Ави Бенеди пред "Труд": Намерих си родина в България


Ави Бенеди е изпълнител и композитор, работил с редица световни звезди като Карди Би, Ищар, Филип Киркоров, Индира Радич и много други. През последните няколко години живее в България, а голямата популярност за българската публика му донесе дуетът с фолк звездата Емилия „Кой ще му каже“. Следват успешни самостоятелни песни, както и колаборации с други родни изпълнители. Пред „Труд“ Ави разказа за новите си проекти, какво харесва в България и какво смята за жените тук.


- Предстои премиерата на обща песен с Яница и Диджей Живко Микс. Как дойде идеята да се съберете в общо парче?
- Идеята беше моя. Много харесвам Яница и Живко Микс като професионалисти. Живко усеща изключително точно какво ще се хареса на публиката, работата му като диджей го е направила по-сензитивен за хитовете, а Яница е едно от топ имената в попфолка - страхотен глас, страхотна визия, леко предизвикателно поведение, точно това, което ми трябваше за тази песен. Затова избрах именно тях. Исках да направя песен, която да е типично дискотечно парче, посветено на една категория от българските мъже, т.нар. „тарикати“, които знаят как да се забавляват. Смятам, че се получи доста интересно и нямам търпение да го пуснем и да видя отзивите на хората.

- Животът ви е много интересен – роден сте в Израел, израствате в Австрия, какво ви доведе в България? 
- Да, роден съм в Израел. Израснах в Австрия. В България ме доведе един музикален проект. Това беше песента „Кой ще му каже“ с Емилия. След тази песен и срещата ми с българите аз обикнах страната и народа ви. Вие сте едни истински хора, забавни, умни, можещи. Намерих си родина, дори в Израел не ми харесва колкото тук. Искам да живея тук! За работа мога да отида и в Москва, и в Лос Анджелис, но за малко, Америка е много шумна. И Израел е много шумен. В Австрия пък е много тихо. А в България има всичко - златната среда. Много харесвам българската музика, култура, природа, морето, планината, храната, красивите жени. Без златотърсачките.

- Какво ви харесва най-много в България и обратното – какво бихте искали да промените, ако можехте?
- Най-много харесвам топлите отношения между хората. Близостта между българите и евреите ме кара да се чувствам все едно съм бил тук винаги. Не бих променил нищо, бих призовал всички да си помагаме и да се подкрепяме повече.

-Как започнахте вашата професионална кариера в музиката?
- Стартирах моята кариера с голяма група, която създадох сам. Казваше се Диамант бенд. Бяхме 18-19 годишни момичета и момчета, всички от различни националности – един от Сърбия, друг - от Македония, от Англия, Русия, Азербайджан, Грузия, Армения, Украйна, Бухара, Израел... Пеехме на всички езици, различна музика - от австрийска до руска.

- Музикалният ви талант е наследен от вашето семейство, разкажете малко за него?
- Аз израснах с музика, тя е в кръвта и професия на целия ми род. Моят дядо беше народен артист на Таджикистан. Неговите братя и сестри бяха музиканти. Баща ми е оперен певец в Австрия. Братята ми също са музиканти, но вече се развиват в други поприща, които обаче са свързани с изкуството. Малкият ми брат Лиор е режисьор, а средният ми брат Етан е бижутер и дизайнер. Аз съм най-големият и наследих таланта на дядо ми. Занимавам се с музика от 3 годишен. Започнах първо да свиря на барабан, баща ми ме научи, после дойде и пеенето.

- Станахте популярен за публиката в България с дуетите си с Емилия? Как се срещнахте с нея, приятели ли сте извън сцената?
- Историята ни с Емилия и с нашия първи супер хит Boi Tegali Li („Кой ще му каже“) е много интересна. Композирах тази песен за Ищар, тя много искаше да има песен с балкански ритми и да я изпее заедно с Джипси Кингс, но когато я направих, усетих, че тази песен е част от мен и аз трябва да я изпея. Имаше интерес от България за дует с една певица и аз пристигнах тук, за да й покажа песента. Отседнах в известен хотел в София, но певицата така й не дойде да се запознаем и да чуе песента и остави у мен лошо първо впечатление за българите. Седейки сам на лоби бара на хотела, се заговорих с друг сам мъж. Той ме пита какво ме води в България и аз му обясних. Тогава той ми каза: дай ми песента, познавам мъжа на най-подходящата певица за теб. И така Господ ми прати Емилия. Тя е прекрасен човек, истински приятел и невероятен талант. Вътрешната й красота кореспондира изцяло с външната. Били сме много пъти заедно на участия в България и чужбина. Но нашите отношения не свършват на сцената – ние сме другарчета в живота. Аз съм й изключително благодарен, че тя ми даде шанса да бъда това, което съм тук, в България.

- Говорите и пеете на няколко различни езика – това дава ли ви предимство пред повечето изпълнители днес?
- Разбира се. Аз владея 11 езика. Научих ги заради любовта ми към музиката. Имам песни на руски, на иврит, на български, английски, бухарски, испански, арменски и азербайджански. По този начин светът е много по-отворен за мен и за моето творчество.
- Работили сте с Ищар и други световни звезди, разкажете малко повече за това?
- Работил съм с много знаменитости. С Ищар, с Индира Радич, с Андреана Чекич, с Карди Би, с Филип Киркоров и с редица израелски и узбекистански звезди. Най-любимата ми изпълнителка, с която съм работил е Ищар. Запознахме се преди 10 години на едно участие и от тогава сме си страшно близки. Тя е много интелигентна, земна, забавна. Тя не е само приятел – ние сме като брат и сестра. 

- Разкажете за срещата си с Карди Би?
- Много харесвам да работя с Карди Би. Тя е много луда, забавна, истински наясно с това, което желае. Братовчед ми, който живее от дълги години в Ню Йорк и има магазин за бижута там, а негови клиенти са актуални музикални величия като Риана, Ариана Гранде, Малума, Fat Jo, Offset, Nicky Jam, J Balvin, DJ Khalet и други, ме запозна с нея. Преди 4 години отидох за концерт в Щатите и се срещнах с братовчед ми, пуснах му Boi Tegali Li в колата и му разказвах за живота в България. Той беше категоричен, че мога да създавам музика и за изпълнители отвъд океана. Поиска ми диск с мои композиции и ме срещна с  Fat Jo, който хареса една от песните за себе си. Става въпрос за песента „Yes“. Fat Jo и Карди Би са близки приятели и тя поиска също да се включи. Парчето излезе първо без клип, но всички радиа полудяха по него, което наложи снимането на видео и договори с авторите. Карди Би е изпълнител на Sony Music, които държаха да притежават правата на музиката, но ми платиха много добра сума за тях. В България съм писал песни за Анелия, Етиен Леви, Соня Немска, Юнона, Гъмзата, Слави Трифонов, Емилия, Ани Хоанг. Обичам всички песни, които съм написал, но любимите ми са „Кой ще му каже“ и „Боже пази“.

 - През лятото представихте последната си песен „Колко още“, която разказва за едно момиче, което се интересува само от парите на мъжете. Според вас това често срещано ли е в България?
- За съжаление в днешно време не малка част от хората станаха фалшиви и меркантилни. Истинските неща като любов, вярност, приятелство все повече нямат стойност в обществото. Егото и парите са над всичко.

-Какво мислите за разделението или „войната“ между стиловете , има ли я все още или те са все по-размити и публиката не се дели?
- Музиката сега и преди няма нищо общо. Макар стиловете да започнаха много да се смесват, аз смятам, че все още има разделение между феновете. Едни харесват чалга, други - поп, трети - рап и т.н. Но това, по което най-много си приличат всички актуални жанрове в момента, според мен, е едно олекотяване на текстовете, търсене на предизвикателни думи и често загуба на смисъла, на посланието. За жалост, това харесва публиката в България.

-С какво впечатление оставате на вашите участия – страхува ли се все още публиката да влиза в дискотеките заради пандемията?
- Българските хора обичат да се веселят и смело се завърнаха в дискотеките. И аз ги подкрепям в това решение. Не казвам, че няма вирус, но ние трябва да се научим да живеем с него, без да се капсулираме. 

- Превърнаха ли се в лукс разходите за развлечения и заведения в кризата или това е нещо от което хората никога няма да се лишат?
- В България за много хора развлеченията днес са лукс. Но въпреки всичко българинът винаги намира пари за купон. Балканската душа е уникално явление! (Смее се.)

Коментари

Задължително поле