Майката на пет деца и примерна съпруга е най-богатата личност в Нидерландия

Тя „седи“ върху бирена империя от 20 милиарда литра пенлив кехлибар

Баща ѝ Фреди Хайнекен проверявал дали бъдещият ѝ съпруг не я ухажва заради парите ѝ

След унаследяването на холандската пивоварна през 2002 г. Шарлийн я прави № 2 в света

Искаме или не, но всеки път, когато надигнем халба или бутилка с бира „Хайнекен“, ние увеличаваме богатството на жена, чието имотно състояние бе оценено от „Форбс“ през миналата година на 14,7 милиарда долара. Казва се Шарлийн де Карвальо Хайнекен, тя е най-имотната личност на Нидерландия и заема XVI-то място в класацията на планетарните милиардерки.

Когато искат да посочат с метафора, откъде идва огромното ѝ богатство, медиите в родината ѝ пък и навсякъде по света пишат, че тя „седи“ върху бирена империя от 20 милиарда литра пенлив кехлибар. Тоест това е долу-горе количеството бира, които точат всяка година разхвърляните из цял свят, включително и в Стара Загора, пивоварни на „Мефрау Хайнекен“. Или Госпожа Хайнекен на холандски, както я наричат служителите в централата на холдинга в Амстердам. За обикновените работници, чиито брой из географските ширини надхвърля като цяло 80 000 души, наближаващата седемдесетте години дама обаче е „шефката“. И въобще не се сърди, когато я зоват така при блиц-посещенията сред нейния народ.

Преди 22 години Шарлийн де Карвальо е била само обикновена лондонска съпруга и майка на пет деца, която дори нарочно пропуснала да впише в есграона на Обединеното кралство бащината си фамилия. И на погребението на баща ѝ Фреди Хайнекен през януари 2002 г. единствената му дъщеря няма лични сметки с пари, като цялото ѝ богатство е само една акция от семейната бирена компания на стойност 25,60 евро или 32 долара.

Но след траурната церемония в малкото гробище на родното ѝ градче Нордвейк, която по изричното желание на недолюбващия светската суета виден предприемач и родител, е свита в много тесен кръг – съпруга, дъщеря, зет и личен секретар, Шарлийн разбира, че е най-богатата личност в родината си. Защото таткото е завещал единствено на нея не само личните си 3 млрд. долара, но и една четвърт от акциите на „Хайнекен“, чрез които може да има решаващата дума в управлението на компанията. Дилемата е дали Шарлийн, която е завършила право в престижния държавен университет на южния нидерландски град Лайден, да оглави семейния холдинг или той да бъде продаден на пръкналите се като гъби многобройни и щедри мющерии.

Новоизлюпената собственичка на мощния бирен концерн има десет дни да мисли и накрая, може би убедена от съпруга си Мишел, който е банков експерт, решава да хване юздите на „Хайнекен“. Зарязва удобния си и безметежен живот в Лондон, хвърля се в бизнеса, от който много не разбира, тъй като никога не е учила икономика. Но за двайсет години успява да извиси компанията, намираща се през 2002 г. на дъното на десятката на световните пивоварни гиганти, до №2 в бирения бранш. Както и да увеличи наследеното си лично богатство с цели 12 милиарда долара!

Шарлийн Хайнекен израства в намиращия се между столицата Хага и Амстердам крайбрежен град Нордвейк, където е родена на 30 юни 1954 г. Като малка притежава всички онези качества, които са типични за единствено дете – според собствените ѝ признания, тя е „болезнено срамежлива“, вечно „закриляна и покровителствана“, макар да не е била „толкова разглезена“. Естествено семейството може да си позволи шофьор, но на училище я кара всеки ден с колата си нейната майка Люсил Куминс, която е американка от щата Кентъки, а нейното семейство пък точи бърбън уиски. Онова, което малката ученичка не харесва най-много тогава, е да вижда името си на всяко кафене, покрай което преминава автомобилът на мама. В началото на шейсетте години баща ѝ Фреди, който е наследил купената от прадядо му Жерар Адриан през 1864 г. малка пивоварна „Хамбара“ в Амстердам, вече е прочут производител и търговец на бира, измислил легендарната зелена бутилка на „Хайнекен“ и първата телевизионна реклама на известното пиво. Но според дъщерята таткото предпочитал простия живот у дома. И почти винаги Шарлийн и родителите ѝ вечеряли във всекидневната на маса с подноси и пред телевизора. „Обикновените спагети и кюфтета бяха всичко онова, което татко предпочиташе и желаеше да има на трапезата“ – казва години по-късно Шарлийн пред журналисти за баща си.

Със своето семейство

Семейство Хайнекен имат няколко вили, където почиват през ваканциите, включително ски-хижа в баровския зимен швейцарски курорт Сен Мориц. Познават се добре с фамилиите на гръцкия корабовладелец Аристотел Онасис, със собственика на ФИАТ Джани Аниели, с принца на Монако Рение и принцеса Грейс, но не общуват много-много с тях. И това е нещо изключително добро за Шарлийн, тъй като смята, че „висше общество“ или „хайлайф“ са „ужасни думи“. Според нея, ако единственото дете на Фреди е било наречено Шарл вместо Шарлийн, то вероятно е щяло да бъде „натикано“ отрано в семейния бизнес. Но идеята дъщерята да поеме ключова роля в „Хайнекен“ приживе не е била споменавана никога от нейния баща. „Не мисля, че татко е желал за мен нещо повече от това да имам щастлив, комфортен живот“ - казва „Мефрау Хайнекен“ за американското бизнес-списание „Форчън“ в едно от редките си интервюта.

Безкрайната обич на Фреди към момичето му обаче изкристализира в строгост и когато то навършва 17 години, той не ѝ разрешава да напусне домашното огнище, за да отиде в колеж. „Ти си твърде млада, няма да те оставя да живееш сама там!“ – спомня си думите на родителя тя. Не ѝ позволил също така да отиде на екскурзия в Париж, тъй като за него това било „много пикантно“, а дума не давал да се издума да стане хипи като някои нейни съученици и да замине за Индия само с една раница на гърба. И тъй като нямала кой знае колко голям избор, Шарлийн се записала в курс за секретарки в Хага, а след това отишла да учи в университета в Лайден, където се посветила на правото, въпреки, че го ненавиждала. А когато навършва 20 години, тя напуска Холандия, учи френски в Женева и фотография в Ню Йорк, после работи в рекламна агенция в Лондон, стажува в „Хайнекен“ в Париж, където е постоянно по петите на местния шеф, за да усети вкуса на семейния бизнес. „Хвърчах от едно нещо към друго, без да взема решение какво да правя в живота си“, казва по-късно „Шефката“.

Но в ония млади години тя не пропуска възможност да посети баща си в Холандия или в Сен Мориц, където той бори с чист алпийски въздух белодробните си проблеми, причинени от пушенето по четири пакета цигари на ден. И там, по ски-пистите на зимния курорт, тя среща бъдещия си съпруг Мишел де Карвальо, който е с 10 години по-възрастен от нея, син е на бразилски дипломат и английска аристократка, а вече е топ-банкер в лондонското сити. „В мечтите си татко ме виждаше омъжена за хубаво холандско момче, с което да живеем в съседство на дома ни в Нордвейк“, казва тя след години. А Фреди бил направо шашнат, когато разбрал, че Мишел дори е имал амбиции да става актьор – като младеж партнирал на английската кино легенда Питър О’Тул в наградената с „Оскар“ култова лента „Лорънс Арабски“. Не стига това, ами по-късно го приемат за учи икономика в престижния Харвардски университет, но Мишел го напуска, за да се присъедини към британския ски отбор за зимните Олимпийските игри през 1968 г. във френския град Гренобъл. Не спечелва медал, но страстта му към зимните спортове го кара да се включи пък в отбора по шейни на Обединеното кралство през 1972 и 1976 г. И малко след последната си Олимпиада, когато вече е банков чиновник в Лондон, той се запознава в Сен Мориц с Шарлийн.

Тя се влюбва и веднага разкрива тръпката си на таткото, ама когато научава от дъщерята що за човек харесва, Фреди веднага я моли да къса. Тя обаче го кара със сълзи на очи поне да се срещне с Мишел, да разговарят, да го опознае и тогава да каже последната си дума дали го одобрява за неин съпруг. Бащата се съгласява, кани младия мъж на вечеря в амстердамска кръчма и в течение на три часа го върти на шиш според обясненията на банкера по-късно. Като Фреди разпитва подробно Мишел за любовните му романи в миналото, за работата в лондонското Сити, за неговите банкови сметки и дори за... зрението му! А години по-късно Мишел ще обяви: „Най-милото нещо, което бащата на Шарлийн е казвал за мен, бе това, което споделил с майка ѝ след нашата вечеря: онзи не се интересува от дъщеря ни заради парите й!“

Следва скромна сватба, младото семейство заживява в собствена къща край Амстердам, но далеч от родителски контрол, като прави шеметни пътувания до райските кътчета на планетата. Но идва 1983 г. и Шарлийн преживява най-драматичния момент в живота си – на излизане от офиса в централата на „Хайнекен“ в Амстердам баща ѝ е отвлечен заедно с неговия шофьор от похитители с миниван. Това е нечуван за онова време в Холандия акт на истински тероризъм и влиза в историята, като за него е направен и филм в главната роля с прочутия английски актьор Антъни Хопкинс. Но лентата е въртяна много по-късно, а веднага след похищението Шарлийн и майка ѝ се барикадират с отряд от полицаи и преговарящи психолози под пагон в крайбрежния дом на семейството в Нордвейк, на 50 км югозападно от Амстердам. В един момент похитителите си поискват 35 млн. холандски гулдена в немаркирани банкноти, които са към 25 млн. долара, срещу които обещават да освободят Фреди. Както дъщерята разказва по-късно, банкнотите са подготвени и маркирани незабелязано, като са оставени там, където бандитите пожелават. Парите са взети незабелязано, новите им притежатели потъват завинаги вдън земя, но таткото и неговият шофьор не са освободени и това е страхотен удар както за двете жени, така и за младия зет Мишел. Драмата е голяма, всички се отчайват, като Люсил припада на няколко пъти и едва я свестяват. Слава Богу, вдигнатата на крак в цялата страна полиция попада на сериозна следа и тръгвайки по нея, една нощ ченгетата нахлуват в склад за строителни материали северно от Амстердам. И зад фалшива стена те откриват Фреди и неговия шофьор, приковани с вериги към бетонна стена, гладни и изтощени, но общо взето добре. По-късно таткото-шегобиец ще се оплаче, че бил измъчван много лошо от похитителите - накарали го били да пие само бира... „Карлсберг“!

След щастливия край обаче Шарлийн и Мишел напускат Холандия и отиват да живеят постоянно в Лондон, почти инкогнито, като съпругата прави споменатото задраскване на фамилното ѝ име. За радост на следващата 1984 г. проплаква първото дете в семейството – синът Александър, после дъщерята Луиза, следва пак син – Чарлс и накрая се пръкват двете близначки – Софи и Изабел. А след погребението на Фреди през 2002 г., когато дъщерята решава да наследи освен парите и бизнеса на баща си, тя и мъжът ѝ се връщат в Холандия и започват денонощна работа. Първоначално Мишел смята да напусне престижния си ръководен пост в лондонската „Сити Бенк“, но управата ѝ го моли да изпълнява задълженията си по телефона и чрез интернет, като така той започва да се труди на две места. Защото мажоритарната собственичка на пивоварния концерн го назначава за директор и двамата разработват дългосрочен план за развитие на „Хайнекен“ и като начало сменят тогавашния управител на концерна с по-млад, по-предприемчив и по-агресивен мениджър. И той се пенсионира на поста, като успява да спечели собствениците веднъж завинаги с оригиналните си идеи, изключителна си работоспособност и непоколебима лоялност. Днес в управителния съвет на концерна, освен Мишел, влизат също така синовете Александър и Чарлз, както и дъщерята  Луиза. Според медиите в Нидерландия обаче наследникът на империята върху океана от бира ще бъде само един –  първородният син.

Шарлийн със съпруга си Шарл

Милиони жители от всички краища на света всекидневно произнасят името „Хайнекен“, купувайки си бутилка или поръчвайки халба от прочутата холандска напитка. Ама малцина знаят, че групировката от Амстердам притежава 250 марки, като всяка от тях е гаранция за добра бира. Като през годините и откакто начело на концерна е „Мефрау Хайнекен“, той е придобил десетки големи и малки марки и пивоварни из петте континента, от Германия, та чак до Папуа Нова Гвинея. И сега групировката притежава 165 производствени обекта в над 70 страни с общо повече от 81 хил. работници и служители. Тя вече е първа в Европа в пивоварния сектор и втора в света след сливането през октомври 2016 г. на основните ѝ конкуренти - „AB-InBev“ и „SABMiller“. Произвежда над 200 милиона хектолитра бира, „разделени“ в  250 марки, като основните, в допълнение към „Ханекен“ според шефовете на колоса са: „Amstel“, „Cruzcampo“, „Affligem“, „Żywiec“, „Starobrno“, „Tiger“, „Загорка“, „Messina“, „Ochota“, „Murphy's“, „Red Stripes“, „Star“, „Pelforth“, „Moretti“, „Ichnusa“, „Dreher“ и някои други. Компанията е регистрирана на Амстердамската фондова борса и на „OTC Markets Group“ в Ню Йорк.