Дойде време футболист, спечели два трофея с „Пари Сен Жермен“ да заиграе в България. ЦСКА привлече Юнус Санхаре – сенегалски национал, роден в Париж и играл в много младежки формации на Франция.
Кариерата на халфа със силен ляв крак е минала изцяло в страната, спечелила Мондиал 2018. А отборите, в които е играл, са повече от впематляващи. Особено последните два – „Лил“ и „Бордо“.
Санхаре избра да е национал на Сенегал и вече има седем мача в отбора. Не смее да признае, че мечтата му е Мондиал 2022. Явно всичко ще зависи от изявите в ЦСКА. Халфът тренира от седмици на базата в Панчарево и там се съгласи да даде интервю за вестник „Труд“.

- Здравейте, мосю Санкхаре! Знаете ли, че един сенегалец си отвоюва завинаги място в сърцата на феновете на ЦСКА?
- Здравейте. Трябва да ви призная, че не съм в течение на това.

- Чувал ли сте за централния защитник Ибрахима Гай? Освен за ЦСКА той игра за „Самсунспор“, за бившия еврошампион „Цървена звезда“ и за „Локерен“. 
- Наистина съжалявам, но... Това е добре за него, чудесно.

- Как избрахте да дойдете в ЦСКА?
- Много бързо се развиха събитията. Получих обаждане от президента. Дискутирахме, после дойдох да видя базата.

- Какво знаехте за отбора преди и колко научихте от момента, в който пристигнахте?
- Както винаги, преди да подпишеш с някой голям отбор, поглеждаш какво е постигал през годините. ЦСКА е най-големият клуб за България. Много съм горд, че дойдох в отбор, който е спечелил десетки трофеи и да кажем така накратко - има културата да печели много.

- Имали ли сте срещи с българския футбол до този момент?
- Срещал съм Димитър Бербатов, когато той играеше в „Монако“. Що се отнася до български отбори - съжалявам, но нямам спомен да съм играл срещу тях на терена. Все пак, при толкова много мачове, човек не може да помни всичко. Но мисля, че съм играл само срещу Бербатов от българите.

- Познавате ли други български футболисти?   
- Христо Стоичков. Най-големият български футболист. Но, все пак ми дайте малко време да понатрупам още познания за вашия футбол и после обещавам по подробно да коментирам.

- Колко мача от нашето първенство изгледахте и какво ви е мнението?
- Не съм гледал много двубои, само на ЦСКА. Все пак намираме се в сложна ситуация с този вирус. А и сме в края на сезона, играят се мачове на всеки три дни. Със сигурност притежаваме добър отбор, но има и какво да се направи още.

- Вероятно сте изгледали финала за купата на България. Как ви се видяха феновете на ЦСКА и могат ли да се сравнят с някои привърженици във Франция.
- Много приятно съм изненадан от феновете на ЦСКА, както и от ентусиазма, който цареше на стадиона. Напомнят ми донякъде на запалянковците на „Марсилия“ с тази гореща подкрепа и темперамент. Що се отнася до самия мач - жалко, че загубихме. Когато се изпълняват дузпи - винаги е 50:50, но от публиката наистина съм много доволен.

- Какво очаквате да постигнете с ЦСКА?
- Не знам дали вие сте вярващ, но аз съм вярващ. Така че само Господ знае. Що се отнася до мен, аз ще дам всичко, на което съм способен, за да може всички да се гордеят с мен и да са доволни от представянето ми.

- ЦСКА има 31 шампионски титли в своята славна история, но не е бил първенец от 12 години. Ще можете ли да помогнете отново да покори върха?
- ...31 пъти шампион, 20 пъти носител на купата и 4 пъти на суперкупата. Да, разбира се, че говорихме със собственика на клуба по темата и аз идвам в ЦСКА именно с това намерение - през следващия сезон да спечелим шампионската титла. Не бива да крием нашите амбиции, а да ги доказваме мач след мач, за да успеем да детронираме „Лудогорец“. С отбора, който ще изградим идния сезон, мисля, че можем да постигнем хубави неща.

- В ЦСКА играят немалко чужденци. Опознахте ли се?
- Отскоро съм тук, но ми прави впечатление, че играчите видимо са в добри отношения помежду си. Съставът определено живее в чудесна атмосфера. Бяхме посрещнати по превъзходен начин от новите ни съотборници. С течение на времето отношенията ни все повече ще се утвърждават.

- Вие сте сенегалец, но сте роден в Париж. Не се ли чувствате повече французин?
- Роден съм и съм израснал във Франция, но съм от сенегалски произход. Как да ви кажа - моят отговор на този въпрос е, че не можеш да избираш между майка си и баща си.

- Как влязохте в академията на „Пари Сен Жермен”? Разкажете ни и някои интересни моменти от престоя си там. 
- Как пристигнах? Преди да го направя, играех в един клуб – „Пиерфит“. Имаше проби, организирани от ПСЖ за влизане в академията. От моя отбор дойдохме девет момчета. Не беше предвидено това. Ние играхме и ни казаха - не, не е възможно. Но така се случи, че треньорът от академията, който трябваше да поеме тази селекция, се оказа, че познава нашия. Каза му - от тези девет, които си довел, би трябвало да има един добър. И те избраха мен. Съдба! Но ако този треньор не се бе оказал там на пробите, никога нямаше да ме изберат и да попадна в ПСЖ. Това, разбира се, стана след нужните проби, но наистина съдбата ми помогна.

- ПСЖ е един от най-големите клубове в света в момента. А кои бяха най-известните футболисти в отбора по онова време?
- Окоча, Роналдиньо, Анелка... Гледахме ги отстрани как тренират. Понастоящем още повече се промени значимостта на този клуб. Когато аз дойдох в клуба и Роналдиньо играеше, бях на 11-12 години.

- Играли сте много пъти на "Парк де Пренс". Знаете ли, че този стадион е любим за България?
- Да, знам много добре. Заради победата ви срещу Франция.

- Да се върнем на вашата кариера. Защо треньорът Пол Льо Гуен ви изпрати в „Реймс“?
- Още един знак на съдбата. Първо защото играхме контролен мач срещу „Реймс“ и второ защото треньорът дойде да гледа мача на резервите. И после каза - искам го утре на тренировка. Дотогава не ме беше виждал, но така ме привлече.

- Какъв клуб е ПСЖ? Каква е разликата от вашето време и сега, когато там са големите пари?
- Има разлики. Сега атмосферата на стадиона е малко по-спокойна отпреди. Преди на трибуните имаше две групировки фенове - Булон и Отьой. В момента това отчасти се върна, но не в пълна степен. А що се отнася до бюджета преди и сега – просто няма място за сравнение.

- Мислите ли, че ПСЖ може да спечели Шампионската лига, след като половин година отборът не играе мачове заради пандемията?
- Като парижанин по рождение, много бих искал тимът да спечели Шампионската лига. Все още е в голямата игра за трофея, но ще бъде трудно. Въпреки това е възможно.

- Какво е значението на Неймар за ПСЖ и за френския футбол?
- Невероятен е. Той е феномен, голям футболист и световна звезда. Самият факт, че играе в ПСЖ е голяма чест и се надявам да донесе трофея от Шампионската лига в Париж.

- „Дижон“, „Валансиен“, „Гинган“, „Лил“ и „Бордо“ - къде от всички тези отбори се чувствахте най-добре?
- Навсякъде. Винаги съм оставал по две-три години и имам добри спомени от всички тези клубове.

- Коя е любимата ви позиция на терена?
- В средата на терена, при всички положения.

- Кой е най-паметният ви мач и гола, който няма да забравите досега?
- О, толкова са много. На първо четене - това е първият ми мач с ПСЖ, една контрола в Лондон, в която срещнахме отбора на „Валенсия“. Тогава треньорът ни реши да изпробва младите футболисти и се изправихме срещу имена като Аймар, Хоакин и спечелихме с 2:0 или 3:0. Направихме супермач, аз също играх много силно. Заради сблъсък ме забележаха.

- Като юноша сте играл за младежките формации на Франция. Защо не успяхте да продължихте в същото темпо до мъжкия  отбор, който днес е актуалният световен шампион?
- Защото така реших, личен избор. Беше удоволствие да играя в националните формации на Франция, но когато човек порасне, има правото да направи своя избор и аз го направих.

- Имали сте възможност да играете за Мавритания. От къде идва тя?
- Не, не, това е слух, който и аз не мога да разбера откъде идва.

- В крайна сметка заради какво най-вече избрахте да облечете националната фланелка на Сенегал?
- Както ви казах, това е личен избор и решението е само мое.

- Помните ли първия си мач в националния отбор през 2015 година? Срещу Алжир с Райс Мболи, който бе звезда в ЦСКА.
- Да, разбира се, влязох като резерва тогава, помня и вратаря Райс Мболи.

- Кога за последно играхте за Сенегал?
- Преди световно първенство, доста преди.

- Мечтаете ли за световното първенство в Катар през 2022-а година с екипа на Сенегал?
- Не знам, надявам се да мога да играя, не си фиксирам специални цели. Ще видим.

- Мислите ли, че е възможно един ден африканска държава да стане световен шампион?
- Да, даже съм убеден в това. Преди имахме изоставане от европейските отбори и от бразилците, но сега се вижда, че африканските футболисти са сред най-добрите в света. Един ден ще дойде нашият ред, както и някога ще дойде редът на България.

- Дрогба, Ето`о, Салах, Мане. Кой е любимият ви африкански футболист?
- Туре, Ето`о, Дрогба, Садио Мане, Адебайор. Има толкова много…

- Какво е значението на Садио Мане за отбора на Сенегал?
- Той е лидерът и най-голямата звезда в отбора. На него разчитаме да го поведе. Той осъзнава своята роля. Това, което прави в „Ливърпул“ и в националния отбор, ни кара да вярваме, че може да ни отведе на най-високия връх.

- Най-големите ви успехи са Купата на лигата и Купата на Франция с ПСЖ, както и Купата на Франция с „Гинган“. Как бихте ги подредили по важно в живота си?
- Да, но за мен трофеите просто попълват личната ти витрина. Чест е да спечелиш купата на Франция - два пъти с ПСЖ и веднъж с Гинган. Чест е.

- От кой треньор сте научил най-много?
- Без съмнение - Жослен Гурвенек.

- В края на престоя ви в „Бордо“ имахте проблеми с треньора, тогава Гурвенек ли беше начело?
- Не, не беше той. Това е една тема, по която, извинете, но не искам да говоря. Но ако погледнете сега състоянието на „Бордо“, ще разберете, че и там има проблем. 

- ЦСКА е осмият ви клуб в кариерата. Колко време се виждате в българския футбол?
- Надявам се да донеса трофеи и титли, а времето ще ни покаже колко ще остана.

- Каква е вашата мечта във футбола?
- Моята мечта е да бъда професионалист и да печеля трофеи. Не съм спечелил много, но - окей. Но сега съм в ЦСКА и специално тук искам да спечеля титлата и да играем с успех в Европа. Разполагаме с отличен клуб, класен отбор и страхотни фенове, което означава, че можем да постигнем целта си.

- Последно – какво най-много ви впечатли и какво е най-странното за вас до момента от живота в България?
- Не се чувствам на чуждо място тук, честно. Има всичко необходимо за това да си вършим добре работата. Нямах много време да разгледам, но хората са приятни, а страната определено е красива.