Анализ на „Стратфор“ предупреждава за опасността Западните Балкани да станат „тясното гърло на бутилката“ за преселниците

Преди няколко дни в сайта на Министерския съвет бе публикувано поздравлението, което президентът на САЩ Доналд Тръмп изпрати до премиера Бойко Борисов по повод успешно съставения кабинет. В писмото си Тръмп заявява, че е особено радостен от плановете на България да засили и модернизира отбранителните си способности, които са от ключово значение в общата работа на двете държави при справяне с нетърпящи отлагане предизвикателства. Сред тези неотложни приоритети е посочена и миграцията. Темата заемаше централно място в предизборната кампания на Доналд Тръмп като кандидат за президент, но продължи да бъде актуална и след встъпването му в длъжност.

В своята прогноза за десетилетието 2015-2025 американската разузнавателна агенция „Стратфор“ констатира, че граничният контрол и изискванията за запазване на националната идентичност ще отслабят европейския принцип за свободно придвижване на хора, като затварянето на границите ще доведе до там, че Западните Балкани ще станат „тясното гърло на бутилката“ за мигрантите. В резултат на всичко това за тях ще става все по-трудно да стигат до Западна Европа, като някои ще търсят алтернативни маршрути, а други против волята си ще останат на Балканите, които и без това страдат от висока безработица и етническо напрежение.

Ако подобна перспектива не е стояла с цялата си острота пред кабинета „Борисов 1“, то по време на втория му управленски мандат европейската мигрантска криза бе в разгара си, но натискът на големите европейски държави и най-вече на Германия затрудняваше изработването и отстояването на една последователна национална политика по въпроса. Отправяните заплахи на Брюксел към Вишеградската четворка и Австрия бяха сигнал и за България, че няма да й се позволи да надкрачи зададената от Брюксел миграционна рамка. При тези условия полезните ходове наистина бяха малко и доколкото бе възможно, България ги използва. Най-големият успех за кабинета „Борисов 2“ бе, че съумя навреме да предаде на европейските лидери посланието на Ердоган, че е готов да прекрати действието на постигнатото между ЕС и Турция миграционно споразумение.

От този момент нататък, макар и мудно и дори с нежелание, европейската миграционна политика започна да се променя. Този процес до голяма степен бе катализиран от избора на Тръмп за американски президент. Дори и критиците на глобализацията отчетоха, че промяната в САЩ е довела и до промяна в Европа. Подобен резултат е напълно обективен, защото трансатлантическото взаимодействие има и своите миграционни измерения. Така например част от миграционния натиск от Близкия изток върху Европа не е директен, а се осъществява чрез междинна транзитна миграция през Латинска Америка и това показва динамиката при търсенето на нови маршрути. Решението пък на Тръмп да поиска създаването на зона на сигурност в Сирия, в която да се разположат лагери за прием на бежанци, принуди ЕС да обмисля създаването на аналогичен модел и в Либия.

Независимо от този напредък ЕС като цяло все още не е изградил своята единна общностна миграционна политика. Брюксел, който иначе се прехласва пред многообразието, се оказа, че не желае да търпи различни мнения между отделните свои държави членки по въпросите на миграцията. По административен път на всички бяха спуснати квоти за презаселване на бежанци.

Задължителните квоти станаха причина Словакия и Унгария да подадат искове в Европейския съд в Люксембург срещу решението на ЕС за въвеждане на задължителни мигрантски квоти. Според Братислава и Будапеща ЕС е действал прибързано и е извършил законови нарушения, в т.ч. и нарушаване на процедурните правила, по време на процеса за приемане на решението за задължителни квоти за разселване.

Въпреки че през последните няколко години България плахо започна да се активизира в европейския миграционен дебат, страната ни бе възприела политиката на снишаване и избягваше да заема ясна позиция по наболелите миграционни проблеми. Поради тази причина се създаваше впечатлението, че се люшка между призивите на германския канцлер Меркел и идеите на Вишеградската четворка. Неотдавна обаче и в тази насока бе направена решителна крачка.

Българските евродепутати в Комисията по правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент Мария Габриел и Емил Радев (ГЕРБ) и Филиз Хюсменова (ДПС) се обединиха при изработването и защитата на българска позиция по въпросите на миграцията. В момента, в който Европейската комисия се опитваше да създаде рамка за презаселване, според която всяка година на територията на отделните държави членки ще бъдат презаселвани определен брой граждани на трети държави или лица без гражданство, българските евродепутати внесоха предложения за изменения в интерес на българската страна към въпросното предложение.

Според българската позиция участието на държавите членки в подобен процес трябва да бъде доброволно, т.е. нито една държава членка не може да бъде задължавана да приема граждани на трети държави или лица без гражданство. По този начин се дава възможност на всяка страна членка сама да определя на базата на своите възможности дали да презаселва кандидати за международна закрила посредством този инструмент. Българската позиция се основава на разбирането, че европейското законодателство не може да създава субективно право на презаселване. Поради тази причина не може лицата, търсещи закрила, да очакват, че трябва задължително да бъдат презаселени в рамките на ЕС.

Подобна българска позиция е близка до отстояваните принципи за миграционна политика от Вишеградската четворка, които пък от своя страна вече получиха адмирациите на американския президент Тръмп. Това определено говори за направена решителна крачка в защита на българския национален интерес.