Темата за приемането на България в еврозоната изчезна от публичното пространство. Това не е случайно. С така конструиран бюджет много трудно през 2023 г. ще направим конвергентен доклад, който да е подходящ за България да влезе от 2024 г. Това каза за БНР Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българската стопанска камара.

"Правителствените разходи ще стигнат гигантските 44% от БВП. Границата е 40%, тоест минаваме към икономика от съвсем друг тип – икономика от социален тип, базирана върху дефицити и големи публични разходи. Когато публичните разходи доближат 50%, се връщаме към планова икономика. По средата на годината капиталовата програма още не е започнала, частни инвестиции не се предвиждат, а правителствените не се изпълняват. При някои категории стоки инфлацията стига дори 30%, при други – до 50%, но общата за май се движи около 14 на сто“, каза още Щерьо Ножаров.

"Притеснително за бизнеса е, че в коалиционното споразумение беше заложено, че промени в пенсионна система, промени в публични разходи, които са свързани с увеличаване на възнаграждения на администрацията, ще се водят само след обсъждане на подобряване на ефективността, след сериозни анализи, на които ще бъдат поканени и социалните партньори. Такива анализи не са направени, няма разговори за ефективност", коментира Ножаров.

По въпроса с Плана за възстановяване и устойчивост той посочи, че парите по него ще се дават само срещу реформи, докато в националния бюджет "парите се дават в голяма степен на око".

Според Ножаров промените в законите не са достатъчни, за да може да бъдат отчетени тези реформи: "А политическите турбуленции, които се задават и потенциални здравни кризи поставят под сериозно съмнение пълноценното усвояване на парите по плана."