Направи впечатление предложението за „промени“ на местните данъци при водене на местни политики

За поредна година споровете ще са около максималния осигурителен доход

Бюджетът е планиран с рекордни разходи в размер на 83,8 млрд. лв. или 40,7% от БВП

Отминаха местните избори. Вероятно още няколко седмици ще се коментират жалбите по оспорване на изборните резултати и отварянето на чувалите с бюлетините от съда.

Миналата седмица, веднага след втория тур на кметските балотажи, при представянето на проектите за изменения в данъчните закони и в параметрите на бюджетните закони, направи впечатление предложението за „промени“ на местните данъци при водене на местни политики. Предвидено е запазване на възприетите модели на данъчно облагане, но през прокрадване на идеи за повишаване на размери на местни данъци и евентуално местни такси. Очаквано ГЕРБ-СДС се изказаха негативно за представените намерения.

Бюджетна процедура „2024“, видима през публикувания проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и материалите към него, прилича на мита за „ябълката на раздора“. Историците приписват израза „ябълката на раздора“ на римския учен Юстин, живял през II век сл. Хр. Той използвал израза за обозначаване на определен предмет на спор.

Древногръцките митове и легенди разказват за момчето на цар Приам с царица Хекуба от Троя, което отгледали мечки в гората след странно-чуден сън на царицата преди раждането му. Присънило u се, че е родила дете. Когато поискала да го прегърне, то се превърнало в горяща факла. Пламъците се разпрострели върху стените на двореца, оттам върху домовете и след това се пренесли в целия град Троя.

Пастир намерил момчето в гората, прибрал го, за да му помага да пасе овцете. Нарекли го Парис. Момчето пораснало и станало силен младеж. Веднъж пред него се явили три красиви богини: Хера, съпругата на Зевс, Атина - богинята на мъдростта и защитница на силните мъже, и Афродита - богинята на красотата и любовта, които поискали Парис да разреши техния спор. Легендата разказва, че богинята на раздора Ерис не била поканена на сватбата на Тетида и Пелей. Обидената богинята все пак отишла на празника невидима и в ръцете си носела златна ябълка с надпис „На най-красивата“. Най-красивите жени на Олимп Атина, Хера и Афродита решили, че те са най-красиви и ябълката е за тях. Избухнала сериозна кавга, защото и трите богини искали да вземат този приз. Обърнали се към Парис да реши спора - коя от тях трябва да вземе златната ябълка като най-красива. Ако я получи Хера, тя му обещала да стане владетел на цяла Азия, най-великият господар на целия свят. Атина му обещала, че ще бъде най-известният военачалник на всички времена. Ще побеждава във всяка война, а неприятелските градове сами ще отварят вратите си веднага щом се приближи до тях. Със сладкия си глас Афродита промълвила, че даде ли ябълката на нея, обещава да има такава красива жена, каквато светът досега не е виждал. Парис се смутил, но след като чул обещанието на Афродита, дал ябълката на нея. Богинята помогнала на Парис да открадне красивото момиче Елена, която вече била съпруга на Менелай, цар на Спарта. Заради това отвличане, избухва Троянската война. Хера и Атина намразили Парис и така се решила съдбата на Троя, описана в „Илияда“ и изпята от Омир.

Приемането на бюджета ще е спор между субектите от „НеКоалицята“ и от опозиционните парламентарни групи като разговора между богините (обещават страхотно бъдеще) и младежа (иска се всичко, независимо от цената и последиците). Така целта да се изпълнят изискванията за влизане в Еврозоната може да са с дълготрайно негативни последици на цената на нов дълг. Бюджетът е планиран с рекордни разходи в размер на 83,8 млрд. лв. или 40,7% от БВП, с дефицит на касова основа на границата на позволените 3% от БВП (6,22 млрд. лв.), което означава и още нов дълг за около 12 млрд. лв. (по-точно 11,9 млрд. лв.), тъй като трябва да се покриват и падежиращи задължения. С тези параметри България ще продължи да изпълнява критериите за ниво на дълга и на дефицита за членство в Еврозоната.

На България ще u се наложи отново да излезе на международните пазари, за да финансира заложения дефицит и да рефинансира падежиращ дълг. В доклада към Бюджет „2024“ се посочва, че през следващата година се планира дългово финансиране за 11,9 млрд. лв., „част от което е възможно да бъде осигурено чрез усвоявания по новите държавни заеми“. За рефинансиране на дълга в обръщение са предназначени 3,5 млрд. лв., от които 2,9 млрд. лв. (1,5 млрд. евро) за падежа на еврооблигации, емитирани през 2014 г. и 0,4 млрд. лв. за падежа на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар през 2014 г., както и 0,2 млрд. лв. за погасяване по държавни заеми“.

Какво друго е предвидено в пакета от актове, публикувани на сайта на Министерство на финансите? Проектът за бюджет за следващата финансова година не предлага съществена промяна във философията на данъците, събирани от гражданите и от бизнеса.

За поредна година, вече 15 години, споровете ще са около максималния осигурителен доход, който се предлага да се вдигне с 350 лв. и от 1 януари догодина да е 3 750 лв. при минимална работна заплата 933 лв. Прогнозите за 2025 г. и 2026 г. съответно са 1 052 лв. и 1 146 лв. МРЗ и максимален осигурителен доход съответно 4 130 и 4 430 лв. Спорен въпрос е дали трябва да има таван за осигурителния доход, но още по-спорно е запазването на т. нар. плосък данък при облагане на доходите на физическите лица. Ваучерите за храна остават необлагаеми до 200 лв. месечно, общата им годишна квота се запазва на 1,4 млрд. лв. Не е ясно има ли готовност за това, но от началото на следващата година ваучерите за храна стават електронни.
До средата на 2024 г. хляб и брашно запазват нулев ДДС, а ДДС от 9% за ресторантьорски и кетъринг услуги остава до края на 2024 г. Има ли анализ как се отразяват 9-те % на приходите в бюджета или по-скоро правителството се „откупва“ за още 1 година от гръмогласни протести. В същото време намаленият ДДС за доставка на услуга за използване на спортни съоръжения и общата туристическа услуга отпадат и те ще се облагат с 20% от началото на 2024 г.

Допълнителен проблем ще е „спазеното“ обещание на министъра на финансите към работодателите, че от догодина те ще заплащат само първите два дни от болничните на работниците или служителите си. Защото отпада задължението работодателите да изплащат обезщетение на осигурените лица за третия ден болнични.

През следващата година Министерството на финансите залага приходите да нараснат общо с 11,7% до 77,6 млрд. лв. Като при данъчните постъпления се залага ръст от 12,7%. С най-голям (планиран) бюджетен ефект е въвеждането на енергийни вноски върху вноса и транзитния пренос на природен газ с произход от Русия в размер на 20 лв. за 1 мегаватчас. От тези вноски се очакват до допълнителни приходи от 2 млрд. лв. за 2024 г. От достъпната таблица с приходната и разходна част, която е публикувана към проектобюджета обаче не става съвсем ясно къде са сметнати тези приходи, според експерти. Около 740 млн. лв. повече се очакват от мерки за увеличаване на събираемостта, част от които бяха критикувани, а други осмени. От въвеждането на допълнителен данък (повишава се от 10% на 15% по силата на европейско законодателство) за големи корпорации се очакват 220 млн. лв.

За заплати в публичния сектор в проекта на бюджет са предвидени 1,4 млрд. лв. повече (12,9%) спрямо 2023 г. От тях една част са за компенсиране на по-високата минимална заплата, други 367 млн. лв. са за МВР заради увеличението на възнагражденията в системата с 10%, считано от август тази година.

Троянската война, която никому не донесла нищо добро, завършила, но злото, което била причинила, продължило и занапред разказват легендите. Влизането в Еврозоната не е краят, а ново начало за гражданите и бизнеса, нека да няма последиците на края на Троянската война.