, техническата поддръжка и дори човешките ресурси сега се възлагат на изпълнители в Индия и Филипините“, написа тя.

Мислех, че знам пример и по-лошо. Преди десетилетие и половина предприемчив американец създаде „журналистическа офшорка“ в същите Филипини, за да... отразява местните новини в родното си Чикаго, а след това и в други американски градове. Неговите така наречени фрийлансери преглеждаха публично достъпна информация в Интернет - от сделки с недвижими имоти, полицейски доклади, съдебни протоколи до доклади за състезания в гимназията - и подготвяха „бланки“ за бележки, които след това бяха редактирани и групирани в информационни пакети от американски служители на фирмата.
Услугата беше търсена: водещи вестници в Чикаго се абонираха за нея, а след това и големи издателски мрежи, включително Hearst Corporation, чието необичайно аутсорсинг им позволи да намалят разходите за корсет. Отначало обаче имаше малък скандал, тъй като отвъдморските автори се представиха под измислени англицирани имена, но на фона на последвалото веселие на „фалшиви новини“ в Съединените щати, подобни дреболии бързо престанаха да вълнуват никого. Компанията работи и до днес и има „фрийлансъри“ не само в Азия, но и в Африка и Източна Европа.

Върхове и корени

Когато за първи път се сблъсках с това, си спомням, че си помислих, че това е една от истинските прикрития на глобализацията. Което, от една страна, помага на бедните страни да се развиват и превръща например Китай първо в световна работилница, а след това и във водещата икономика на планетата. А от друга страна, засилва „традиционното“ разделение на труда, което всъщност принуждава почти целия свят да служи на „златния милиард“ от населението на колективния Запад. Той установява световен ред, основан на променливи хитри правила, като в руска приказка за върхове и корени.

Какво наистина струват тези правила, всички ние наскоро ясно видяхме с примера на безсрамната кражба на руски държавни резерви от западни дами и господа, а в същото време и частна собственост на богати руснаци. И като цяло „войната до последния украинец“, която сега се води срещу Русия от САЩ и НАТО, разбира се, също е за това. Но също така потвърждава, че Западът изчерпва политическите и икономическите си средства, за да поддържа господството си, и му се налага да използва военна сила все по-често - от бивша Югославия до Либия и от Ирак до Афганистан.

За да спечелим ХХI век

Вероятно затова агитпропът на трансатлантическите съюзници представя настоящата конфронтация с Русия едва ли не като своя последна и решаваща битка. Президентът на САЩ Джо Байдън в неотдавнашна реч в завода на Lockheed Martin каза, че „този вид повратна точка в историята се случва веднъж на всеки шест до осем поколения“.

Като цяло, според американския лидер, „битката за 21-ви век“ ще се води между силите на „автокрацията и демокрацията“. Сред първите той вижда най-вече Китай; според него той е обсъдил подробно тази тема с китайския президент Си Дзинпин.
Байдън не пропусна да се похвали, че е прекарал „над 78 часа в лични и телефонни разговори с президента Си - повече от всеки друг световен лидер“. Последното твърдение изглежда най-малкото съмнително, макар и само поради редовната тясна комуникация между руския президент Владимир Путин и неговия китайски колега и приятел.

„Обратен завой към Азия“

Американците, разбира се, нямат нужда от нови полюси. Те вярват, че в началото на този век историята трябва да се пише точно по същия начин по тяхна диктовка, както в края на предишния.

Въпреки всичко, насочвайки стрелите към Москва, Вашингтон не забравя за „главния враг“ в лицето на Пекин. Стратегията „завъртане към Азия“, която по същество е насочена към ограничаване на Китай, беше провъзгласена от Съединените щати при демократа Барак Обама; през октомври 2011 г. неговият държавен секретар Хилари Клинтън публикува уводна статия „Тихоокеанският век на Америка“ в списание Foreign Policy. При републиканеца Доналд Тръмп същият подход само се засили и сега продължава и при Байдън. Това само по себе си показва, че той е подкрепен от силен двупартиен консенсус във Вашингтон.

„Месец“ на ударна работа

За да запълни стратегията с реално съдържание, буквално тази седмица в САЩ започва своеобразен „месец“ на засилена активност в азиатска посока. Неговият дневен ред включва специална среща на върха между САЩ и АСЕАН (Асоциация на нациите от Югоизточна Азия; 12-13 май във Вашингтон), пътуването на Байдън до Южна Корея и Япония (20-24 май) и първата среща лице в лице на лидерите от страните, участващи в новия четиристранен диалог за сигурност (Четиристранен диалог за сигурност, Quad), който включва Япония, Австралия, Индия и Съединените щати (24 май в Токио).
Първоначално „месецът“ трябваше да започне с реч на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, която разглежда американската стратегия спрямо Китай. Но шефът на дипломацията във Вашингтон се зарази с новия коронавирус и речта, насрочена за 5 май, трябваше да бъде отложена.

Експерти, запознати предварително с текста, обаче твърдят, че речта не съдържа нищо принципно ново. Един от тях каза за Politico, че новата стратегия на САЩ за Китай е „много като Тръмп плюс с изтънченост и разчитане на партньори и съюзници“.

Самата антикитайска стратегия, която Блинкен трябваше да обяви, не трябва да бъде публикувана. Но същността всъщност е ясна и без това. Миналия петък първият заместник-началник на Пентагона Катлийн Хикс, представяйки проектобюджета за 2023 фискална година в института Рейгън в столицата, подчерта, че според стратегията за национална отбрана на САЩ, дори на фона на украинските събития, „Китай остава за нашата армия най-сериозният стратегически съперник и определящ предизвикателството на темпото“.

Пекин, разбира се, е наясно с всичко това и плаща на Вашингтон с една и съща монета. Отново в същия ден китайският заместник-министър на външните работи Льо Юченг коментира подробно действията и плановете на САЩ: САЩ „говорят за това, че ако е невъзможно да се промени системата в Китай, е необходимо да се изгради отново стратегическата среда по нейните граници“. „Не е ли това азиатско-тихоокеанският вариант на разширяването на НАТО на изток? Ако продължи така, в крайна сметка може да потопи Азиатско-тихоокеанския регион в огнена бездна“, предупреди китайският дипломат.

Льо подчерта също, че в Украйна „определени големи сили“, тоест колективният Запад, „не са загрижени за мирните преговори или прекратяването на огъня, нито за живота и сигурността на населението“. „Те искат да използват Украйна само като пушечно месо, за да отслабят Русия и да пожертват украинците, за да задоволят своите хегемонични амбиции и геополитически цели“, каза дипломатът.

Морков и тояга

Други страни от Азия сега са заети със свои собствени сложни политически и икономически изчисления. Индия например е принудена от колективния Запад да направи избор по принципа „с нас или срещу нас“, като обещава като „морков“ едва ли не да се присъедини към най-елитния си клуб - „Голямата седморка“. Руският външен министър Сергей Лавров многократно е изтъквал откровената безсрамност на подобно поведение по отношение на една от най-старите цивилизации в света.

* * *

Изтокът е деликатен въпрос и какво следва от всичко това за интересите на страната ни, честно казано, не си позволявам да съдя себе си. И от това, което прочетох и чух по тази тема през последните седмици, в паметта ми се настаниха преди всичко два епизода.

Първо, предупреждението на Григорий Явлински за огромното значение, което сега придобиват за нас търговските и икономически връзки с традиционни приятели и партньори: „Ако Китай и Индия блокират търговията с нас“. Защото пътят към Запада ни е блокиран сега. Да, и с Изтока търговията вече се извършва с голяма отстъпка.

И второ, историята на Леонид Крутаков, политолог и икономист от Финансовия университет към правителството на Руската федерация. „Те не ни повярваха, не тръгнаха към стратегически съюз, защото се страхуваха, че ще отиграем - не ние, а нашият елит отново ще се върне към американския проект“, обясни специалистът. Ако в света се създаде „нова валута или зона“, тогава Русия „в съюз и с Китай, и с Индия“ ще бъде начело на този процес.

Ето как, според мнението на Москва, се вижда триумвиратът. В крайна сметка имаме такъв формат, нарича се РИК. Той вече работи успешно и по време на неотдавнашно работно турне в Китай и Индия Лавров обсъди с колеги от тези страни перспективите за по-активното му използване.

Но американските политолози не вярват във възможността за световен ред, разделен „на три“ с участието на САЩ. Попитах за това моя стар приятел Иън Бремер, основател и ръководител на нюйоркската компания Eurasia Group, която се занимава с политически прогнози.

Иън, по негово признание, е силно депресиран от сегашната ситуация, която той вижда като „чудовищна грешка“ от страна на Москва. В резултат на неговото развитие не може да се развие нищо, дори малко подобно на триполюсен свят, смята той. И обяснява: „Това е по-скоро нова студена война между НАТО и Русия, в която развиващият се свят е оставен встрани. И Китай, който споделя мирогледа с Русия, също е до голяма степен встрани.“ 

Според Бремер всичко това само подсилва любимата му концепция - опасността от „Нулевата група“ (G-Zero), тоест свят без ничие общопризнато лидерство. Може да се каже без кормило и платна.

(Със съкращения)