- Яна, спектакълът с твое участие - “Любовни писма” се радва на голям интерес и въпреки напрегнатата ситуация в момента, освен на 4-ти декември, ти ще го играеш и на 28-ми. С какво спечели зрителите това представление?
- Вярвам, че представлението ги спечели основно с цялата любов, с която правя нещата специално за тях. В същото време то предизвиква както сълзи, така и много еуфория и усещане, че можеш да промениш всичко, ако вярваш в себе си. Вярвам, че ги спечели и с това, че аз винаги подбирам спектаклите и ролите ми. Вече десет години отказвам роли в представления и тв-продукции, които не са ми интересни и са по-близки до турските сериали, от които няма какво да науча било аз, или хората, които се вълнуват от това, което правя. Не искам да се занимавам с темите на тези сериали, искам да се занимавам с неща, които вълнуват силната, уверена, смела и способна жена и качествения, уверен мъж до нея. Имах щастието да срещна точния човек - режисьорът Георги Михалков, като така се случи и представлението “Изборът на Марта”. Надявам се скоро да успеем да го играем и в София.

- Какви други теми, освен любовта между двама души се засягат в “Любовни писма”?
 - Моята героиня в “Любовни писма” - Алекса и нейният любим - Томас, който от малък е готвен за политик, още от деца изпитват силно привличане един към друг, но в същото време я има и битката за надмощие между половете и това, че човекът до теб трябва да те заслужи. В спектакълът се засяга и сбърканото сексуално образование през всичките изминали периоди и години, проблемите на първите любовни трепети, на първата целувка, на първия момент, в който ще бъдеш с някого интимно, дори и начинът, по който си приет в училище. Като тийнейджъри има едно състезание между момичетата и момчетата, но в същото време го има и желанието да са заедно. Ако в този период ги няма правилните родители и насоката на обществото, което да ги направи личности, то тези деца израстват без точните ориентири.

- Писала ли си любовни писма и получавала ли си много такива?
- Едно време много се пишеха писма. В спортното училище аз много си харесвах едно момче - Живодар и бях оставила за него една кибритена кутийка със синджирче и сърчице. С него се бяхме надвесили от два прозореца и той като хвърли сърчицето ми каза: “Знаеш ли какво е това? Едно сърчице на верижка?” Тогава се почувствах много нещастна и точно за такива моменти разказва и “Любовни писма”, как като се харесвате с някого и сте като куче и котка. На мен и сега ми изпращат писма - понякога в театъра, друг път във фейсбук. Получавала съм писма, както от някой възрастен човек, така и от младо момиче, които ми казват: “Аз те обичам и те чувствам като моя приятелка, или като моя дъщеря и се радвам на всичко, което правиш”. Това ме прави щастлива, защото на сцената става някаква магийка и съм накарала и някой друг да се почувства така. Разбирам, че нямам право да се оплаквам от нищо в живота, дори когато популярността ти носи и негативи...

- Работиш ли в момента над нови театрални, или филмови роли?
- Да, от дълги години се опитвам да реализирам един филм, който засяга домашното насилие, но ще бъде също толкова атрактивен, като последните ми филми и е с работно заглавие “Абсолютно доверие”. Той ще бъде за борещата се, силна жена, но няма да показваме жената като добрата, която е жертва на лошия мъж - не! Част от историята ще разкрива и примерът какво се случва, когато една жена избере да се ползва от икономическите и финансови облаги на мъжа и не взима сама избори в живота си. Което естествено я отделя от това да бъде личност и как тези жени неслучайно предизвикват и некачествените мъже.

- Ти подкрепи и кампанията на “Зонта клуб-Бургас” - “Ж като жена, не жертва”, против насилието над жени...
- Аз заставам лично зад тази кампания, защото нашият филм засяга точно тази тема и аз също имам лично преживяване по темата. “Зонта клуб” е международна организация на жени с водещи позиции, които не са съпруги на богаташи, а сами си изкарват парите. Предстои още по темата от “Зонта клуб-София”. Ако филмът ни разказва за жени, които са се спасили, то живота е суров и има жени, които не са се спасили и те имат нужда да видят един такъв пример. Кампанията стартира с онлайн среща, на която разказах истории от личния си живот и препятствията, които съм преодоляла - едно дете, което заради трудните ситуации в живота му, буквално е израснало на улицата и както се казва - от калта съм успяла да постигна нещо, което ме е излекувало от желанието да предизвикваш страха, адреналина и негативната емоция, за да се чувстваш като героиня от екшън филм. Адреналинът от негативните емоции често е висок и води до пристрастяване към тях, подобен е и този, който ти дават негативните новини. Трябва да спрем да бъдем пристрастени към това, което ни смразява кръвта, а да правим нещо, което ни сгрява, като това да видиш резултата от вложения труд. Това също може да ти донесе усещането, че си главна героиня от филм.

- След участието ти в македонския сериал “Преспав”, ти стана най-обичаната българска актриса в Македония. Какво отношение имаше към теб след сериала и имаш ли мнение по македонския въпрос?
- Не искам да коментирам македонския въпрос, но ми харесва, че този сериал направи впечатление и е най-гледаният в Македония. Най-готиното предизвикателство беше, че в него се срещнах с едни от топ актьорите там и това е нещо, с което се гордея, защото искам да се срещам с хора, които ме вдъхновяват. Това, че там станах толкова популярна и навсякъде бях по билборди, а хората ми викаха: “Преслава, обичаме те!”, много ми помогна и за премиерата на “Диви и щастливи” в Македония, както и в Сърбия и Хърватска. Така стана и връзката с актьора Игор Ангелов. Запознах Александър Сано, с когото сме продуценти на “Диви и щастливи” с Игор на кино-премиерата ни в Македония. Сано веднага го хареса. Разказах и на Мартин Макариев за Игор и в крайна сметка той го покани за една от главните роли в новия си филм “Сърцето на машината”.

- Много твои колеги не крият притеснението си да играят без маски на сцената, докато други, като Койна Русева признават, че не ги е страх от вируса. Ти сред кои си?
- Този вирус е изкуствено създаден, за да унищожава хората със слаб имунитет и възрастните хора. Няма как да не изпитвам страх от него, но в същото време не мога да позволя на този страх да ме сковава. Излизаме на сцената на “Сити Марк Арт Център”, като спазваме всички противоепидемични мерки и след като те се спазват - не се притеснявам. Наясно съм, че всичко това е създадено изкуствено по някаква причина, но моята задача е да изпълня добре това, за което ми е даден живота. Има много хора, на които им е даден този живот, а те със зор се опитват да се отърват от него - било чрез страх, наркотици и всичко, което им съсипва здравето. Има и негативни хора, които предпочитат да се оплакват, вместо да се борят, но аз не искам да съм като тях и разказвам истории за хора, които не се предават и се борят за мечтите си. Както казва моята героиня Лора Ангелова в “Привличане”: “Научете се да обичате трудностите, хванете им цаката и не им се страхувайте, защото провалът е опция, но страхът - не!” Благодарна съм на Мартин Макариев, Борислав Захариев и на целия екип на филма, защото той се случи, независимо от всичко.

- Освен актриса, ти си и продуцент на филмите си. Как се справяш с тази нелека задача?
- Нито “Привличане”, нито “Диви и щастливи” са направени с подкрепата на държавата, или субсидии от европейски фондове. Не съм се ползвала и от помощи за актьори по време на пандемията, а правя нещата по трудния начин - чиста пазарна икономика, просто защото съм икономист по образование. Парите, които се опускат за филми от държавата отиват при други и въпреки това ние побеждаваме в боксофисите. В продължение на 25 години държавата е произвела близо 200 филма за стотици милиони, които никога не са видени от българския потребител. Когато ме питат, защо не направим филм като “Време разделно”, или “Маргарит и Маргарита”, моят отговор е: “Хайде да направим, но те са направени с целия апарат на държавата и струват милиони!” С такава подкрепа бих могла да направя страхотни филми и дори исторически сериал, защото един Антон Дончев е жив и има още неиздадени сценарии... “Привличане” и “Диви и щастливи” са леки и забавни, но те са направени с подкрепата на бизнеса, а никой бизнесмен не иска да си рекламира продукта с тежка драма. И въпреки всичко, аз ще направя филм със сериозна тематика и буквално ще си отрежа крак, или ръка, за да мога да го направя и ще бачкам допълнителни професии денонощно за да стане.

- На 9-ти декември големият ни актьор Стефан Данаилов, който ни напусна преди година, щеше да навърши 78 години. Какво беше усещането за теб да се снимаш заедно с него в сериала “Фамилията”?
- Стефан е един от хората, които са ме е изградили като актриса. Да имам възможността да застана до него, като Лора Арнаудова във “Фамилията” и той да е мой баща в сериала - това е невероятно усещане. Уникално е да застанеш до някой, който си обожавал, а поколението на майка ти и баба ти са издигнали на пиедестал. Той знаеше колко е важно да нямаш страх и да показваш уменията си, да работиш за това да попаднеш в правилната продукция и да се бориш. При него нямаше такива неща - да бъдеш скромен, да се спотайваш и да мълчиш.

- Дори Слави Трифонов не крие, че е силно впечатлен от визията ти. Какво ти коства да изглеждаш толкова перфектно?
- На мен нищо не ми коства, но Стефан Данаилов също ми потвърди, че външността е важно качество. Имаше един случай - една легенда, която се носи за него, как Стефан гледа играта на 7-8 актриси и накрая им казва: “Хубаво момичета, много хубаво играете, ама никоя от вас не ме накара да се влюбя!” Личното очарование и външността са важни, но трябва задължително да работиш и върху скритите си качества като личност, човек и приятел. Много е важно да се харесваш и обичаш, но има огромна разлика между човек, който обича себе си и егоиста, защото той се ненавижда и винаги смята, че някой го е прецакал.

- Каква е рецептата за успех на Яна Маринова?
- Да не съжаляваш за напразно хвърления труд! Животът е прекалено хубав и има 1000 неща, на които можеш да се зарадваш, докато работиш и очакваш да дойде голямото. Много хора влагат толкова напразни усилия и енергия в това да говорят празни приказки с уж приятели, вместо да действат, а за мен действието е начин на живот!

Нашият гост
Харизматичната актриса Яна Маринова се превърна в символ на съвременната модерна жена, която знае какво иска и работи усилено, докато го постигне. Яна е част от актьорския екип на някои от най-популярните сериали в родния ефир, като “Стъклен дом”, “Хотел България”, “Забранена любов”, “Фамилията” и “Връзки”, както и на македонския “Преспав”. Игралните филми с нейно участие също събират рекорден брой зрители, като “Диви и щастливи” вече се излъчва и по HBO, HBO GО и NetteraTV. Премиерната му седмица по HBO GО изпревари по гледаемост дори новата част от сагата “Междузвездни войни”. Почитателите на талантливата актриса могат да я видят на живо на сцената на “Сити Марк Арт център”, където на 28-ми декември тя ще участва във вълнуващата постановка “Любовни писма”, в която си партнира със Свежен Младенов.