Спазваме закони от Живково време

Задържането на кметицата Иванчева е изключително в нашата правна история – в нея няма друг арестуван с толкова голяма сума, казва Иван Гешев, ръководителят на спецпрокуратурата, която се прочу напоследък с арестите на корумпирани. По думите му финансовата измама в КТБ пък е уникална в световен мащаб. Щетата от нея, като процент от брутния вътрешен продукт надминава тази от пирамидата на Бърнард Мадоф в САЩ. Но защо за тези знакови дела спецпрокурорите получават и доста укори, вместо похвали? Гешев има своето житейско и професионално обяснение за това.

– Г-н Гешев, това нова мода ли е сред корумпираните чиновници - да получават рушветите, докато се возят из града? Или е нова мода сред прокурорите – да спират колите им на площадите, да вадят пачки от тях и с часове да ги броят? Така се случи и в София с кметицата на „Младост“, и в Пловдив с петима от здравната каса.

– По принцип дали е корумпиран някой, или не, може да се каже, след като делото му мине на всички съдебни инстанции. В случаите, които визирате, мода няма, а има синтез на два фактора. Първият е случайността. Ние не можем да предвидим един човек, който е решил да получи някаква сума, къде ще извика хората, които да му я дадат. Вторият фактор е процедурата по чл. 162 от НПК, който указва, че претърсване и изземване се извършват в присъствието на лицето, ползващо помещението или обекта (в случая лек автомобил) и на две поемни лица. Замисълът на законодателя е лицето да види например, че нищо не се поставя в колата му. Такава презастраховка с поемни лица няма в почти никой наказателен закон в ЕС, защото само ние изхождаме от предубеждението, че държавата е изначално недобросъвестна и разследващите слагат уликите, които намират. Ние приемаме, че полицаят не може да бъде свидетел, защото е предубеден, а човекът, който е извършил нарушение може, той не е предубеден. Това е тъжно и оформя чувство за несправедливост. Но така е по закона, който ние спазваме, а той е по същество от времето на зрелия социализъм.

– Споделяте ли мнението на някои юристи, че показните арести са нужни, защото карат рушветчиите да се замислят?

– Споделям, че трябва да се спазва закона. Задържането на кмета на район "Младост" е изключително в нашата правна история, в нея няма задържан с толкова голяма сума! Няма и в Румъния, която се дава за пример в борбата с корупцията, като се твърди, че у нас нещата не се случват. Ето, че се случват! Но предизвикват истерична реакция. Тя се дължи на факта, че задържаната е политически ангажирана и на притеснението на много хора, които си мислят: „А ако утре и на мен се случи? " Показателно е, че тази реакция я нямаше в Пловдив, където колегите също като нас спазиха закона.

- Има и реакция, в която хората казват: „Защо не арестуват някой кмет от управляващите партии? Една кметица имаше от гражданската квота и нея удариха!“

– Този коментар показва къса памет. Само преди 2-3 месеца задържахме кмета на Септември, който е от управляващата партия, както и бивш кмет на Перник, гравитирал към сегашната опозиция. Посредникът в случая с кмета на"Младост" също е бил кмет от партия, част от сегашната управляваща коалиция. Аз не мога да подреждам хората, които искат пари, по политическа принадлежност. Не мога да забраня политически мотивираните коментари и политическите дивиденти, които се вадят на наш гръб. На политиците това им е работата. Ние си вършим нашата. Като сметнем, че има престъпление, провеждаме съответните действия без избирателност.

- Иванчева е нагласена, твърдят защитниците й. Кой луд ще й даде 70 000 евро, след като екипът на Фандъкова му е дал строително разрешение? Само за да потвърди тя, че разрешението е дошло от голямата община в „Младост“?

– Не съм психолот, нито психиатър, за да изследвам мотивацията на хората да правят това и онова. Аз работя с факти. Факт е, че тия пари за поискани. Факт е, че са дадени и получени. Теорията, която излагате, не отчита, че свидетелят дава парите със знанието, че определени хора ще бъдат задържани с тях и по-късно ще му бъдат върнати. Дава ги не на г-жа Иванчева, а на прокуратурата, която ги маркира. Изнуден е да го направи. Изчерпал е всички законови възможности – подал е жалба в административния съд, сигнализирал е в софийската голяма община, че кметът на „Младост“ не си върши работата. Човекът не е имал изход, освен да се обърне за помощ към нас.

- Върнахте ли му парите?

– Не. С тях се извършват действия по разследването – експертизи и др. Свидетелят търпи неблагоприятни последствия, като застава на страната на истината.

– Да не се разкае като Храбрия архитект – помните ли го? – Георги Янев, който разкри корупционна схема в агенция "Пътища" и „изгоря“ с 10 000 лв. Белязаха ги и не му ги връщаха с години.

- Проблемът е законодателен – те се пазят като веществено доказателство. Ние спазваме закони, които са от живково време, за съжаление. Но колегите смятат да внесат обвинителния акт в съда до 2 месеца и тогава ще се види дали адвокатската пропаганда има нещо общо с истината. Съдебният процес ще е открит, доказателствата ще са видими за всички.

- Освен светещите ръце на кметицата, какви доказателства имате?

- Резултатите от СРС-тата ще бъдат чути в съдебната зала. Не крием нищо. Искаме бърз процес, както и по случая с КТБ.

– „Няма да пусна преписката, докато не плати!“ Това казала Иванчева по адрес на инвеститора, нали?

– Коментарът на доказателствата приключи. Споменах някои, когато ми се наложи да обяснявам нашите действия на гражданите, защото те са нашият работодател, те ни плащат заплатите. Но вече започнаха откритите заседания за мерките на обвиняемите. Два съдебни състава казаха, че е налице обосновано предположение, че г-жа Иванчева е извършила престъпление – „подкуп в особено големи размери“ и тя остана с мярка „задържане под стража“. Доказателствата ще се коментират вече само в зала. Че случаят взе да прилича на „Съдебен спор“ по Нова тв. А забелязахте ли вие как след съдебните заседания нашите критици спряха да се обаждат? Но никой не се извини за неистините, които се казаха - че сме подхвърлили 70 000 евро. Не се извини не на нас, не се извини на двете поемни лица – обикновени жени, които стояха с нас от обяд до ранната сутрин на другия ден. Някой попита ли за техните права? Извиних им се аз няколко пъти за дългия престой и едната каза: "Не ни се извинявайте, ние разбираме, че е необходимо, а и толкова пари не сме виждали в живота си. Ще стоим, колкото трябва." Сега им благодаря, защото тогава не успях.

– Защо, като стана видима, дългоочакваната борба с корупцията стана обект на критики, вместо да бъде аплодирана?

- Наблюдавам един феномен - ние искаме борбата с корупцията само, докато я няма и е далеч от нас. Искаме да не се минава на червено само докато и ние минем така. Любен Дилов –син го каза така: Корупцията е далавера, в която не участвам. А аз бих казал, че при обществените дебати у нас правата на човека се приравняват с правата на нарушителя. А правата на останалите членове на обществото? А правата на бабата и дядото, убити и запалени в къщата им заради пенсията? А правата на всички нас, които живеем с нисък стандарт заради корупцията? При ареста пред Спортната палата, един човек, който прави пици в съседно заведение, казал на моя заместник,че цял ден хората коментират не защо са взети пари, а защо не знаят да ги вземат, без да ги хванат!... Има и политическо обяснение, че получаваме укори. Атаките срещу прокуратурата, създаването на представата, че тя е империя на злото и е виновна за всичко, в рамките на шегата – и за световните войни, е хранителна среда за определени партии и лидери. Това, че нещата у нас започват да се случват като в Европа и в Румъния в частност, където политици с белезници минават през цял Букурещ, за тях не е окей. Извън борбата с прокуратурата, те нямат идеи, с които да печелят привърженици. Логично е да представят нашия успех за неуспех. То за самите тях е неуспех действително.

- Личи си, че сте огорчен от недоверието. Но нали знаете, че в България има тотална загуба на доверие към институциите. А вие сте една от тях. Доверието лесно се губи...

–...и трудно се печели. Затова ние сега градим доверие – че можем да решим проблемите, нерешени от десетилетия. Според едно изследване 40% не вярват кмета на "Младост" да е взел парите, а 30 % вярват. Според друго е обратното, но и в двата случая доверието в нас е явно над 30 %. Това е положителна промяна и добро начало.

- Ако се доверим на социолозите, така е. Да поговорим за КТБ сега.

– Давайте.

– Процесът срещу Цветан Василев и още 17 банкери, касиери, одитори и подуправители на БНБ за източването на 2, 7 млрд. лв. от КТБ почна в спецсъда с безпрецедентно четене на 5000 страници диспозитив на обвинителния акт. Колко ще продължи това четене според вас?

– По-същественият въпрос е защо адвокатите държат да се чете нещо, което 2 г. е на страницата на прокуратурата и по други сайтове, и на всеки подсъдим е връчено копие от целия обвинителен акт, който е над 11 000 страници. Докато четем диспозитива, един от защитата чете книга, друг играе на карти по телефона, трети заспива и си изпуска папка, четвърти си има работа и оставя резервен защитник в залата. Те съзнателно бавят процеса. И нашите овехтели закони позволяват това.

–Това е подигравка с правосъдието и гражданите в държавата, която законът позволява. А иначе мислите ли, че на мен ми доставя удоволствие да пиша няколко пъти „Война и мир“, над 11 000 страници! И да будуваме цели нощи над тях? Правили сме това безумие, защото законът го изисква. Френски акт никой български съд няма да приеме или ще го върне на прокурорите моментално. Във Франция има бърз процес, защото няма формализъм в него. По делото КТБ има 2,8 млрд. лв. присвоени от банката при над 160 случая – всеки от по 5, 10, 15 млн.. Те трябва да бъдат описани в отделни диспозитиви: банкова сметка, номер, сума в евро и левове, кой я е превел, на коята дата, с какво разпореждане, къде...Мога да изреждам още 15 минути – и то за 1 диспозитив, а те са над 160! Това е българската съдебна практика. Ако бях написал кратък акт, съдът щеше да ни върне делото с указания и вие щяхте да питате: защо не се справихте?

– Чух ви да казвате, че КТБ е най-голямата финансова измама с корупционен привкус в България.

–Тя е без аналог и в света. Щетата от КТБ се равнява на 5% от БВП на България. С прочутата си пирамида Бърнард Мадоф е нанесъл 68 млрд. щета, но то няма и 1% от БВП на САЩ.

– По думите ви случилото се в КТБ показва, че държавата страда от автоимунно заболяване?

– Ако имунната й система работеше нормално, БНБ, външният одит, НАП и безброй други служби щяха да си свършат работата и щетите щяха да са в пъти по-малко. Но БНБ е бездействала и то не поради некомпетентност и нехайство. Отделни служители са констатирали обстоятелства, но ръководството нищо не е предприело. Външният одит не е сезирал БНБ, та тя да вземе мерки. Контролните механизми на цялата държава не са сработили. Това е проблем и то голям. Само прокуратурата си свърши работата. Но ето че ни казват: „Вие срутихте банката!“ и продължават да лъжат: в КТБ влезли барети с маски...Следователи влязоха и не в банката, а в офисите на кухите фирми, които я източиха. И какво, ако не беше се срутила КТБ? Щетата от източването й щеше да срути държавата, тя нямаше да е 5–6, а 11– 12 млрд. лв. От една страна казват: защо срутихте банката? От друга: защо не дойдохте по-рано? Каквото и да направиш, все си виновен. Това е част от професията ни.

– Кожете повече за „корупционния привкус“ . Защо толкова държавни фирми са си държали парите в КТБ и то на 1%, а не на 7% лихва? Така са си решили или някой им е наредил? За това има 24 отделни дела, нали?

– Има много дела, повечето са в СГП. Аз мога да коментирам само това, което внесохме в спецсъда. Можехме да привлечем повече обвиняеми, но така то щеше да стане неприключваемо. Щеше да е 300 000 страници. Корупционния привкус идва от свидетелски показания за сумите, плащани на политици, журналисти, спортисти и т.н. Което може и да не е престъпление, а нарушение на морала. Преценката за ангажиране на наказателна отговорност на допълнителни лица ще се прави по отделените производства.

– Не е ли престъпление да взема плик с пари, за да хваля КТБ или да хуля противници на банкера?

- Според мен е по-скоро нарушение на журналистическата етика. Наказателното преследване не обхваща всички житейски хипотези. Не всичко се решава с наказателна репресия.

- Много пари са давани в пликове. Получателите им се появиха в списък, но даже и обществено порицание не получиха.

– Така е. У нас има някакво уважение към тарикатите, които съумяват да живеят на гърба на държавата или да откраднат и да демонстрират висок стандарт. Докато този манталитет не се промени, няма да живеем в по-добра държава.

– Ще влезе ли Цветан Василев с присъда в затвора, как мислите? Или ще ви срази по закона „Магнитски“, като получи от САЩ защита?

– И подсъдимият Василев е невинен до доказване на противното. Но ако аз лично не вярвах, че е извършил престъпление, нямаше да подпиша обвинителния акт. Ако не вярвах, че ще спечелим, нямаше да се явявам по делото. Който мисли, че ще загуби, е загубил преди да почне битката. Василев няма как да получи защита по закона „Магнитски“. Той урежда санкции на САЩ по отношение на държави, лица и т.н. , а не закрила на хора, срещу които държава от ЕС е повдигнала обвинение за присвоени пари. Не вярвам този казус да има развитие в САЩ. Но и да има, то не се отразява на процеса в България. Защитата спряга закона „Магнитски“ с цел да изкара подсъдимия Василев политически преследван. Защото това е единственото основание на сръбските власти да откажат екстрадицията му. Но то не съществува. Василев се укрива от европейското правосъдие. Ако се притесняваше само от българското, щеше да се скрие в Германия или Франция, а не в Сърбия.

- Ще се простим ли завинаги с милионите, откраднати от КТБ? Над 70% от парите й са отпуснати като кредити на кухи дружества и са несъбираеми, защото няма обезпечения за тях. Те са попаднали на различни места – раздадени са в пликове и чувалчета, вложени са в бизнеспроекти. Дали ще има ефект от новоприетия Закон за вторичното разграбване на КТБ?

– Не съм запознат с него. Той е в областта на търговското и банковото право, а аз съм специалист по наказателно право.

– Вие сте сега най-прочутият борец с корупцията сред магистратите. Чух да ви наричат Корадо Катани.

– Това не е много хубаво сравнение. Катани не беше магистрат и накрая го застреляха. А аз не съм сам борец. Ръководител съм на екип следователи и прокурори, които са сплотени, вярват си един на друг, правят това, което харесват и ще продължат не защото очакват благодарност, а защото съзнават, че то отдавна трябваше да се направи. Аз обяснявам какво правят, защото вярвам, че съдебната власт дължи обяснение на гражданите, а и не го ли обясним, все едно не сме го направили. Някои смятат, че това носи слава и е много хубаво. Не е. То създава проблеми. И семейни. Създава опасности. И врагове. Създава завист и в гилдията ни даже. Който смята че славата е нещо приятно, или има психичен проблем, или не я познава.

Нашият гост

Иван Гешев е роден 19.12. 1970 г. Завършил право във ВИ на МВР (1994). Оперативен работник в РПУ (1994-1995), пом. следовател (1995-1996) и следовател в столичното следствие (1996-2006), прокурор в районната и градската прокуратура на София (2006-2016). От август 2016 г. е административен ръководител на Специализираната прокуратура.