Леката атлетика е “царицата на спортовете”, а да си световен рекордьор в някоя от дисциплините е своеобразна длъжност. Във всеки един момент под сто са атлетите, които държат върхови постижения. И вече нито един от тях не е българин, дори в скока на височина за жени, което десетилетия наред обичахме да наричаме “българска” дисциплина.

Всъщност Йорданка Благоева е първата българка, прескочила рекордна летва - 194 см в Загреб през 1972 г. Людмила Андонова връща рекорда в България през 1984 г. - вече са необходими невероятните 207 см. 2 години по-късно Стефка Костадинова го изравнява и впоследствие подобрява в София. Да, в онези години българската атлетическа школа е такава, че произвежда по повече от една рекордьорка в дисциплина. Следва паметният скок на световното първенство в Рим през 209 см - на 30 август 1987 г. рекордът се оказа “капариран” за десетилетия напред.

Нито русата фурия от Швеция Кайша Берквист, нито екстравагантната хърватка Бланка Влашич, успяха да го бутнат, въпреки дългогодишните си домогвания. Оказа се недосегаем и за руската доминация в дисциплината в последните 10-15 години - Мария Ласицкене си остана с приказките за тези 210 см...

Рекордът издържа дори кампанията, която имаше за цел да “обнови” атлетиката, като заличи постиженията от миналото, като обикновено ставаше въпрос за тези от 80-е години на 20-и век. Така новата рекордьорка получи шанса да подобри не някакъв измислен стандарт, а истинския рекорд на най-великата състезателка в историята на дисциплината и със сигурност това постижение е много по-сладко за Ярослава Магучих.

Да, нищо на света не е вечно, а рекордите са, за да се чупят и точно това направи 22-годишната красавица от Днепропетровск. Сега Яра е с една година по-възрастна от Стефка в Рим през 1987 г. Спортният им път е доста сходен - подобно на българката, Магучих е феномен от малка. При това се специализира в скока на височина по-млада - само на 13 години. И на 15 вече е световна шампионка за девойки до 18 г. с изравнен рекорд на шампионатите и най-голямата преднина в историята на състезанията. Но. за това отговарят съперничките...

А и Ярослава също не идва на празно място - изравненият рекорд за девойки всъщност е на сънародничката ѝ Ирина Коваленко, а и като цяло украинските титли и постижения в леката атлетика и най-вече в скоковете са наистина многобройни. Първото свръхпостижение на Магучих - над два метра - е едва на 17-годишна възраст. На световното първенство в Доха през 2019 г. поставя световен рекорд за девойки - 204 см, но това не се оказва достатъчно за титла. Тогава в дисциплината доминира Ласицкене, която печели почти винаги, ако бъде допусната да участва.

Така се случва и на олимпийските игри в Токио, когато Яра остава “само” с бронз, като опитите ѝ над два метра не се получават - след два фаула на 202 см отива директно на 204 см, колкото има рускинята, но не успява и там.

В леката атлетика обаче руснаците са в още по-лошо положение, отколкото в другите спортове - на практика са извън международни състезания след 2015 г. и се появяват епизодично на големи първенства, когато шефът на Световната атлетика лорд Себастиан Коу разреши. С отпадането им през 2022 г. Магучих се превръща в на практика единственият силен играч в сектора. След руската инвазия в родината си се мести на тренира в Германия и същата година са двата ѝ първи злати медала от големи първенства - на световното първенство в зала в Белград и на европейското на открито в Мюнхен. Тогава обаче критиките са към резултата - 195 см се оказват достатъчни за титлата в отслабената конкуренция.

Вече над два метра (201 см) са необходими за златото на световното в Юджийн (САЩ), което украинката прибавя към колекцията си на следващата година. Всичките ѝ опити са стабилни, в нито един момент не се стига до трети на някоя височина и упреците, че е супер талант, но се “гипсира” във важните моменти отиват в историята.

През 2022 и 2023 г. печели и Диамантената лига в дисциплината си, а тази година грабна и европейска титла в Рим, отново с 201 см. А ако “сребърното” начало - само 197 см на световното в зала в Глазгоу може да е заблудило някого, че в резултатите ѝ има застой, то Диамантената лига в Париж на 7 юли сложи край на това. Яра прелетя над летвата, докосна я “за късмет”, но достатъчно леко, за да я остави на мястото ѝ. Такава дисциплина е скокът на височина - важно е къде е била летвата и дали е останала там. Иначе някой беше изчислил, че при световния си рекорд Стефка Костадинова е щяла прескочи с 10-15 см повече - толкова високо е минала тогава. Но историята винаги продължава напред.

Послушала Стефка, а не треньорката си

Треньорката Тетяна Степанова посъветвала Ярослава Магучих да не прави опити на 210 см в Париж. Според нея това е било излишно усилие преди олимпийските игри на същия стадион след месец.

“Чувствам се фантастично, защото беше невероятен скок и успях да го направя от първия си опит - призна новата рекордьорка. - Беше наистина невероятно, още повече, че скочих само 207 см при втория си опит и това вече беше моят личен рекорд. Треньорката ми каза, че може би трябва да спра, защото предстоят олимпийските игри - разбира се, това е по-важно, но вътрешно чувствах, че мога да го направя, и, честно казано, исках да опитам световния рекорд - и направих го при първия ми опит. На европейското първенство Стефка ми каза, че трябва да скоча както 207, така и 210. Това беше допълнителна мотивация за мен. Страхотно е да счупиш толкова стар рекорд.”