В нашите планини е установен до 1500 метра надморска височина

Отначало бяга в тръс, като бързо мести късите си крака

Плячката се пада на по-силния

За да се разбере поведението на язовеца, ще започна с някои наблюдения, правени от ловци.

Здрачът преминава в нощ. От дупката на хълма, обрасъл с вековни борове се подава нечия муцуна с черно носле. Показва се и се скрива. След минута се показва отново. Наоколо всичко е спокойно. Тогава от дупката излиза животно с къси крака, голямо колкото куче, светлосиво на широки черни ивици. Това е язовец. Отначало бяга в тръс, като бързо мести късите си крака.

Около дупката навсякъде е претършувано и едва ли ще се намери нещо за хапване. След половин километър язовецът забавя крачките си. Вниманието му е привлечено от повален бор - опитва се да свали кората му, но тя не се отделя - значи тук няма да намери тлъсти ларви на корояди. Разчопля гнилия пън, а в него само черни и дървесни мравки - и тук също няма плячка. В гъстия лещак се чува някакъв шум - трябва да се види какво става там. Това е таралеж, който разкъсва змия и се готви да се нахрани с нея. Сега ще му я отнеме! И колкото и да се сърди и да пръхти ловецът късметлия, плячката се пада на по-силния. По - нататък му попада водна жаба - цап с лапата, - идва и нейният ред след змията. Сега вече не е лошо да похапне коренчета - и язовецът излиза на полето. Като че ли в онова ъгълче растяха моркови -ще си хапне и от тях. Вече е сит и бавно се отправя към къщи. На пътя му се изпречва гнездо на земни пчели: няколко удара с лапата и той се добира до личинките на мъхнатите труженици. Още преди да се разсъмне, язовецът се връща в дупката си и там спи до следващата нощ. Тогава той може да посети царевичните ниви и лозята. Там се тъпче до насита, дебелее.

Тези подробности са важни за лицата, които ще трябва да се борят с язовеца. Както може да се разбере, той е много печен ”нощен разбойник”. Среща се не само в равнините, а и в хълмистите терени, покрити с храсталаци, и в широколистните гори. В нашите планини е установен до 1500 метра надморска височина. Кожата на язовеца не е плътно свързана с тялото, което му дава възможност да се извива на повече посоки, да хапе и да се защитава при евентуална опасност. Крайниците му, макар и къси, са много силни, имат по пет пръста, завършват с дълги и яки нокти.

Рибата тон

В топлите води на Атлантическия и Тихия океан, в Средиземно и Черно море живее рибата тон. Тя е дълга над 3 метра и тежи 600кг. Има нежно и вкусно месо: по думите на някои то има вкуса на свинско, а според  други - на кокоше месо. Поради това понякога я наричат морска кокошка. Тази риба се лови със специален сак или с въдица, като за примамка се използва сардела.

„Урок” за хищниците

Между тропическите видове сребърки /атерини/ има и яркочервени, и почти безцветни. В устата на няколко червени сребърки поставили парченца от парливите пипала на актиниите и ги пуснали в аквариум с хищни риби. Хищниците опитали рибките, но след това престанали да се интересуват от тях. След няколко дена в аквариума отново пуснали червени сребърки, ала вече без пипала в устата и дълго време хищните риби не ги нападали, докато безцветните рибки били веднага изяждани.

С оръдия на труда

Морските видри - каланите, използват оръдия на труда. Те се хранят с миди и с морски иглокожи, които понякога трябва да бъдат предварително обработени. Каланът се гмурка и изважда от дъното не само някоя мида или морски таралеж, но и плосък камък с размери колкото юмрук. Той ляга във водата на гръб поставя върху гърдите си камъка и като държи с лапи мидата, силно я удря в него. Често носи удобната „наковалня” със себе си.

Шарении: За миграциите на сьомгите

Според мнението на някои специалисти сьомгите имат особено онаследено чувство, което ги ръководи по време на миграциите. Според  други те имат феноменално развити осезателни органи. Трети смятат, че сьомгите започват да търсят сладка вода и се приближават към бреговете, когато стигнат до определена степен на охраненост и до определена степен на развитие на хайвера при женските и на семенните  жлези при мъжките. Те плуват покрай брега, минават устието на една река, на втора, но навлизат само в тази, която им е позната още от тяхното детство.

Ловна миниатюра

Отдавна горичката край Дълги дол покровителстваше два едри заека -„професори”. Тя ги закриляше и им се радваше. А животните й се отблагодаряваха с преклонение. Те усещаха нейната истинска защита.

Но отнякъде се появиха някакви злокобни лисици. Вилнееха наоколо и си въобразяваха, че корията е тяхна. Няколко пъти се опитваха да подгонят и зайците. Но „професорите” не се даваха лесно.

Наглите похождения на рунтавелките бяха забелязани и от бай Геро. В района той беше известен лисичар и не се посрамваше. Веднъж отиде на варда край Дърги дол. Зачака край отъпканата пътечка. Изведнъж на слънчасалата вече поляна изскочи подгонен заек - задъхан и изморен. Веднага след него се втурна и пъргава лисица. С точен изстрел ловецът я повали. Не мина и минута, излезе друга настървена лисица. Бай Геро прати и нея, където й е мястото. Едва зареди пушката - появи се и трети нападател. И с него нямаше проблеми...

Наглите лисици бяха одрани. А в стомасите им се откриха заешки остатъци. Явно рунтавелките се бяха позаситили с единия ”професор”. Но другият им скрои лош номер.