В документа липсва оценка на въздействието на предложените мерки

Някои изводи в него звучат пожелателно, но не и достатъчно обосновано

Спорни са ефектите от санирането

През тази и следващата седмица ще обърна внимание на един документ, който е предложен за обществено обсъждане. Това е Планът за възстановяване и устойчивост на Република България, който е задължителен, за да покаже по какъв начин ще бъдат използвани средствата от антикризисния фонд на Европейския съюз. След това той ще бъде изпратен за одобрение и евентуално решение за финансиране. Процесът би могъл да се забави поради факта, че Полша и Унгария наложиха вето поради несъгласието си с някои от условията за получаване на парите.

Едно от предимствата на плана е, че е относително кратък в сравнение с други подобни документи. В него е направен частичен анализ на проблемите в областите на въздействие, формулирани са цели и са посочени мерки и необходими инвестиции за тях. При подготовката му са вградени стратегическите цели от Националната програма за развитие България 2030 - ускорено икономическо развитие, демографски подем и намаляване на неравенствата. Целта му е да спомогне за възстановяване на потенциала за растеж и да осигури устойчивост срещу негативни въздействия. Планът е структуриран в 4 стълба - Иновативна България (20% от ресурса), Зелена България (37%), Свързана България (22%) и Справедлива България (21%).

Първи стълб

Общият размер на планираните разходи по Стълб 1: Иновативна България е 2,43 млрд. лв. Ще бъдат оборудвани 1 680 училища със STEM кабинети, което ще струва 650 млн. лв. Изграждането на центрове за личностно развитие на ученици и младежи ще струва 70 млн. лв. За строителство и ремонти, т. е. модернизиране на образователни институции общият планиран ресурс е 711,9 млн. лв., които ще се използват за 750 училища и за 450 детски градини. Освен това още 300 училища ще се възползват от помощ по линия на REACT EU за изграждане на STEM кабинети, които ще служат и като обучителни центрове в електронна среда.

В областта на научните изследвания и иновации са предвидени 410 млн. лв. в рамките на програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации. Те са разпределени в 3 основни стълба: създаване на мрежа от изследователски университети; подкрепа за участието на България в рамковата програма “Хоризонт Европа” 2021-2027; подпомагане процеса на създаване на цифрови иновационни хъбове на регионален принцип.

STEM е насочен към природните науки, технологиите, инженерството и математиката. Този подход има предимства, но той обхваща най-вече предметите, типични за природо-математически и технически гимназии. Той изглежда по-слабо приложим към езиковите гимназии. Освен това използването му (както и на всеки друг учебен метод) зависи от наличието на добре подготвени учители. Понастоящем техният брой е недостатъчен и преминаването през еднократен курс за обучение едва ли ще доведе до желаната квалификация и умения на преподавателите. Това ще е процес, който отнема време.

Обща критика към подхода е, че не по-маловажни предмети като литературата, чуждоезиковото обучение, изкуствата и социалните науки също допринасят за развитието на критичното мислене, за уменията за четене с разбиране и за общуване, но на тях не се отделя толкова внимание. Очакването, че използването на този метод ще запълни недостига в професии, свързани с инженерството и технологиите, вероятно е коректно. Въпреки това в области на науката като математиката и естествените науки понастоящем е налице превишение на предлагането над търсенето.

Друг недостатък е липсата на обучение по икономика и финанси. То би могло да придаде практическа насоченост като запознае учениците с основни понятия, което в момента се случва само в специализирани гимназии.

Ограничаването на образованието в рамките на подхода STEM е базирано на прогноза за необходимите знания и умения в бъдеще, които биха могли да улеснят хората при търсене на работа. Безспорно е, че училищното образование има нужда от промени предвид влошаващите се резултати през последните години. Те са отбелязани и в текста на документа и не кореспондират със сериозното увеличаване на учителските заплати без диференциране според постиженията през тези години.

Повишаването на държавните разходи за образование без залагане и изпълнение на критерии за качество като грамотност (включително и функционална), способности в естествените науки и математиката, както и степента на реализация на трудовия пазар след завършване на училище, определено не носи желаните резултати. Желанието да се насърчат млади хора да се занимават с тази професия е обосновано предвид високата и нарастваща средна възраст на учителите. От друга страна обаче трябва да се привличат действително способни хора, които разполагат със знания и умения и владеят най-съвременни методи за преподаване.

Освен това днешните очаквания за изискваните способности от трудовия пазар в бъдеще е възможно да не се сбъднат. Дори когато са базирани на дългосрочни тенденции, прогнозите не е задължително да са верни. Те са свързани с човешкото поведение, т. е. със субективни фактори, но и със събития със случаен характер, чиито последствия са трудни за предвиждане. Поради това образователната система трябва да насърчава максимална гъвкавост, приспособимост и изобретателност, като се разчита на разнообразни методи на преподаване и не се налагат твърде тесни рамки при обучението.

Така например, все повече прогнози твърдят, че изобретателността и творческите умения ще са най-важни в бъдеще, тъй като те ще представляват основното предимство на човека спрямо изкуствения интелект, който все повече ще измества хората от работните им места. Всъщност все по-важни ще бъдат не математическите умения, а способностите за изразяване на идеите визуално и въздействащо.

Желанието на учениците също е фактор, който трябва да бъде отчетен. И в момента е ясно, че професиите, свързани с компютърните науки, осигуряват значително по-висока заплата от средната за страната. Въпреки това интересът към такива специалности не е нараснал особено. Разбира се, не всеки човек е способен да прецени още в ученическа възраст какво е оптимално за бъдещото му развитие. Възможността за избор, според собствената нагласа и интереси, обаче също трябва да бъде важен елемент при промяната на системата.

Втори стълб

Общият размер на планираните разходи по втория стълб Зелена България е 4,49 млрд. лв., което означава, че за него се отделят най-много средства. Основната цел на този компонент е намаляването на енергийната интензивност на икономиката и спомагане на енергийния преход чрез мерки за повишаване на енергийната ефективност на жилищните, промишлените и публичните сгради. Освен това модернизиране на електропреносната мрежа и пълна либерализация на електроенергийния пазар.

Първата област на въздействие е кръгова и нисковъглеродна икономика. За подобряване на енергийната ефективност на жилищни сгради са предвидени 1,72 млрд. лв. За обновяване на държавни и общински сгради, културна и спортна инфраструктура са предвидени 417,5 млн. лв., а за промишлени сгради - 282,2 млн. лв. Четвъртият компонент е за системи за изкуствено осветление с индикативен ресурс от 452,3 млн. лв.
Втората област е биоразнообразие и за нея са предвидени 38 млн. лв. Трета област е устойчиво селско стопанство, където за дигитално земеделие общият планиран ресурс ще е 102 млн. лв., а за подобряване състоянието на хидромелиоративната инфраструктура ресурсът ще е 848 млн. лв.

Основната дейност, която би трябвало да допринесе за икономическото развитие при разглежданите два стълба, е строителството. Минимум 45,3% от ресурса в тях (3,14 млрд. лв.) е определен за строително-ремонти работи. Качеството на изпълнение на проектите по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради не съответства на прилаганите цени, които значително надвишават пазарните. По тази причина ефективността на програмата е ниска и остава съмнение за избора на изпълнители и материали.

При селското стопанство хидромелиоративната инфраструктура е изключително важна област на въздействие, където действително са необходими инвестиции. Тук обаче са налице два проблема. Първият от тях е свързан с ефективността на разходите, където е възможно отново да не се спазва принципът на състезание между участници при прозрачни условия и честни процедури. От друга страна и по-рано тази област е била обявявана за приоритетна, но в крайна сметка точно за нея не са достигали ресурси.

Що се отнася до дигиталното земеделие - това звучи добре, но зависи и от способността на самите производители да използват съответните електронни инструменти. В някои случаи това би могло да се окаже пречка, вместо да улеснява достъпа до информация.

Като цяло в документа липсва оценка на въздействието на предложените мерки по отношение на социално-икономическото развитие. Тоест това означава, че не е възможно да се оцени в каква степен заложените мерки водят или не водят до изпълнение на поставените цели. Вероятно поради това някои изводи звучат пожелателно, но не и достатъчно обосновано. Пример за това са ефектите от санирането, които са дискусионни предвид досегашния опит.

Повишаването на заплатите на учителите през последните години има едно основно последствие. Разходите за образование нарастват, а срещу тях средно за страната се получават все по-лоши резултати и по грамотност, и по математика, и по природни науки. Основният фактор за това е, че финансирането зависи от броя ученици, а не от техните постижения. Именно това е първата стъпка, с която трябва да започне всяка реформа, и в училищното, и във висшето образование. За тази мярка дори не е необходимо европейско финансиране.

Навлизането на съвременни технологии и повишаването на средната възраст на учителите може да се използва за намаляване на броя им. При пенсиониране част от бройките няма да се заемат от други учители, а ще се освобождават. Същевременно учителите, чиито ученици имат най-високи постижения, ще преподават повече и срещу това ще получават допълнително заплащане.