Истината е, че изоставаме и то много. Вярно е, че си имаме безброй вътрешни проблеми, но не трябва да е годишнина от полета на Гагарин или на нашия Георги Иванов, за да се сещаме за старата слава, но и за новите перспективи. Имаме ги!

България е шестата държава с човек в Космоса, а преди това и със значимо научно присъствие. Сега, нещо сме се омърлушили, свили сме се, навели сме се и гледаме какво правят другите. Дори още не сме пълноправни членки на Европейската космическа агенция, а причините за това са доста формални - дори не иде реч за много пари, които на всичкото отгоре могат и да се върнат многократно като инвестиции. Притежаваме научен и технически потенциал, за съжаление говорим за него, само когато хвалим наши млади експерти в екипите на Илън Мъск и на НАСА. Въпросът е къде е държавата - без нея изследването на Космоса, пращането на хора на борда на Международната космическа станция или на бъдещи мисии към Луната и Марс, няма как да стане.

Крайно време е да се размърдаме. Само със спомени за славното минало не може да се живее. И нека бъдем повече оптимисти и реалисти. За да станем пак нация космическа, няма как да се изпокараме партийно. Така си е!