Яна Маринова е актриса, чиято поява на екран никога не остава незабелязана. Тя прави впечатление още с първите си роли в сериалите „Хотел България“, „Забранена любов“ и „Стъклен дом“. Участвала е и в други известни сериали, като „Фамилията“ и „Връзки“, а в Северна Македония е известна като Преслава, заради името на героинята й в „Преспав“. Преди да се насочи към актьорската кариера, Яна е много отдадена на спорта. Тя е завършила спортното училище на „Славия“, където тренира лека атлетика и е носителка на много медали в средните бягания.

Тренировките и перфектната форма й помагат сама да изпълнява каскадите, когато ролята го изисква. Игралните филми с нейно участие, като „11-А“, „Живи легенди“, „Привличане“ и „Диви и щастливи“, често събират рекорден брой зрители.

Признание за таланта си актрисата получава и в Русия, където печели наградата за най-добра женска роля на престижния кинофестивал „Bridge Of Arts“, за превъплъщението й във филма „11-А“. Актьорските си умения актрисата е шлифовала в Lee Strasberg Theater & Film Institute в Лос Анджелис и в НБУ, където завършва   в класа на Цветана Манева и Снежина Петрова.

- Яна, този месец ти беше лектор и участваше в серия от дискусии с ученици в Пловдив, Бургас, Варна Русе и София на тема домашното насилие и агресия в училище. Какво те провокира да станеш част от кампанията „Игра на доверие“?
- През годините установих, че аз самата имам нужда да споделям за преживяното в миналото. Имам желание да разкажа, че това, което съм в момента, в никакъв случай не е дошло само или с магическа пръчка. Трябваше да премина през много трудни моменти, за да се превърна в човека, който съм сега. Още като дете съм попадала в среда на насилие, а след това и като тийнейджър. През годините, много пъти бях обвинявана за това, че говоря по темата и осъзнавам, че винаги ще има два полюса на мнение. Едните казват: „Гледай я тази какво се оплаква - снима филми и е известна!“, а от другата страна аз самата съм имала нужда да чуя думи на подкрепа - че съм се справила с този проблем. На дискусиите с учениците бяхме заедно и с доц. д-р Пепа Митева, специалист по организационна психология. В Младежкия център в Пловдив дойдоха и нейни колеги-психолози, като там освен ученици присъстваха и по-възрастни дами, които споделяха съвсем различни случаи от проблемите на тийнейджърите. Учениците видяха, че една жена - дали е майка, баба или леля, освен да помага на тях, тя също може да има нужда  от помощ, а психолозите коментираха всички тези случаи на домашно насилие.

- Какво ти дават срещите с тези млади хора?
- Тези срещи ми дадоха много, защото в началото изпитвах нервност и не бях уверена дали ще се получи точно това, което искам да направя. Моята цел беше да покажа, че всичко е възможно, че можеш да се избавиш от трудните моменти в миналото и като правиш правилните стъпки можеш да продължиш напред и да имаш хубав живот. Цялата инициатива и организация на това събитие е подкрепена от Национален фонд култура. Като поканих учениците на тези дискусии, не знаех че ще реагират толкова открито и ще се получи такъв диалог. С учениците си говорихме колко е важно да се споделя, защото често те е срам да споделиш, че си жертва  и те е страх, защото насилникът е по-силен. Страх те е и да не ти се подиграват. Другите може да си мислят за теб, че си надут или хахо, а всъщност ти се страхуваш, или срамуваш да разкриеш какво си преживял. 

- Какви други проблеми засегнахте в тези дискусии?
- Деана Димова, която помага на жертви на насилие в „Кризисен център“ в Русе, разказа за една плашеща статистика на дискусията в Професионалната гимназия по облекло. Тя сподели, че по време на ковид кризата са се увеличили случаите на убити жени  – проблем, за който няма как да не се говори. В статистиката също се посочва, че всяка четвърта жена в България е била жертва на домашно насилие. Често ми споделят за това и в социалните мрежи. Когато някое момиче ми разкрие, че е преживяло насилие, аз я съветвам, че трябва да се обърне към институциите и я окуражавам, че и това ще мине. В момента министър Надежда Йорданова коментира промени в закона за домашното насилие над жени и деца. Това е сериозен проблем, защото оставя тежък отпечатък. Когато бащата в едно семейство е агресивен към майката пред детето и често след това такива момчета се превръщат в едни от най-големите хулигани в училище, от които всички треперят. Има и много примери на деца, които са били насилвани вкъщи и те всъщност стават агресивни от слабост.

- Какви въпроси си задаваш в момента, покрай войната в Украйна?
- Основно си задавам въпроса - как така всички станахме такива големи разбирачи, че да знаем кой срещу кого воюва и какви точно са причините,  а те даже с аргументи излизат – това ме взривява! Има ли война –има, специална операция ли е – не, не е специална операция. Толкова разбирачи се навъдиха у нас, при положение, че ние не можем да си оправим нашата политика и сме жертви на такава сериозна корупция през всички тези години… Всички изведнъж станаха такива специалисти – оправете си първо собствения дом и държава и тогава обяснявайте кой има право да напада друга държава с ракети. През годините винаги е имало насилие – това е световен проблем, но не можем да обсъждаме кой кого и защо обстрелва, всичко това го оставете на хората, които имат капацитет. В страната ни има хиляди проблеми - с ковид, с възрастните хора, които едвам свързват двата края, а масово млади хора не помагат на възрастните си роднини – едва ли не ги чакат да умрат, за да ги наследят,  протестите на майките на деца в неравностойно положение, какво ли още не, а колко от тези хора подкрепихме, а сега са тръгнали да коментират и да „разрешават“ проблемите на други държави!

- Социалните мрежи също станаха арена на подобни спорове…
- Да, във фейсбук активно се води такава политика и философстват на тема, че това не било война! Има война, украинци биват избивани и трябва по някакъв начин да се помогне, дори  с една елементарна толерантност, ако по друг начин не можеш да помогнеш.

- Във филма, базиран на истински случаи от живота ти - „Игра на доверие“, също се засяга темата за насилието. Той изцяло автобиографичен ли ще бъде, или в него има и художествена измислица?
- Той ще излезе есента. „Игра на доверие“, в основната си част е истинската история, но в един игрален филм при всички случаи присъства и доза художествена измислица. Има паралелна история на основната сюжетна линия във филма - тя се развива в миналото и в нея разкриваме истинската история на мен и майка ми. София Ласкин (дъщерята на Иван Ласкин и Алекс Сърчаджиева-б.а.) играе мен като малка, докато аз съм  в ролята на майка ми Даниела, с която играем на тази „игра на доверие“. Героинята на Луиза Григорова-Макариев е порасналата Яна, а също така е и събирателен образ, в който с режисьорът Мартин Макариев и сценаристът Борислав Захариев искаме да разкажем нашата гледна точка за взаимоотношенията – жертва-насилник. Става въпрос за жена, жертва на домашно насилие, но тя е толкова манипулирана от насилника, че дори не живее собствения си живот, а неговия. Затова е много важно  жената да бъде овластена, да учи и да има собствена професия, а не да е притурка на съпруга си. Владо Зомбори е в една от главните мъжки роли. Участват също така Пламен Манасиев, Сашо Димов, Мария Каварджикова, Христо Петков, Искра Донова, Китодар Тодоров, Яна Титова и други любими български актьори. Самият филм е  моето споделяне и история, която толкова години съм искала да разкажа и се надявам зрителите да го усетят.

- На 29 април в родните кина ще стартира още един нов филм с твое участие - „Чудовища“, към който вече има голям интерес. Какво ще разкриеш за него?
- Когато преди две години Наталия Дукова ми изпрати пиесата - много ми хареса, но тя ме попита дали се интересувам да взема този филм като продуцент. Отговорих й, че за мен ще е трудно да се реализира такъв проект, защото това е жанрово арт кино. Снимките се случват в един апартамент, в който по една или друга причина се събират няколко жени, които обществото е започнало да нарича чудовища. С тях е и един журналист, който ги интервюира. Филмът показва това, което се случва в тази стая и какво е превърнало героините в такива „чудовища“ - жени, които участват в регламентирани връзки под наем, какво е да си жена под наем за една година, а също какво ще те направи по-харесван мъж и умеещ да обича… След като вече снимахме филма, началното ми мнение се промени и се радвам, че участвах. 

- Какво те грабна най-силно в твоята роля в „Чудовища“?
- Най-силно ме грабна това как да оборим общественото мнение, че сме чудовища и да убедим хората да не слагат веднага етикет, защото това е задачата на всеки един актьор. Актрисите във филма сме в ролите на жени, които са намерили своето призвание - да помагат обичайки и учейки мъжете как се обича жена! Ролята на Ана е предизвикателство за мен - тя много ме промени, видях в нея качества от себе си. Самата Наталия Дукова ми каза: „Сега, ако щеш ми вярвай, но ти си много различна от това, което беше преди!“ Тази роля ме накара да се обърна към себе си и  да обичам дори това, което не е толкова привлекателно, а също да усетя, че никой от нас няма право да съди другите. Докато репетирахме, си говорихме като приятелки с Анастасия Левордашка и Лили Сучева -  актриси в главните роли. Установихме, че с определението чудовище можем да наречем всеки човек, който в живота си е останал без любов, дали защото в детството си не е бил обичан, или нарочно се е поставил в ситуация да не бъде обичан, за да не бъде наранен... Страхувайки се от страданието, причинено от любовта - това само по себе си  е чудовищно, защото така пропускаш всичко, което те прави щастлив, а човек, който не е щастлив - как можем да го наречем! 

- Ти самата изглеждаш щастлива с мъжа до теб – Тихомир. Как се промени връзката ви с течение на времето?
- По-скоро промяната е в нещата, които ме интересуват в работата ми. Това, че имам любов в семейството си ме прави благодарна и всеки ден си казвам благодаря, че имам тази споделена любов и тази грижа и мога да отговарям с любов и нежност. Защото това е семейството – да имаш къде да се прибереш и да знаеш, че каквото и да се случи, вкъщи е твоят остров. Това много ми помага да мога да реализирам идеите си в работата. 

- Да, до този момент, годината беше много силна за теб в професионален аспект…
- Всъщност имам особена година, защото в последните години повечето от филмите и  постановките, в които участвам бяха свързани с по-лека тематика, докато тази година отново навлизам в по-дълбоки теми - явно имам демони в себе си, които искат да излязат на бял свят. Моноспектакълът „Куци ангели“, по пиеса на Владо Трифонов, с режисьор Георги Михалков, също засяга по-сериозни теми. Тази година с него бяхме на турне в Германия и българската публика много го хареса. Следващата ни дата у нас е на 25 май в театър „Възраждане“. Героинята ми - Гуглето е нагърбила крехките си рамене със задачата да отмъщава, когато по-силния се подиграва и си позволява да унижава по-слабия, тя вади „Смит и Уесън“ и ги стреля в капачките. Много ще се забавляват хората с пиесата, но и ще поплачат, защото Гуглето е един съвременен отмъстител, който се бори за справедливост, но не облечена в лъскав чорапогащник, както в холивудските продукции, а във вълнени чорапи. Освен в „Куци ангели“, продължавам да играя и в  „Любовни писма“ и на 28 април ще имаме спектакъл в Сити Марк Арт Център.

- Срещу кого и какво се бори твоята героиня?
- Гуглето е доста ядосана на това, което се случва днес - че няма правосъдие, че нищо не е честно и няма кой да се опълчи срещу по-силните. Тя решава сама да се разправя с обикновени престъпници и лицемери, в лицето на псевдо журналисти, свещеници и експерти. Факт е, че днес доверието в силните на деня се е изчерпало и справедливостта не е на дневен ред - докога ще продължаваме да лъжем, да крадем и подливаме вода на съседа?! Не е ли време да сме толерантни и да се грижим за семейството, за възрастните си родители, за децата, за държавата, природата и за другите хора около нас. Само обвинения към държавата не е достатъчно, трябва да погледнем към себе си – не може да има постоянно насилие, крадене, корупция, обиди, невежество и омраза - не е нормално. Нищо, че се счита за нормалност поради масовото оглупяване.

- Как ще посрещнеш Великденските празници и ти взимаш ли участие в приготвянето на трапезата и козунаците?
- Вуйчо ми, братът на майка ми, е майстор на козунаците, защото с това се занимава цял живот - прави хляб. Той е създател на най-добрите рецепти за хляб със зърна, кълнове и билки и е работил за всички големи производители, като технолог. Той наистина прави най-невероятните козунаци, сега двамата с жена му имат и малка пекарна. Като му кажа: „Вале, моля те, за мен  - козунак с много орехи и стафиди“, и той винаги го прави страхотно. Яйцата ги боядисваме аз и баба ми, а агнешкото ми го приготвят приятели с ресторант. Смеем се с моята компания, че като трябва нещо да се приготви, аз правя само салатата и разтребвам след това. 

- На Възкресение Христово какво би си пожелала да възкръсне в нас?
- На Великден ми се иска да възкръсне вярата, защото примерът на Христос ни показва, че дори ако се случи най-страшното нещо - да те разпънат на кръст - след три дена ще възкръснеш, ако си прав. Защото за мен Христос казва това - аз съм част от теб и ти си част от мен. Пожелавам също да възкръсне грижата и любовта към ближния. Както казва Гуглето в моята постановка „Куци ангели“:„Ето всички съм ги научила да изографисват икони!“ Колкото повече затворници се научат да изографисват икони, толкова по-голям шанс имаме да отдалечим края на света, затова всеки трябва да си копае градинката. А аз като Яна вярвам, че доброто никога не умира - доброто винаги побеждава злото, но само ако се бори.