Ел Фанинг: Аз съм на 25, но искам да живея в 50-те години XX век

 

Дайте ми да играя луди хора

Мечтата ми беше да бъда балерина

Поддържам форма със сьомга и танци

Изящната холивудска сърна Ел Фанинг е на 25 и от години е сред най-търсените актриси на планетата. Тази година тя се завръща с няколко нови филма, които очакваме и в българските салони, а публиката още обсъжда и нейното завръщане в образа на руската императрица Екатерина II Велика в третия сезон на пищната поредица „Велика”. С тази своя пищна изява тя добави нови лаври над все по-разпознаваемата си физиономия на едновременно невинна и независима красавица. Ел вече системно е и централната атракция в нови филми и сериали. Наскоро изигра и главна роля в тв драмата „Момичето от Плейнвил”, а в следващите две години е ангажирана за седем големи проекта в киното и телевизията.

По-малката сестра на Дакота Фанинг има повече от 60 роли и се снима от тригодишна. Ел прави забележителни изяви в „Някъде”, „Супер 8”, „Купихме си зоопарк”, „Господарката на злото” и „Неоновият демон”. Работила е няколко пъти със София Копола и има десетки награди и номинации. Паралелно с кино кариерата си се развива и като извънредно успешен модел. 
Мнозина коментатори в средите от известно време определят Ел Фанинг като лицето и тялото на новия, модерен Холивуд.

- Ел, Вие имате сериозна кариера в киното, особено за вашата възраст, но в телевизията наистина минахте на друго ниво с главната роля в сериала за Екатерина Велика. Не бяхте играли подобен персонаж. Какво ви привлече към образа?
- Веднага ме привлече геният на създателя на сериала Тони Макнамара. Този човек е такъв майстор. Виртуоз на черния хумор, а аз обожавам черен хумор. Любимият ми е. А пък Тони може да създаде изключително забавен момент, пълен с лудост и да накара публиката да постави всичко под въпрос. И веднага след това да я залее с някаква силна емоция. Въпрос на баланс е. Но е нещо истинско. Третият сезон беше за съдбата и предопределения път. А Тони е наистина голям майстор. 

- Състезавате ли се за роли със сестра си Дакота?
- Със сестра ми винаги сме били пристрастени към играта и влизането в роли. Поставяхме странни, сложни сценки в къщата - тя раждаше, а аз бях ревящото бебе. Шантави сюжети. Винаги съм била хиперактивна и съм искала да работя и да върша разни неща. Особено в артистичен план. Живея, за да играя. И да пея и да танцувам също. С Дакота имахме плодотворно съперничество, тя проби първа, беше по-голямата и по-успешната. Определено не го приех добре, когато тя получи роля в сериала „Приятели”, а аз не. Отказах да гледам този епизод. Но страшно много обичам Дакота. Тя е моето вдъхновение и любимата ми актриса.

- Колко важно е за вас да упражнявате „мускула на въображението“?
- Винаги съм имала силно развито въображение и за мен това е едно от най-важните качества в нашата професия. Трябва да си способен да фантазираш, да си представяш всякакви места, да се поставяш на мястото на всякакви хора. Аз обожавам да играя персонажи, наситени с емоции. Особено любими са ми образите на луди хора. Това ме стимулира много като актриса - да си представя какво е да си напълно побъркан. Истината е, че аз буквално не помня живота си отпреди да вляза в киното. Актьорската професия ми даде толкова много и аз смятам да продължа да играя във филми, но в един свят на изпълнените мечти щях да бъда балерина.

- Колко странно беше детството ви?
- В известен смисъл смятам, че имах нормално детство, въпреки всичко. За мен да участвам във филми беше сравнимо с това как другите деца ходят на тенис или на уроци по пиано. Те се старят да стават по-добри в съответното занимание, аз също. Това е идеята - да ставаме по-добри в това, което правим. Мисля, че бях едно напълно нормално дете, което просто обичаше да играе. И все още обича. Участието в игрален филм ми отнема няколко месеца в годината. През останалото време съм свободна да правя най-различни неща. Това определено е голям плюс за мен.

- Има ли роля, която задължително искате да изиграете в момента?
- Не искам да влизам в стереотипа на еднаквите, приличащи си и предвидими филми, не си падам по идеята да повтарям едни и същи жанрове. Опитвам се да избегна капана на това да те асоциират и идентифицират с един тип персонаж и сюжет. Искам да покорявам нови артистични територии. Бих се пробвала в комедия, приятелите ми казват, че съм забавна и ги развличам с чувството си за хумор.

- Обсебена ли сте от външния си вид?
- Обичам да смесвам нещата, да комбинирам стилове и елементи. Пристрастена съм към ботушите, постоянно ги нося. Нося и много джинси и всичко с висока талия. Наистина обожавам модата и си признавам, че съм вманиачена на тема дрехи. Страшно харесвам винтидж дрехите. В гардероба ми е пълно с модели от 50-те години. Тази епоха ми е любима. Притежавам страхотни дизайни от онова време, много качествени дрехи са се правили тогава. Естетиката на 50-те е превъзходна. Винаги, когато имам възможност обикалям магазините, в които знам, че може да се намери някое скрито бижу от миналото. То е толкова по-красиво в много отношения. Нося и много огърлици, както и скейтборд аксесоари от периода на 70-те години на миналия век - 60-те и 70-те също са огромен извор на фешън вдъхновение за мен. Харесват ми също и дрехи ала „ретро кукличка” и меките цветове. Вкарвам в този микс и някакви модерни неща, разбира се. В училище имахме задължителни униформи, но имаше и един ден от седмицата, в който можехме да носим каквото си поискаме и тогава се развихрях. Понякога избягвам дрехи, които са твърде популярни, защото отнемат от усещането за уникалност. По тази причина не съм много на “ти” с тесните “скини дънки”, по-скоро бих облякла по-отпуснати, по-момчешки дънки, нищо, че с тях изглеждам супер смешна. Но по принцип обичам да подчертавам своята момичешка природа с дрехите си, особено по време на официални събития, премиери и други светски поводи. На червения килим залагам на пастелните цветове, на синьото. Очите на мен и на сестра ми изглеждат много добре, когато носим синьо.

- Какво място заемат спорта и хобитата във вашето ежедневие?
- Танцувам. Много. Ходя на джаз танци, но и на хип-хоп. А след училище постоянно ходех на балет. В тази връзка страшно искам да участвам в мюзикъл. А що се отнася до храната - моята страст са рибите. Обичам сьомга. Сестра ми Дакота е пристрастена към китайската храна, към сушито, но аз не съм чак толкова голяма фенка на суровата риба. Качествено приготвените морски дарове обаче са нещо специално. Обожавам омари, раци и всякакви други вкусотии от дълбините.

- На кои свои колежки бихте искали да приличате след време?
- Освен сестра ми Дакота имам много примери за подражание в историята на киното. Мерилин Монро е перфектната екранна икона. Тя е нещо много повече от Холивудска звезда. Тя е символ, метафора, еталон, епоха. Толкова много съм научила от нея.
Марион Котияр е страхотна и наистина ми се иска да работя с нея. От режисьорките номер едно е София Копола - за мен беше върховно преживяване да бъда режисирана от нея два пъти. Не мога да опиша колко забавно си прекарах на нейните снимачни площадки.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта