Слаб улов тормози хората по Черноморието

В цял свят траленето не е забранено, от бранша искат по-точен превод на европейските регламенти

Рибата изчезна, отиде покрай други брегове. Изминалата 2017 година бе много лоша за риболова. За сметка на това имаше добър улов на бяла мида и рапани. Рибарите не останаха без хляб. Това коментира за “Труд” д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор и представляващ Асоциацията на производителите на рибни продукти “БГ Фиш”, която обединява 2/3 от риболова и от преработващите фабрики.

След слабия есенен улов пасажи от цаца и по-дребен лефер са се появили през първите 10-15 дни на новата година, казаха варненските рибари. Акула ловиха край Украйна, чакат улова на калкан, но ИАРА трябва да разпредели нашата квота, която за тази година е увеличена на 57 тона, а миналата беше 43.2 т., припомни шефът на “БГ Фиш”.

Развилнялата се зима и вълнение до 3-4 бала изкараха дори и големите риболовни кораби на брега. Едва в петък времето се затопли и морето беше като тава. Десетина дни сух период не е драма, ще има цаца, а като има цаца, ще има и сафрид, успокояват се варненските рибари. На голямата рибна борса в града замразената норвежка скумрия истински царува тези дни. Няма търсене и цената й е заковала на 6 лв/кг. Има малко прясна писия по 10 лв/кг, но свършва като топъл хляб, замразена балтийска трицона, толстолоб и пастърва. Такова нямане не е имало, оплакват се търговците.

На този фон пазарът на бялата мида е европейски – на Иберийския полуостров, Апенините, Гърция. Италианците я изкупуват за паста, испанците - за паеля. Килограмът е близо 10 евро, но в цената влиза пречистване, преработка. Живата мида се изнася със самолет, а замразената с камиони.

Асоциация “БГ Фиш” държи трите лицензирани фабрики и обединява близо 400 лодки за улова на бялата мида. Тя стана все по-доходоносен бизнес за морските мъже и рибарите я наричат дънното злато на Черно море. От асоциацията искат отдавна регламент за улова, защото непрофесионален превод на европейските правила по време на приемането ни в ЕС през 2007 г. е сътворил значително по-рестриктивно национално законодателство, което затруднява бранша.

“Като са преписвали европейския регламент, са включили само главните точки, а не са посочили уредите за добиване на пясъчната мида - с теглене на ръка или с малка лодка, с какви размери, конска сила и др. Пише само, че са забранени драгиращите средства. Нека министерствата да си размърдат експертите, да конкретизират превода, да се унифицират няколко уреда - олекотени и ръчни драги. В цял свят траленето не е забранено, а с такова законодателство като врата в полето само се създава излишно напрежение, а не правила”, каза за “Труд” Господинов.

От асоциацията са правили експеримент и дори филм за използване на селективни уреди за добив на бялата мида, която се изземва от горния слой, без да се обръща дъното. След сортиране малката мида трябва да се върне обратно в морето, а не като бракониерите, които събират всичко и изнасят така и генетичния ресурс. Пълнят бели миди в чували за захар, знаем номерата на микробусите, които товарят на 2-3 пристанища, дали сме ги в ИАРА и в Агенцията за храните, хайде да ги хванат, призова д-р Йордан Господинов.

За асоциацията е важно да има правила за този важен вече поминък, който храни поне 1000 семейства у нас - на рибарите с малките лодки, на хората в предприятията, които чистят, преработват, сортират и опаковат продукцията с официалните етикети за износ.

Както “Труд” вече писа, рибарите от Бургаско смятат, че уловът на бяла мида трябва да се разреши срещу лиценз. Те предлагат бракониерите да станат легални, защото с никакви санкции не могат да бъдат спрени да ловят и изнасят.

Пазарът на рапаните е също експортно ориентиран, но много по-евтин. 8 фабрики изнасят в Азия - Китай, Южна Корея, Сингапур и Япония. Според запознати цената на морските охлюви е около 1.20 лв за килограм високо качество, аз останалите между 50-80 ст. Суровина се изкупува у нас и от Румъния, където има само една фабрика, посочи д-р Господинов. Няколко са основните зони за улов на рапани, разрешени от ИАРА - пред Балчишкия залив, във Варненския и пред Бяла, пред нос Емине, Маслен нос и Ахтопол.

 

Големи очаквания

ЕС ще финансира отрасъла и след 2020 г.

За света и Европа рибарството става все по-важен отрасъл. ЕС ще го финансира и след 2020 г. Консултативният съвет за Черно море, генерален секретар на който е д-р Йордан Господинов, трябва до 5 февруари да направи предложение до Брюксел кои направления трябва да се финансират.

“Ще акцентираме на местообитанията, зоните за размножаване на калкана и за подпомагане на дребните рибари”, посочи той. Очакванията на бранша по отношение на европредседателството на България са големи. Според календара на събитията има само една среща в Бургас на 21 юни – неформално заседание на генералните директори по рибарство и на аташета по рибарство. На същата тема има две срещи на 29 януари и 19 февруари, но те са в Брюксел. “

Европредседателството е етикет, врата, витрина - имаме поне 10 морски вида, които се търсят много - лефер, калкан, чернокоп, сафрид, барбуна, рапани, бяла мида, а започваме да разработваме и черната мида във фермите. За сравнение преди 20 години предлагахме само скумрия и цаца”, припомня експертът. Приоритет според него е дребно мащабният риболов, за да се стабилизира, а рибарите да имат хубави лодки и да изкарват по една хубава заплата, че и повече.

 

Рибарите през зимата:

Пасажите къща нямат, търсят си държава

МАРИЯ КЕХАЙОВА

ТРУД, Бургас

“Бурята при нас беше поносима, не беше стихия както във вътрешността на страната. Край морето не беше толкова страшно, виждали сме и по- големи. Няма нито една счупена лодка или инцидент. Не влизаме обаче в морето, защото е студено. Топлим се край печките и зимата сме станали от морски вълци на морски котараци.” Това разказват бургаските рибари, които за всеки случай вързали лодките си с дебели въжета за кея, щом чули прогнозата за очакваната буря в страната преди няколко дни.

“Рибата къща няма търси си държава”, казват рибарите. И понеже много от тях се кълнат, че политиката е пряко свързана с риболова, надяват се, че през следващите 5-6 месеца, ще им потръгне, защото ще сме най-важната държава в Европа. Със сигурност смятат, че и рибата ще дойде.

Освен това ЕК разреши риболовците любители да не водят корабни дневници. Морските с малките лодки мигом си отдъхнаха, че няма да писателстват, а ще си влизат с мрежите като бели хора, без да “плюнчат” моливи и химикалки.

Само корабите за стопански риболов, продаващи риба, ще предават статистическа справка кога, колко, къде и каква риба са наловили.

Миналата есен не беше рибна. Риба нямаше и сега любителите са се свили в хижите си и чакат “и тези дни да отминат”. Бедната година, според тях, се дължи на теченията. Някой път минават край нашите брегове и носят рибата, друг път – не. Божа работа, казват морските. И не пропускат да отбележат голямата популация на делфини, които редовно атакуват мрежите им, разкъсват ги и изяждат улова.

“На рибата не може да се разчита. Затова всеки рибар си има страничен бизнес. Я дава стаи под наем, я има семейно хотелче. С една дума, ние сме и рибари, и хазяи”, обясняват морските от Царево.

“Много духа и в момента никой не влиза за риба. Ако все пак някой се реши за цаца, то не е рентабилно. Хваща се по тон, тон и половина, а като го изчислиш по 46 стотинки килото, както го изкупуват в цеховете, не си струва да се трепеш с кораба и екипажа”, разсъждават по-едрите риболовци.

“Събираме се по гости, по семейному. Готвим си манджички, купуваме от магазина пържолки, кебапчета, руска салата...Като няма риба, така е с малките ни пенсийки”, говорят в рибарското селище Ченгене скеле край Бургас. После посочват тигана и въздъхват артистично: “Тиган, ама да е с калкан”...

Тази година квотите за калкана са с 32 % повече, което означава, че ще се лови повече от деликатеса. Сезонът му вече започна. Той се лови от януари до април после е забранен, заради размножаването и отново разрешен наесен.

“Но това е привилегия само на рибарите с риболовни кораби. В Ченгенето сме “дребни рибари”, уловът на калкан за нас е мираж”, шегуват се те.

Техни колеги пък обясняват, че миналия сезон е имало отровни риби - скорпид и дракон. Трудно се чистят, защото бодат и “раняват” риболовците. Иначе месото им е бяло, като на калкан и се изкупува от местните кръчми по 10-12 лева килото.

 

Стари гемии

Дават лодките за скрап

Лоша година за риболова беше 2017-а, казват рибари по Северното Черноморие, които смятат да  дадат част от лодките си скрап. Имам 7 , две от тях ще бракувам, каза Инан Реджеб от рибарското селище “Кария”.  До Нова година рибарите имали срок да заявят в ИАРА кои лодки дават за скрап, а тези, които са сключили договори, ще получат известно обезщетение за старите гемии.

До 24 януари трябва да има оглед от “Вторични суровини”. Разделяме се с лодките, не защото не стават, някои са 10-15-годишни, но при този слаб улов не си струва да ги държим, обясни Инан. Според него годината била трудна и корабите за промишлен риболов. Връщат се без улов или с малко риба, колкото да покрият разходите за гориво, мрежи и екипаж. Да търсят слука по други морета, смятат ветераните от Шабла.